Петер Алтмайер и Бруно льо Мер

Германия и Франция се обявиха за индустриална стратегия за периода до 2030 година, която да компенсира изоставането в ключови сфери като изкуствения интелект и производство на батерии. През февруари германският министър на икономиката Петер Алтмайер и френският му колега  Бруно льо Мер (на снимката) представиха в Берлин „манифест“ за индустриалната политика. Документът скъсва с много табута на доминиращия либерален подход към формулирането на индустриалната политика и антимонополните правила. Завоят към повече протекционизъм издава растящата паника на континента от технологичното изоставане.
Само безрадостните технократи в Европейската комисия стоят на пътя на пълното завръщане към дирижизма от 70-те години, коментира по този повод британското списание  „Икономист“.

Протекционизъм?

Някои от идеите в новата индустриална стратегия изглеждат като  отговор на протекционизма на Китай, а вече и на САЩ. Германският министър Петер Алтмайер, например предложи в началото на февруари създаването на държавен инвестиционен фонд, който да се намесва, за да предотврати чуждестранните поглъщания на големи германски компании.

Предложението е пример  за нарастващите протекционистки настроения в Германия и се приема с резерви от партньорите във все по-разединената управляваща коалиция в Берлин. Бизнес лидерите също виждат в него инструмент за държавни намеси в икономиката.

Според плана държавата може да се намеси, за да защити „технологии са от решаващо значение за бъдещата конкурентоспособност на Германия“. Фондът може да поеме временна собственост върху атакуваната компания – но само ако не може да се открие друг частен „бял ​​рицар“, който да предотврати чуждестранното придобиване.

През януари бизнес организацията BDI призова за много по-строг подход към Китай. Според нейния доклад отвореният модел на Германия все повече се конкурира с китайската „доминирана от държавата икономика“ и е нужна по-ефективна защита от китайските компании.

BDI излезе с 59 искания към Берлин и Брюксел, насочени главно към Китай, макар да признава, че източната страна остава важен търговски партньор. Сред тях са засилването на европейското законодателство за държавна помощ. Настоява се ЕС да вземе мерки срещу компании, които не произвеждат в Общността и използват държавни субсидии.  BDI също иска да се въведе контрол за субсидии по отношение на чуждестранните инвестиции. Това може да доведе до спиране на чуждестранни изкупувания на европейски компании. Други мерки са свързани с обществените поръчки. Дъмпинговите цени, предлагани от чужди компании, трябва да бъдат разследвани за потенциални субсидии, предлага бизнес групата.

След появата на Made in China 2025, 10-годишния план на Китай за надмощие във високите технологии, Германия направи законови промени, които поставиха бариери пред китайските компании, които искат да придобият германски активи. През декември Германия понижи прага си за проверка при чуждестранни поглъщания, за да защити критична инфраструктура от китайски групи. В бъдеще Берлин може да блокира всички сделки в чувствителни индустрии като отбраната и енергетиката, в които компания извън ЕС придобива повече от 10% в германски бизнес.

Подкрепа за ключови сектори и още нещо

Френско-германският манифест за развитие на индустрията в Европа до 2030 г. всъщност изглежда като задочен отговор на китайския план.

Той има три стълба: инвестиции в иновации, адаптиране на регулаторната рамка и (забележете) „ефективни мерки за защита на нашите технологии, компании и пазари“.

Първият стълб включва мерки като  европейска стратегия за финансиране на технологии в рамките на InvestEU и подкрепа за високорискови проекти от Европейския съвет за иновации. Някои от предложенията – например, в областта на изкуствения интелект, предвиждат само френско-германско коопериране.

В своя манифест френският и германският министри искат да се подкрепят високотехнологични компании от общ фонд.Те се обявяват и за повече инвестиции в научните изследвания и разработването на нови технологии.

Промяната на регулаторната рамка предвижда ремонт на правилата за конкуренция и за държавна помощ. Интерес представляват последните нововъведения в европейските правила за държавните помощи, които  позволяват на държавите-членки да финансират големи научноизследователски и иновационни проекти, включително първата индустриална програма, т. нар. важни проекти от общ европейски интерес (IPCEI) .  Първият такъв проект на Германия, Франция, Италия и Великобритания в микроелектрониката е на стойност 1.75 млрд. евро и бе одобрен през декември. IPCEI е полезен инструмент за финансиране на широкомащабни иновационни проекти, но той е много сложен за изпълнение. Затова манифестът препоръчва да се преразгледат условията за прилагане.

Разработва се втора програма, която е за съвместното изграждане на заводи за производство на батерии.за електрическите автомобили. В тази сфера европейските производители на автомобили са заплашени да станат зависими от корпорации от Китай и Южна Корея. Инвестицията в съвместна фабрика за акумулаторни клетки ще е на стойност 1,7 милиарда евро.Франция и Германия са поканили Швеция, Австрия и Полша да вземат участие в проекта.

Посочват се много други области на европейско сътрудничество като водород, нисковъглеродни промишлени процеси, интелигентно здравеопазване и киберсигурност.

Мерките за защита (или протекционизъм)  включват инициативата за скрийнинг на инвестиции от трети страни, както и адаптиране на търговската политика, както евфемистично е записано в манифеста.

Припомняме, че наскоро Брюксел гласува за проверки на инвестиците в чувствителни сектори на европейската икономика – решение, мотивирано от заплахи за националната сигурност.

Интерес представлява предложението за механизъм за реципрочност при възлагането на обществени поръчки с трети държави. Това не е ново искане на Франция. ЕК също предложи международен инструмент за възлагане на обществени поръчки, чието разглеждане в Съвета и европарламента не мина гладко (виж тук).

Ремонт на правилата за конкуренция

Много от идеите са провокирани от неуспешното сливане на жп бизнесите на Siemens и френската Alstom, спряно от ЕК. Това би довело до създаването на гигант в сектора на оборудването за железопътния транспорт, който би могъл да се конкурира с Китай.

Планира се и реформа на конкурентното право на ЕС, което да позволи формирането на „европейски шампиони“ по образец на производителя на самолети Airbus. Франция и Германия предлагат Европейският съвет, в който влизат правителствените и държавни ръководители, да има право на вето за антимонополните решения на Европейската комисия. Подобни правила съществуват в двете страни, както и по отношение на решенията за държавна помощ, макар в последния случай да се използват рядко.

Френско-германското  предложение настоява още преценката за ефекта от сливанията да се прави с оглед конкуренцията на световно равнище, а не на европейско. (Всъщност преценката в редица случаи се прави с оглед на националния пазар – затова в Европа има 100 сравнително малки мобилни оператора.) Освен това те предвиждат да се даде на комисията възможност да одобри сливане, но впоследствие да налага разделяне на обединената компания, ако възникнат проблеми с конкуренцията.

„Вместо да блокираме предварително създаването на индустриален шампион, ще направим динамичен, а не статичен анализ,“ каза Льо Мер. Германският канцлер Ангела Меркел също се обяви за преразглеждане на правилата за конкуренцията. Още през юни миналата година тя заговори за подкрепа на европейските „шампиони“.

Мнозина експерти изразиха резерви. Пред „Файненшъл таймс“ Никола Леви, партньор в Cleary Gottlieb, коментира, че предложенията „фундаментално ще променят архитектурата на европейския контрол върху сливанията, като замени експертния анализ, извършен в рамките на добре дефинирана правна рамка с вземането на политически решения“.

Според Льо Мер това е въпрос на икономическо оцеляване. „Време е Европа да се събуди и да разбере, че технологичната еволюция се случва много бързо”, казва той. Неговата позиция отразява тревогите, предизвикани от експанзията на китайските компании, подкрепяни от държавата, не на последно място поради придобиването на европейски високотехнологични фирми. Въпросът се изкачи в дневния ред на Германия през 2016 г. след придобиването на производителя на роботи Kuka от китайския производител на уреди Midea в сделка за 4,5 милиарда евро.

Кой е виновен за изоставането?

Един от факторите е намаляващото значение на Европа като родина на големи световни компании. Преди десет години 28 от 100 компании с най-висока пазарна капитализация в света бяха базирани в ЕС. Те намаляха до 17 и ще се свият до 12, когато Великобритания напусне ЕС. Най-младата компания на стойност над 100 млрд. долара, която е основана в страна от ЕС, е SAP, немският софтуерен гигант, стартирал през 1972 г. Сливанията може би са единственият начин Европа да се разрасне, допуска „Икономист“.

Освен това От 2010 г. насам ЕС е създал само 29 еднорога (нови фирми с пазарна оценка от над 1 милиард долара), в сравнение с 139 в САЩ и 81 в Китай.

Данните показват, че само 5 от 40-е най-големи корпорации в света са от Европа, пише и в манифеста. Когато останалите субсидират здраво своите компании, как компаниите, които операриррат главно в Европа, да се конкурират честно, заявяват министрите на Франция и Германия.

Но картината е по-широка и пъстра. До голяма степен промяната на настроенията в Европа се дължи на рязкото забавяне на европейския локомотив на растежа – германската икономика. Това не е само циклично забавяне.

Доскоро Германия, която изнася повече от 50% от своя БВП, се възполваше пълноценно от предимствата на глобализацията, свободната търговия и отворените граници. Но вълната от протекционизъм бързо достигна европейските брегове и се оказа, че Германия, а и останалите страни в ЕС не са подготвени за него. Поради голямата си отвореност, най-голямата икономика в ЕС и по-силно изложена на глобални шокове. Затова, когато китайският БВП се увеличи с едва 6,6% миналата година, най-ниският процент от 1990 г., германската икономика едва избегна рецесия (след спад през третото тримесечия, четвъртото излезе на нула, рецесия е при две тримесечия със спад). Нейният БВП за цялата 2018 г. нарасна с едва 1.4%, а за тази година прогнозата е за символичния 1%. Затова Германия – някога защитник на свободния пазар и многостранните търговски споразумения, сега подкрепя Франция за повече държавни намеси.

Планът засега е пестелив на детайли относно създаването на нови финансови инструменти, с които да подкрепят инвестициите в технологично развитие. Това не е изненада предвид досегашната политика на Германия, но предложението за нов държавен фонд издава намерения за промяна и в тази област.

Повечето от предлаганите мерки разчитат на досегашните програми на Европейската комисия, чиято ефективност и достатъчност често се оспорва, както и на развитието на Съюза на капиталовите пазари – проект, който е по-изостанал и от Банковия съюз. Затова не е изненада, че много страни от Източна Европа, както и Италия трудно устояват на ухажването от китайска страна чрез инициативи като „Един пояс, един път“