НАП

Санкциите срещу трима български граждани и техни компании, наложени по закона Магнитски на 2 юни, не бяха изненада. Поне от една година се очаква развръзката срещу започналото разследване срещу Делян Пеевски. Започнало през 2017 г. по сигнал на Цветан Василев (тук) и с неясни изгледи за успех, разследването бе разширено  след нови сигнали. Ако имаше някаква изненада в “присъдата” на американското финансово министерство, това бе добавянето на други лица. Но че ще има санкции най-малкото срещу Пеевски, се знаеше от месеци и публично се коментираше, че това е  причината той да не участва в кандидатдепутатските листи на ДПС за изборите на 4 април и да се раздели с по-голяма част от бизнеса си. Засилената активност на американския посланик Херо Мустафа предполага, че българските власти са били наясно предварително с решението.

Държавна агенция Разузнаване и ДАНС, които влязоха в полезрението заради отпуски на своите директори, би трябвало да са докладвали за това дори още по-рано. Но въпреки всичко българските власти вече повече от седмица не успяват да реагират на блокирането на средства на тримата български граждани и свързаните с тях лица. Българските власти включва правителството, ДАНС и БНБ, както и други институции с по-второстепенна роля като КФН и НАП, която отговаря и за хазарта.

Мнозина смятат, че решението на Службата за контрол на чуждестранните активи (OFAC) си е работа на САЩ и то няма екстериториалност. Но това решение има силни вторични ефекти, в резултат на които де факто води до изключване на тримата от финансовата система (и не само). Причината е, че доларът е световната валута и нито една банка по света не би рискувала да бъдат блокирани кореспондентните й сметки в долари. Но под риск са и други компании, които правят бизнес с Пеевски, Желязков и Божков и свързаните с тях компании – особено, ако имат бизнес отношения с американски компании или активи в САЩ.

Глобалният закон Магнитски

Първият Закон Магнитски е от 2012 г. и първоначално се прилага основно към лицата, свързани със смърта на руския адвокат Сергей Магнитски, които почива в ареста при съмнения, че е бил измъчван. Глобалният закон Магнитски от 2016 г. значително разширява приложението на санкциите. Най-общо, те се налагат за нарушения на човешките права и участие в корупция. Институцията, която прилага закона, е Службата за контрол на чуждестранните активи (OFAC). Божков, Пеевски, Желязков и 64 фирми, свързани с тях, са включени в списъка на специално посочените лица (SDN). Глобалният закон Магнитски е само едно от основанията за попълване на този списък. В него има лица, санкционирани по програми, насочени срещу Иран, руската намеса в изборите в САЩ, борбата с тероризма, трафика на наркотици и т.н.

По “Магнитски” се блокира цялото имущество и имуществени интереси под юрисдикцията на САЩ на засегнатите лица и на американските лица е забранено да участват в сделки с тях. Всяко образувание, в което пряко или косвено санкционираните притежават над 50 процента, също се счита за блокирано лице. Активите на такова предприятие се блокират, независимо дали то е включено в SDN. Съответно, лице от САЩ обикновено не може да участва в транзакции с такова лице, освен ако няма специално разрешение от OFAC или трансакцията не е изключена от обхвата на закона. Обикновено са разрешени плащания на банкови такси, адвокатски хонорари и пр. Нарушенията са предмет на граждански (до два пъти стойността на арестуваните средства) и наказателни санкции.

Опасението на властите е, че в списъка с блокираните лица могат да попаднат и други български компании на основание на това, че имат бизнес отношения с лицата, посочени в списъка на OFAC. Този риск е най-голям пред компании, които имат активи или бизнес в САЩ или с американски компании, както и техните клонове в България.

Необходимо е да се посочи, че редица страни, включително Великобритания, Естония, Литва и Латвия също имат подобни закони, насочени по-специално срещу нарушения на правата на човека. През декември 2020 г. Съветът на ЕС прие решение и регламент за налагане на санкции по модела Магнитски за нарушение правата на човека. В него вече са добавени няколко групи санкционирани, например, за роля при арестуването на Алексей Навални, за преследването на уйгурите в Китай и др.

Но България няма законодателство, на което да се облегне при прилагането на мерките. Това създава значителна несигурност за компаниите и организациите, които имат бизнес отношения с Делян Пеевски, Васил Божков, Илко Желязков и вече посочените компании, свързани с тях. Малцина са наясно как трябва да действат. Това се отнася основно за банките, където и рисковете са многократно по-големи в сравнение с вероятните последици, например, за комунална компания, която обслужва санкционираните. Компаниите, които са задължени лица по ЗМИП (включително банките, но също така адвокати и счетоводни предприятия) като цяло са по-наясно с това как следва да профилират клиентите си. Именно законодателството срещу изпиране на пари работи със санкционни списъци, като следва стандартите на FATF – организация, която е доста повлияна от практиката в САЩ. Поради тази причина някои институции са заложили във вътрешните си правила и оценките за риска, че ще се съобразяват със списъците на OFAC. Някои са предвидили в договорите с клиенти или в общите условия възможност за разтрогване на отношенията или блокиране на сметки, ако клиентът или свързано с него лице попадне в санкционни списъци. (По данни на WorldCheck броят на тези списъци, включително със санкциите, налагани от ООН и ЕС, е над 280.) Но законов текст, който да урежда съобразяване конкретно със списъците на OFAC (SDN)*, у нас няма.

Проблемът е още по-остър по отношение на тези компании, които не са задължени лица по ЗМИП, тъй като те нямат нито опита, нито дори най-далечно основание да прекратят отношенията си. Вероятно ще се наложи да избират между риск от вторични санкции и репутационни щети и плащане на неустойки.

На какво законово основание?

От първия ден, в който бяха обявени санкциите, очакваме да чуем отговор на един основен въпрос: На какво основание контрагентите на включените физически и юридически лица в черния списък, следва да прекратят отношенията си с тях? Беше обяснено, че поради отсъствието на парламент, който да приеме законови промени, правителството е с вързани ръце и единственото, което може да направи, е да защити интересите на държавните предприятия. Доколкото има информация, разработването на такъв закон, който да уреди санкциите и критериите за тях, не е започнало.

На 4 юни Министерският съвет прие заповед, с която се възлага на работна група да разработи и поддържа списък на лицата, които попадат или потенциално биха попаднали в обхвата на санкциите. Тази заповед, разбира се, не е нормативен акт. С нея правителството като принципал на държавните предприятия показва на останалите собственици на бизнес  (и на общините) какъв модел трябва да следват. И тук идва възловият проблем – по какви критерии следва да се установят лицата, които потенциално биха били засегнати от санкциите (включително при допълнение на списъка на OFAC). Този въпрос стои дори пред големите банки, които се предвидили съобразяване със санкционнни списъци и блокиране на сметки за нарушения на ЗМИП в общите си условия.

Въпросът за свързаните лица

В публичното говорене по темата от последните дни се наблюдава сериозно объркване. Твърди се, че засегнати са свързаните лица, асоциирани лица, както и всички търговски партньори на санкционираните по “Магнитски”. Представителите на правителството говорят за асоциирани лица в допълнителния списък. Това всъщност не е изненада. Съществуват различни критерии за свързаност и зависимости – според целите на съответното законодателство и според юрисдикцията, в която то се прилага. На границата на фриволността, бившият главен изпълнителен директор на Уникредит Булбанк Левон Хампарцумян заяви, че дефиницията за свързани лица в САЩ е по-широка и включва дори лицата, с които човек “яде и пие”. Различни документи и указания, включително за мерките срещу изпиране на пари, съдържат различни определения (close associates,  associated entities, related/connected persons). Като пример може да се види документ на Уникредит, който илюстрира разликите в подхода на регулаторите. Поначало този въпрос се нуждае от самостоятелно проучване, което е отвъд целта на настоящата статия, затова са отбелязани накратко само някои принципни моменти.

У нас основната дефиниция за свързани лица е в Търговския закон, но в зависимост от целите, които се преследват, други закони (например, ДОПК, ЗППЦК, ЗКИ и т.н.) въвеждат различни свои определения, съответно различни прагове на дялово участие (обичайно по-ниски от прага от  50%, приложен от OFAC), степен на родство и структура на връзките. Това е нормално – едно е когато свързаността е критерий за преценка дали цените са пазарни, друго е когато се ограничават имуществени права. Най-общо свързаност е налице при роднински връзки, отношения между работник и работодател, съдружие, участие в собствеността или в управлението. От друга страна, е налице разлика между контрол и значително участие. На база на последното в българското счетоводно законодателство е възприета разликата между дъщерни и асоциирани предприятия.

Отделно направление за анализ на свързаността са икономическите връзки и зависимости. Тази концепция е залегнала в банковото законодателство и законодателството за противодействие на корупцията. В Закона за кредитните институции от 2009 г. съществува определение за икономическа свързаност (пар. 1, т. 5), но то е конкретизирано по такъв начин, че да се сведе до формалната свързаност (пар. 1, т.4). Идеята за икономическа свързаност получи повече възможности за конкретно приложение след като през 2018 г. ЕБО публикува насоки, според които e налице икономическа  зависимост, например, когато значителна част от брутните приходи или брутните разходи на клиента произлизат от трансакции с друг клиент, когато значителна част от вземанията или задълженията на даден клиент са към друг клиент, при общ източник на финансиране и т.н.

ЗПКОНПИ, а преди това ЗПУКИ също съдържа икономическата зависимост като основание за свързаност, без дефиниране на това понятие. Прилагането му зависи от съдебната практика, която приема, че трябва да са налице доказателства за подобна зависимост (вж. например решение по адм. дело 9654/2013 на ВАС).

В тази връзка често се поставя въпросът за подставените лица и дружествата, които са под фактически контрол на дадено лице (например, някой от посочените от OFAC), но формално са собственост на офшорна компания или т. нар. сламен човек. ЗМИП се опитва да реши този проблем за целите на идентифицирането на рисковете и противодействието на изпирането на пари като въвежда задължение за деклариране и установяване на действителен собственик. Законът изрично изключва номиналните собственици от кръга на действителните собственици. Прилагането на тези изисквания на практика е силно затруднено, както може да се установи и по някои обявления в регистъра на действителните собственици (компаниите на Божков обаче по-скоро са изключение).

Въз основа на изложеното дотук има два риска при отношенията с лица, свързани с Пеевски, Божков и Желязков – единият е да бъдат сключени договори или да се открият сметки на компании, които са включени или могат да бъдат включени в списъка на САЩ, а вторият – самият контрагент да бъде санкциониран при трайни и съществени трансакции с посочените лица.

Какво казва изпълнителна заповед 13818 на президента на САЩ от 2017 г., която конкретизира “Магнитски”?  Блокират се активи под щатска юрисдикция на всяко лице, определено от министъра на финансите, след консултация с държавния секретар и главния прокурор, което е:

– оказвало съществена помощ, спонсорство, финансова, материална или технологична подкрепа за или стоки или услуги на или в подкрепа на: дейности, свързани с корупция или изпиране на пари от корупция; на посочените санкционирани лица; всеки субект, включително всеки държавен субект, който е участвал или чиито членове са участвали в корупционните дейности, когато те се извършват от чуждестранно на САЩ лице;

– притежавано или контролирано от посочените в санкционния списък или лице, което е действало, пряко или непряко, от името и за сметка на лице, чието имущество е блокирано;
– лице, което е опитало да участва в посочените по-горе дейности.

Независимо от горното, при всички случаи, когато се установи, че господата Пеевски, Божков или Желязков са действителен собственик на друго (непосочено) дружество, българските компании, които са задължени да прилагат ЗМИП, трябва като минимум да коригират рисковия профил на основание чл. 17, ал. 3, т.  2 ППЗМИП.

Обхват на забранените сделки

Налице е още един неизяснен въпрос. Той е свързан с обхвата на транзакциите, които попадат под ударите на Глобалния закон Магнитски. Блокирането (замразяването) на имущество означава, че се ограничават правата на санкционирането лице да се разпорежда с него, но то не се конфискува. Освен това, забраните  включват: извършване на вноски или предоставяне на средства, стоки или услуги от, на или в полза на санкционираните, както и получаването на  средства, стоки или услуги от такова лице. Както бе посочено, законът допуска общи и специфични изключения (лицензи), като във втория случай за получаването им трябва да се попълни онлайн формуляр на сайта на OFAC.

Българското правителство би трябвало да поиска по-конкретни методически разяснения от американската страна и на тази основа да изготви поне първоначални указания към българските субекти, които имат отношения с тримата граждани. Сега множество компании и институции са в неизвестност.

 


Списък на лица, свързани с Божков и Пеевски

В изпълнение на Решение на Министерския съвет № 441 от 04.06.2021 г. Министерството на финансите публикува списък на лицата, които попадат или потенциално биха попаднали в обхвата на санкциите, наложени от Службата за контрол на чуждестранните активи (OFAC) на Министерството на финансите на Съединените американски щати. Разширеният списък включва 34 юридически лица, попадащи в обхвата на т. 1, буква „а“ от РМС №441, а именно: „всички физически и юридически лица, притежавани, контролирани или управлявани през последните пет години от лицата, включени в списъка на OFAC“. Този списък включва предимно компании, свързани с Васил Божков и няколко дружества на Делян Пеевски. Той допълва първоначално посочените от OFAC 64 юридически лица.

Списъкът е съставен на база информация, която е налична и проверена до момента от органа по т. 1. от РМС №441. Той може да бъде допълван или коригиран при получаване на нови данни или факти. След проверки, които са в процес на извършване, той ще бъде допълнен с лица по т. 1, буква „а“, както и с такива по и т.1, буква „б“ от решението, а именно: „всички съдружници, акционери, управители и членове на органи за управление и контрол на юридическите лица по буква „а“, включени към момента и за последните 5 години“.

МФ е подходило пестеливо като е добавило само лица, за които свързаността с Божков и Пеевски е добре известна. Това например са дружества, за които сам Божков се е обявил като действителен собственик или такива, които Пеевски е посочил в декларацията си пред КПКОНПИ. Той самият реагира на новия списък, като обвини МФ в лъжа заради включването на PURE BLUE EVENT MANAGEMENT LLC, което според правителството е регистрирано в САЩ, а според Пеевски – в Дубай (Обърнете внимание, че в декларацията от 2020 г., на две места е изписано PURE BLUE EVENT MAHAGEMENT LLC, което вероятно обяснава грешката на МФ.) Решението на правителството се отнася до последните пет години и не отчита факта, че Пеевски е декларирал това дружество като продадено.


* Списъците на OFAC съдържат както физически лица (включително специално посочени лица), така и държави, обект на икономически и търговски санкции