Цeнтpиcтът Eмaнюeл Maĸpoн е очакваният нов президент на Франция, след като поведе с повече от 2 пункта на изборите на 23 март пред ĸpaйнo-дяcнaтa Mapин льo Πeн. Cпopeд пpoyчвaниятa Maĸpoн щe cпeчeли с повече от 60 на сто. Макрон, който основа партията си „Напред“ преди година, спечели до голяма степен заради корупционните скандали около смятания доскоро за основен претендент Франсоа Фийон (уличен в това, че е назначил съпругата си на високоплатена длъжност).

След Брекзит и избирането на Доналд Тръмп за президент на САЩ, победата на Макрон, която идва след поражението на десните популисти в Австрия и Холандия, показва, че политическият център все още има силна роля в ЕС. Появата на младия политик даде шанс на французите да накажат традиционната десница и традиционната левица за неуспехите в икономиката, без да се радикализират прекалено, както направиха британците и американците.

Пазарите си отдъхнаха (преди следващото сътресение – изборите в Италия или парламентарните избори в самата Франция), но неизвестностите около Макрон не са малко. Предизвикателствата пред него – още повече.

Макрон, поне на пръв поглед, е предсказуем. Той е либерал с проевропейска нагласа. Бил е инвестиционен банкер, но се харесва и на социалистите. Като министър на икономиката (преди да основе партията си) се застъпваше за по-голяма фискална интеграция в ЕС. Бил е съветник на президента Франсоа Оланд и се ползва със симпатиите му.

Основното обещание в предизборната му програма е план за инвестиции в инфраструктура, ВЕИ, земеделие и медицински изследвания на стойност 50 млрд. евро. За разлика от Оланд, който бе принуден да изостави плана за 75% данък, Макрон обещава и намаляване на данъците. Програмата му има шест приоритета – образование, пазар на труда, икономическа модернизация, сигурност, демография и международна интеграция. Опонентите на Макрон го критикуваха за липса на яснота.
По-конкретно, той обеща премахване на несъответствията в пенсионната система, но без увеличаване на осигуровките и възрастта, както и намаляване на данъците върху доходите, засилване на колективното трудово договаряне по въпроса за продължителността на работната седмица (не иска премахване на 35-часовата работна седмица), премахване на бюрократични пречки.

Eдно от най-трудните му обещания е съкращането на бюджетни разходи с 60 млрд. евро до края на мандата. Една част от съкращенията ще дойдат по естествен път, ако той успее да намали безработицата до 7%, както планира. Но зад останалите икономии стои съкращаване на държавни и общински служители, както и реформи в здравеопазването.

В международен план Макрон бе най-проевропейският кандидидат сред 11-те, които участваха на тези избори. „Френско-германското сътрудничество е моторът на еврозоната“, заявяваше неведнъж Макрон. Той е привърженик на енергийния съюз и засилване на общата европейска отбрана, а сред предложенията му е закон, наречен „Купувай европейското“, който да ограничи обществените поръчки до компании, чиято дейност поне наполовина се осъществява в ЕС.
Не е случайно, че в Берлин си отдъхнаха с облекчение след резултатите от изборите, а еврото отбеляза шестмесечен рекорд, поскъпвайки с 1.9%. Всъщност в Германия първоначално не го вземаха сериозно, но след една визита в Берлин през януари и сгомолясването на Фийон, той бе приет като последната надежда, пише „Ханделсблат“.

Останалите обещания на Макрон включват:
– съкращаване на корпоративния данък от 33.3% на 25%, 30% плосък данък за капиталовите печалби и отмяна на местни данъци;
– Системата за данъчен кредит за фирмите ще бъде превърната в постоянни данъчни облекчения за работещите с ниски заплати, за тях ще отпаднат и някои осигуровки.
– Фонд на стойност 10 млрд. евро за финансиране на индустрии на бъдещето;
– намаляване на броя на депутатите и сливане на някои регионални администрации;
– намаляване на административната тежест и въвеждане на „право на грешка“ чрез премахване на глоби за малки нарушения;
– по-голяма свобода за училищата.

Сред неизвестните е й това как Макрон с неговата млада партия ще се представи на парламентарните избори през лятото. Отчасти неговата задача е облекчена от разгрома на социалистите и сътресенията при републиканците. Но това означава засилване на крайно лявото и крайно дясното. Поляризацията във френското обществото е едно от големите предизвикателства за вероятния нов президент.

Това ще зависи от политиката на Макрон, преди всичко в икономическата сфера. На тези избори, провели се часове след поредната терористична атака, французите бяха разделени между икономиката и сигурността.

Предизвикателствата пред Макрон не са малки. Във Франция живеят от 6 до 9 млн. души, емигранти от Африка и Близкия изток, голяма част от които в гетата и с проблемна интеграция. Затова Макрон трябва да формулира ясна алтернатива на ограниченията за миграцията, за които настоя Льо Пен, както и мерки за сигурност, като в същото време се придържа към обещанията си, които включват отказ от нови рестрикции за бурките и т.н.

Франция се нуждае от бързи икономически реформи, за да преодолее десетилетията на бавен растеж. Френската икономика нарасна с едва 1.1% миналата година, а безработицата е относително висока – 10 на сто. Държавният дълг след кризата набъбна страховито – от 68% от БВП до рекордните 96% от БВП. Това е едно от най-високите нива на задлъжнялост в еврозоната. А бюджетният дефицит през всяка от последните шест години надхвърляше смятаните за безопасни 3% от БВП.