Г-7

<-

През 2021 г. американското финансово министерство, променяйки рязко позицията на САЩ по тези преговори, предложи по-висока минимална ставка от възприетата от Г-7 (21%) и за първи път се съгласи по принцип с предложенията по първия стълб на Мярка 1. Преговорите по проекта BEPS, както неведнъж сме писали, имат ясна, но трудна цел – да затворят вратичките за избягване на данъци, които големите мултинационални компании използват, постигайки в редица случаи „двойно данъчно необлагане“. Дигитализацията, която прави по-трудна връзката на дохода с конкретна фабрика или друго място на дейност, облекчи прехвърлянето на печалби в страни с ниски данъци.

Минималният данък ще следва логиката на модела на американския данък върху доходи от нематериални активи GILTI, който бе въведен от администрацията на президента Тръмп, в опит да се спре прехвърляне на доход към поделения в страни с ниски данъци. Той се налага към международни корпорации, като ще се облага разликата между данъците в страната и данъците в чужбина.
Редица изследвания подкрепят твърденията за избягване на данъци чрез международни транзакции. Най-голямото и най-скорошното проучване твърди, че през 2017 г. към данъчни убежища са отклонени печалби на стойност 700 млрд. долара (или 40%) в резултат на което страните са загубили приходи от 200 милиарда долара (или 10% по-малко приходи от корпоративен данък). За България намалението на приходи от корпоративен данък, поради прехвърляне на печалби е с 6% или 71 млн. долара загубени приходи от корпоративен данък през 2017 г. Страни като Ирландия привличат (по-точно е да се каже „привличаха“) тези загубени приходи като магнит благодарение на „изобретението“ Double Irish, но Дъблин затвори редица вратички през 2020 г. (ставката не е единствено условие).
Мярка 1 на BEPS може да се превърне в кулминация на усилията за затваряне на данъчните пробойни, но има още 14 мерки, някои от които вече са въведени у нас, макар и много финансисти да не правят връзка между инициативата на ОИСР и редица скорошни промени в ДОПК, ЗКПО и новите спогодби за избягване на двойното данъчно облагане.

И тук идва другият аргумент, който бе водещ в изказването на американския финансов министър Джанет Йелън от април и в нейната данъчна реформа. Той засяга в по-голяма степен България, тъй като сме една от страните с нисък корпоративен данък. През последните 30 години се разрази истинска данъчна конкуренция между държавите с цел привличане на чуждестранни инвеститори. Тя доведе до трайно понижение на законовите и ефективните данъчни ставки за корпоративните доходи. Развитите страни искат да наложат споразумение, което да сложи край на това състезание.

Другата страна на проблема е свързана с приноса на данъчното облагане за неравенствата. В САЩ делът на облагането на труда в общите приходи на федералното правителство се повиши от 50% през 1950 г. до 80% днес, докато корпоративните данъци са спаднали от 30% до 10%.
Ново изследване на Габриел Зукман и др. откри, че скритите печалби са значително по-големи при най-богатите 1% от данъкоплатците. Скорошни разкрития като изтеклите данъчни досиета в PrоPublica, които показаха, че най-известните милиардери (от Джеф Безос до Илън Мъск и Уорън Бъфет) са имали нулеви години по отношение на личните си данъци, доналяха масло в огъня.

На трето място, по-високите данъци трябва да покрият масивните разходи, които вече бяха направени и тези, които предстоят, включително заради Зеления преход.

Това бе заявено ясно в плана на американското правителство, който предвижда да осигури допълнителни данъчни постъпления в размер на 4 трилиона долара чрез поредица мерки, включително връщане на най-високата ставка за данъка върху доходите до 39.6% (от 37%), нормално облагане на капиталовите печалби и увеличаване на ставката на корпоративния данък от 21% до 28%. Made In America Tax Plan е завършващият компонент от икономическата програма на Джо Байдън. Вашингтон твърди, че ще повиши конкурентоспособността на американските компании като елиминира стимулите за офшорни инвестиции, прехвърлянето на печалби и чрез данъчни преференции за чиста енергия, за сметка на предимствата за изкопаеми горива. Посочва се изследване на МВФ, според което увеличаването на разпологаемия доход в резултат на намаляването на данъците от администрацията на Тръмп от 2017 г. е допринесло за обратно изкупуване на акции вместо за инвестиции и НИРД.

Европейският съюз няма големи правомощия в областта на данъците. Той може да налага хармонизирани правила (особено в областта на косвените данъци), но има малки права да получава дял от приходите. Затова Брюксел съсредоточи усилията си върху осигуряването на допълнителни „собствени ресурси“ на ЕС. Собствени ресурси са вноските на държавите-членки в общия бюджет (на база БНД), митата, част от приходите от данъци и от тази година – такса върху пластмасовите отпадъци. С тях се финансират европрограмите. ЕК предлага техният обхват да се разшири, за да се осигири изплащането на заемите, които трябва да финансирането на Плана за възстановяване. Допълнителните източници включват приходи от системата за търговия с парникови газове, дигитална такса и такса върху вноса на стоки с висок въглероден отпечатък. От 2026 г. тези постъпления могат да бъдат допълнени от данък от финансовите транзакция, ако тази десетгодишна идея изобщо успее да преодолее съпротивата. Много от тези предложения имат неясно бъдеще.

Изравняване на стандарта

Макар и по-далеч от прожекторите, в последните години е в сила ясна тенденция на засилване на регулациите. Европа е първенец в тази област. От защита на личните данни през технически изисквания към продуктите до новите закони за цифрото съдържание и предстоящия акт за дигиталните услуги, Брюксел се опитва да влияе върху все по-голяма част от дейността на икономическите агенти. Една от причините за това бързо разклоняващо се законотворчество е фактът, че при отсъствие на адекватна информация, време и способност за обработването й, потребителите не могат да контролират качествата на продукта или резултата от дадена дейност. На езика на икономистите – пазарът се проваля. Този проблем се задълбочава поради присъщите на дигитализацията ефекти (положителни обратни връзки, мрежови ефекти, високи разходи за замяна, използването на данните като бариера за навлизане), които подкопават конкуренцията и дават власт на дигиталните гиганти (Победителят е само един). В редица случаи увеличената динамика в резултат на новите технологии идва с цената на увеличена несигурност.

Още:
За причините за свръхрегулациите: Регулирайте регулациите.
За регулирането на Big Tech: Дигитализацията пренаписва антимонополните правила

Европейският съюз е пионер в много от новите регулации през последните години, макар напоследък да изглежда, че САЩ ще постигнат по-бързо пробив от Европа при антимонополното регулиране. Това създава възможности, но и заплахи.
Зеленият преход може да роди изцяло нови индустрии като централи, работещи на водород и електрически автомобили, но той рискува да доведе до загуба на конкурентоспособност, защото новите технологии са свързани с нови разходи и с отписване на активи, чиито полезен срок на годност не е изтекъл. Това е проблем особено в страни, чиито компании и граждани не са достатъчно богати, за да си позволят преминаване към по-зелени решения. Да се забранят напълно кафявите технологии, замърсяващите автомобили, отоплението на дърва или енергийно неефективните жилища е нереалистично. Една гигантска операция „Сливи за смет“ пък би била непосилна и би имала нежелани преразпределителни ефекти. Докато не е забранено напълно, винаги ще се намери кой да предпочита по-евтиното решение и кой да го достави – и да печели от разликата в стандартите.
Това е причината развитите страни да са изнервени от двусмислената политика на Китай и останалите бързо развиващи се икономики по отношение на екологичните и дигитални стандарти.
А възможностите за арбитраж не спират до зелената икономика. Колкото повече се затягат правилата за употреба на данни или техническите и екологични изисквания, толкова повече ще нарастват стимулите в други страни да се придържат към лоу кост производства или към по-либерални регулаторни изисквания. Въпросът за разликата в стандартите има и своите социални измерения, както подсказа позабравената вече тема за социалния дъмпинг.
Реакцията на Европейската комисия на разликата в стандартите са … нови „изравняващи“ данъци. Предложението за въглеродна такса, която да се събира при внос на стоки с висок въглероден отпечатък и за дигитална такса имат за цел да компенсират разликата в стандартите или в облагането. Освен че изчисляването им може да окаже сложно и предмет на оспорване, те – особено въглеродната такса, рискуват обвинения в скрит протекционизъм.

За да отговори на субсидирания износ от Азия или затварянето на чужди пазари за обществени поръчки за европейски компании, ЕС обмисля и реципрочни мерки. Американските планове за „Купете американското“ са друго предизвикателство. Това е свързано с идеите за стратегическа автономия и стимулиране на европейските индустриални шампиони. Така протекционизмът може да се окаже неизбежният спътник на увеличените регулативни намеси.

***

Истинско предизвикателство е да предвидим как всичко това ще се отрази на световната икономика. И в частност, дали отказът от дерегулация ще означава деглобализация? Ще доведат ли новите правила в дигиталния свят до фрагментиране на интернет пространството? Ще се раздели ли светът на замърсители и почистващи? Възможно ли е при провал на глобални споразумения по въпросите на климата, данъците, дигиталните стандарти и търговията с услуги, да се стигне до коалиции на желаещите, споделящи общи стандарти?
Дали това не означава пренасяне на конкуренцията на друго ниво – между държави? И дали ще се промени самото понятие за суверенитет, независещ от територията. Предстои да видим.

Страници: 1 2