Петрол

Комисията за защита на конкуренцията ще проучва картел на пазара на горива и препоръча мерки, които да засилят конкуренцията
КЗК образува производство за установяване на нарушения по чл. 15 от ЗЗК и чл. 101 от ДФЕС, във връзка със споразумение/съгласувана практика между „Шел България“ ЕАД; „Ромпетрол България“ ЕАД, „Еко България“ ЕАД, „ОМВ България“ ООД „Петрол“ АД, „НИС Петрол“ ЕООД, Лукойл България” ЕООД.
Освен това комисията образува производство за установяване на нарушения по чл. 21 от ЗЗК и чл. 102 от Договора за функциониране на ЕС от страна на „Лукойл Нефтохим Бургас” АД.
Това производство може да продължи години. Потенциалната глоба е 10% от оборота.

Въпреки спада на цените на петрола, търговците не бързат да променят цените на бензина е установила КЗК: „При увеличаване на производствената цена и на цената на едро, цената на дребно на бензина реагира много по-бързо и с по-голяма степен на това увеличение, докато при понижение на тези стойности цената на дребно реагира със значително времево забавяне и с много по-малък процент. На базата на гореизложеното е видно, че продължителното задържане на цената на дребно на високи нива и липсата на навременна и адекватна реакция спрямо понижението на цените на другите две нива на пазара, би могло да е в резултат на антиконкурентни практики на пазара на дребно“, твърди КЗК.
Освен това всички дружества снабдяват своите търговски обекти на дребно и от алтернативни на „Лукойл България“ ЕООД източници. Въпреки този факт обаче, ценовата политика и ценообразуването на горецитираните дружества е идентична и не се отличава от тази на веригите бензиностанции с търговско наименование „Лукойл“.
Комисията е установила разлика в нивата на бензин А-95Н и дезолово гориво, на които Лукойл Нефтохим реализира продукцията си на територията на страната, с тези, на които продуктите се продават, когато са предназначени за територията на съседни на България държави, както и на държави, част от ЕС и ЕИО. Трайната тенденция сочи, че за периода 2012 г. – месец 07.2015 г, цената, на която „Лукойл Нефтохим“ продава изследваните продукти в сатраната, е по-висока в сравнение с цените, на които рафинерията продава горивата си предназначени за реализация в други държави.
Икономическата логика сочи, че подобно поведение може да бъде продиктувано предимно от по-ниски обеми на реализирани продукти към местния пазар.
Обратно на тази логика обаче, насочените към националния пазар обеми на бензин А-95Н и дизел, са значително по-големи от доставките на „Нефтохим“ към останалите му контрагенти (с няколко изключения).
Върху определянето на цените на горивата влияят непазарни фактори, чрез които бургаската рафинерия би могла да извлече допълнителни икономически ползи предвид специалното положение на Лукойл Нефтохим като лидер на пазара, смята комисията. За разглеждания период рафинерията има дял между 50% и 60% от общия пазар на производство и внос на бензини и ДГ в страната.

Комисията предлага да се облекчат изискванията към данъчните складове. Сега е необходим значителен ресурс, за да се изпълнят строителните и технически изисквания, екологични изисквания (напр. ОВОС, ако е наложително), акцизен режим, (напр. уставен капитал от 500 000 лв., гаранции до 30 млн. лв. за дължим акциз, наличие на устройства за отчитане в реално време на наличностите от нефт и нефтопродукти и др.), данъчен режим (напр. по отношение на отчитането на оборотите и плащането на ДДС и др.), режим на контрол на качеството на горивата и др.
Облекчаването им ще позволи навлизане на нови участници на пазара на търговия с горива и конкурентен внос. В тази част докладът е изпратен на Министъра на финансите.
На второ място се предлага, сключване на двустранни споразумения с други държави членки с цел създаване на облекчена процедура, свързана с движението на акцизни стоки под режим отложено плащане на акциз, на основание предоставената от Директива 2008/118/ЕО възможност за това. Сключването на такива споразумения би позволило горива да бъдат разтоварвани и съхранявани в Румъния, Гърция и т.н. Увеличаването на стимулите за разкриване на нови данъчни складове в страната и възможността да се ползват лицензирани такива в съседни или близки до България страни членки на ЕС би насърчило конкуренцията между лицензираните складодържатели по отношение на предлаганите от тях цени и условия за ползването на складовете им.
Изграждане на държавни данъчни складове (особено до гранични пунктове), които да се ползват от доставчиците на горива, както и сключване на споразумение с други страни от ЕС за взаимно съхранение на задължителните запаси от нефт са други предлагани мерки.