КТБ

„Дори и общественият интерес, който във финансовия сектор е свързан с поддържане на стабилността на банковата система, изисква държавата в лицето на БНБ чрез банковия надзор да упражнява постоянен и стриктен контрол върху начина, по който функционират търговските банки, а не пост фактум да приема извънредно, несъвместимо с основни правни принципи законодателство, насочено да поправи последиците от проявеното в това отношение бездействие.“

Този извод на Конституционния съд слага край на дългогодишната сага с извънредните промени в Закона за банкова несъстоятелност, легитимирани от грижа за попълване на масата на несъстоятелността на една конкретна банка – КТБ и въведени със задна дата. Решението се обявява в навечерието на седмата годишнина от затварянето на банката на 20 юни 2014 г. Но въпреки, че промените в ЗБН в голямата си част бяха направени за конкретна банка, смисълът на това решение далеч надхвърля казуса КТБ. С решението си съдът заклеймява нарушението на основни правни принципи като действието на правните норми занапред и като цяло приемането на закони в извънреден порядък.

Какво се отменя?

Решението на съда се отнася, на първо място до прилагането със задна дата, считано от 20.06.2014 г., на предвидените в чл. 59, ал. 5, 6 и 7 основания за относителната недействителност по отношение на кредиторите на несъстоятелността, на извършени от банката или от нейни кредитори прихващания. Да припомним, че по този начин длъжници на банката, придобили вземания от нея чрез цесия, успяха да изчистят на ниска цена своите задължения. Атакуваните текстове засягат също относителна недействителност по отношение на банката и на кредиторите на несъстоятелността, на всяка сделка, при която вземане с произход от банката е прехвърлено на трето лице, независимо от броя на прехвърлянията, ако в патримониума на разпоредилия се не е постъпило в разумен срок съразмерно имущество, различно от вземане за цена по сделка. Другата отхвърлена разпоредба се отнася до относителната недействителност на прехвърлянето на акции и/или дялове от търговски дружества, извършено от длъжник на банката след датата на поставяне на КТБ под особен надзор, като е предвидена възможност в 5-годишен срок от откриване на производството по несъстоятелност тази недействителност да бъде предявена по съдебен ред
Отменя се разпоредбата, която дава възможност да се завеждат искове за връщане в масата на несъстоятелността на получено имущество с произход от банката срещу всяко трето лице, когато последното не е изпълнило насрещна престация или същата е на значително по-ниска стойност от полученото, както и когато полученото от третото лице е под формата на парична и/или непарична вноска в капитала му.
Противоречат на Конституцията и разпоредбите, които предвиждат обявяване за нищожни на извършените от квесторите и синдиците заличавания на обезпечения, станали в периода от поставянето под специален надзор до датата на откриване на процедурата по осребряване имуществото на КТБ.
Отменени са разпоредбите, с които промените в ЗБН, направени между 2015 г. и 2018 г. се прилагат за заварените производства по несъстоятелност и по този начин получават обратно действие.

Конституционният съд подчертава, че поредицата закони са са насочени да осигурят набор от правни мерки и инструменти за попълване на масата на несъстоятелността на една точно определена банка, обявена в несъстоятелност, а именно КТБ. Няма никакво оправдание от конституционен порядък този правен принцип, обезпечаващ сигурността на гражданския оборот, да бъде пренебрегван при уреждане на последиците от обявяване в несъстоятелност на една определена търговска банка, пише в мотивите. „Същевременно тъкмо защото оспорените разпоредби се отнасят до едно конкретно производство по банкова несъстоятелност, като резултат те въздействат върху точно определени частноправни отношения (която цел е представена от законодателния орган като значим обществен интерес), при което е конституционно нетърпимо държавата да се намесва в тях и да ги урежда по начин, който тя счита за справедлив и целесъобразен, облагодетелствайки едната страна във вреда на другата. Такова въздействие на държавата върху отношения между равнопоставени субекти, които отношения според българското законодателство се основават на принципите на автономия на волята и свобода на договарянето, е несъвместимо с правовата държава.“

Освен това те имат обратно действие, като преуреждат настъпилите правни последици от осъществили се в миналото юридически факти. Например, една от отменените разпоредби „възкресява” учредени в полза на КТБ обезпечения, заличени в резултат на валидно извършени прихващания, като се дава възможност да се водят искове за тяхната относителна недействителност на основания, които законът не е предвиждал при тяхното извършване. По този начин се заличават вече настъпили правни последици, които са били съобразени със закона, действал при настъпването им, пише в мотивите на решението.
Съдът припомня, че „обратното действие на закона (с изключение на забраната да се търси наказателна отговорност за деяние, което не е било обявено за престъпление към момента на извършването му) не е изцяло несъвместимо с принципа на правовата държава, но не и когато нарушава правната сигурност и предвидимостта на нормативната уредба като основни характеристики на правовата държава, когато накърнява или отнема вече правомерно придобити права, респ. създава задължения и изобщо когато води до неблагоприятни последици за заварените случаи.“

В нарушение на правовия ред не е предвидено и вписване на възстановените обезпечения, т.е. същите се смятат за възстановени по силата на закона, макар и да не са вписани. При липса на вписано обезпечение приобретателят на имуществото може да се окаже обвързан от установени със закон в полза на КТБ обезпечения, дори и когато го е придобил преди влизане в сила на извънредната разпоредба. Конституционният съд е оспорил и даденото право на синдиците на КТБ да се намесват в чужди правоотношения, преценявайки еквивалентността и изпълнението на договорни задължения по сделки между трети лица.

Не са спестени оценки и за работата на БНБ: „В случая с КТБ изложените по-горе факти, обективирани в доклади на самата БНБ, така и в цитирания вече доклад на международна разследваща компания, обуславят извода, че опасността от неплатежоспособност поради необезпеченост на предоставените кредити, е била налице далеч по-рано (като при това е била известна или е следвало да бъде известна на надзорния орган), поради което в крайна сметка обявяването на банката в несъстоятелност е функция не само на лошото й управление, но и на вероятно проявено бездействие от страна на БНБ чрез банковия надзор. В този смисъл приемането от държавата в лицето на законодателния орган на оспорената законова уредба, нарушаваща по конституционно нетърпим начин основни правни принципи и законно придобити права, е предизвикано и от пасивното поведение на самата държава при упражняване на надзорните й функции за поддържане стабилността на банковата система. В правовата държава обаче е „конституционно недопустимо лошото управление да обосновава засягане и ограничаване на основни конституционни права на гражданите“.

Economix.bg се обяви неведнъж срещу тези изменения. През 2018 г. най-спорният от тях бе обект и на президентско вето.