пенсионери

Три плюс два варианта за изплащане на т. нар. втори пенсии от универсалните пенсионни фондове предвижда проект за промени в КСО, представен от МТСП за обществено обсъждане. Запазва се и вариантът за отказ от втора пенсия, като се удължава периодът за прехвърляне от УПФ към фонд “Пенсии” на НОИ. По този начин няма да се намалява основната пенсия. Въвежда се и такса, която да покрие задължението на УПФ да връщат на пенсионерите (под формата на пенсия) минимум брутната сума на направените вноски.

Първите пенсионери от УПФ се очакват в края на 2021 г., когато част от родените през 1960 г. жени ще навършат определената в чл. 68, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) пенсионна възраст. След 2024 г., когато и родените през 1960 г. мъже ще навършат законоустановената пенсионна възраст.
Предложението за три варианта на изплащане на втората пенсия не е ново, но сега е по-близо до реализация, след като парламентът задължи с решение правителството да внесе промените до края на годината.

Пенсиите от УПФ ще бъдат три вида: пожизнена, разсрочена (за определен период) и еднократна, като при пожизнените пенсии има и две разновидности. При това се запазва предходното предложение, когато средствата по пардитата се недостатъчни, да се изплаща еднократна пенсия при навършване на възраст. Разсроченото плащане  също е в зависимост от размера на натрупаните преди пенсионирането средства в индивидуалните им партиди.

По-конкретно, предлага се промяна на чл. 167, която и сега се отнася до това осигурените лица да имат право на допълнителна пожизнена пенсия за старост при навършване на възрастта им по чл. 68, ал. 1. Текстът не обвързва пенсионирането от УПФ с изискванията за стаж (които няма как да не важат за тези, които се прехвърлят към НОИ).

Допуска се и право на допълнителна пожизнена пенсия за старост до една година преди навършване на тази възраст, при условие че натрупаните средства по индивидуалната партида позволяват отпускане на пенсия в размер не по-малък от минималния размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1. (За 2021 г. се предлага минималната пенсия да стане 300 лева.) Предполага се, че по-ранното пенсиониране с втора пенсия е допустимо само ако натрупаните средства позволяват втората пенсия да е над 300 лева, условие, на което малцина ще отговорят. Както отбелязват от КНСБ по този начин се получава разминаване между правата от двата стълба.
Размерът на пожизнената пенсия не може да бъде по-малък от 15% от минималния размер на пенсията, тоест 45 лева. Допълнителната пожизнена пенсия за старост може да има и следните разновидности: с гарантиран период на изплащане,  който ще позволява наследяване при смърт на пенсионера или да бъде комбинирана –  разсрочено изплащане на част от средствата до определена възраст, след което се преминава към пожизнена пенсия.

Със законопроекта са предвидени и промени, свързани с определянето размера на допълнителната пожизнена пенсия за старост.
Размерът на допълнителната пожизнена пенсия за старост се формира въз основа на:
– по-голямата от двете суми на: натрупаните средства по индивидуалната партида или допълнената индивидуална партида до брутния размер на осигурителните вноски;
– биометрични таблици, утвърдени от Комисията за финансов надзор (КФН);
– технически лихвен процент, одобрен от КФН.
Предвижда се пенсионноосигурителните дружества да използват единна таблица за смъртност за изчисление на пожизнените пенсии и на фонда за изплащане на пожизнени пенсии, която се утвърждава от КФН и се актуализира при съществени промени в официалната статистическа информация. Размерът на техническия лихвен процент за изчисление на видовете пенсии и на фонда за изплащане на пожизнени пенсии също се одобрява от комисията.

Когато размерът на средствата, натрупани към датата на отпускане на пенсията, е по-малък от сумата на брутния размер на преведените от НАП или НОИ осигурителни вноски за това лице, средствата по индивидуалната партида се допълват до тази сума за сметка на специален резерв за гарантиране на сумата на брутния размер на вноските. Този резерв е създаден с разпоредбата на чл. 193а от законопроекта. Гарантираният размер на допълнителната пожизнена пенсия за старост не може да бъде по-малък от този, изчислен на база сумата от брутния размер на преведените от НАП и НОИ осигурителни вноски за съответното осигурено лице.
При желание на осигуреното лице, пенсионноосигурителните дружества са задължени да предложат гарантиране на размера на първата допълнителната пожизнена пенсия за старост, изчислена на база натрупаните средства по индивидуалната партида, ако сумата на средствата е по-голяма от брутния размер на преведените осигурителни вноски. При определянето размера на тази пенсия, освен посочените по-горе параметри се прилага и рисков коефициент, съгласно актюерските разчети.
В момента на пенсиониране на осигурено лице в УПФ индивидуалната му партида се закрива. Натрупаните средства в индивидуалната му партида се прехвърлят в специално обособен общ фонд – фонд за изплащане на пожизнени пенсии. Закриването на индивидуалната партида не позволява при смърт на пенсионер остатъкът от средствата, които са били натрупани в негова полза, да се изплати на наследниците му, обясняват от МТСП. Правата на наследниците се регламентират в подписания пенсионен договор, в зависимост от характеристиките на избрания от пенсионера пенсионен продукт.
Създава се разпоредба за консервативно инвестиране на активите на фонда за изплащане на пожизнени пенсии.
Пенсионноосигурителните дружества, които управляват УПФ, могат да предлагат и по-сложни форми като: пожизнена пенсия с гарантиран срок на изплащане и наследяване и  пожизнена пенсия с разсрочено изплащане за определен срок. В този случай разделянето на капитала се извършва така, че гарантираният размер на месечната пожизнена пенсия да не е по-малък от 15% от минималния размер на пенсията, засега 45 лева.

Синдикатите, които се застъпват основната пенсия да е само пожизнена и в редки изключения -еднократна, се обявават срещу разновидността на пожизнена пенсия с наследяване, тъй като пожизнените пенсии от капиталов тип не предполагат наследственост, а този риск се носи от солидарната пенсионна система (виж повече за този дебат тук).

Във връзка със задължението на ПОД да създаде резерв за гарантиране изплащането на пожизнените пенсии,разпоредбата на чл. 201 от КСО, регламентираща задължителните такси и удръжки се допълва с такса, изчислена върху стойността на нетните активи на фонда за изплащане на пожизнени пенсии и на фонда за разсрочени плащания – до 0,5 на сто годишно.

С нова разпоредба на чл. 167а въвежда правото на еднократно или разсрочено изплащане на средствата по индивидуалната партида. Предлага се, когато средствата по индивидуалната партида на осигуреното лице са недостатъчни за отпускането на допълнителна пожизнена пенсия за старост, но надвишават трикратния размер на минималния размер на пенсията или 300 лева за 2021 г.  бъдещият пенсионер да има право да ги получи разсрочено. Размерът на месечното плащане не може да бъде по-малък от 15 на сто и по-голям от минималния размер на пенсията за осигурителен стаж – тоест разсрочената пенсия ще е между 45 и 300 лева. Отново е предвидено, че гарантираният размер на разсроченото плащане е равен на този, изчислен на база сумата на брутния размер на преведените осигурителни вноски за съответното осигурено лице.
В законопроекта е предвидена възможност за еднократно изплащане на натрупаните средства по индивидуалната партида на лицето, но само когато средствата са толкова малко, че не е възможно да има разсрочена или пожизнена пенсия от поне 15% или 45 лева (към датата на определяне на стойността на средствата по партидата).

Допълнителната пожизнена пенсия за старост и разсроченото плащане се актуализират, поне веднъж годишно, като гарантираните им размери не се променят.В първия случай това зависи от техническия лихвен процент, въз основа на който е изчислен нейния размер и реализираната доходност от инвестирането на средствата на фонда за изплащане на пожизнени пенсии. Актуализацията на допълнителната пожизнена пенсия за старост се извършва с не по-малко от 50 на сто от разликата между реализираната доходност от инвестирането на средствата на фонда за изплащане на пожизнени пенсии през периода, за който се отнася и техническият лихвен процент, въз основа на който е изчислен нейния размер.

Разсроченото плащане се актуализира в зависимост от реализираната доходност от инвестирането на средствата на фонда за разсрочени плащания. Актуализацията на разсроченото плащане се извършва с не по-малко от 50 на сто от реализираната доходност от инвестирането на средствата на фонда за разсрочени плащания през периода, за който се отнася.
С разпоредбата на чл.169е се създава възможност за преизчисляване на допълнителната пожизнена пенсия за старост и на разсроченото плащане на лица, които продължават да работят.

Наследяване ще е възможно при смърт на пенсионер на универсален или професионален фонд, който получава:
– пожизнена пенсия от универсален пенсионен фонд с права на получаване от наследници, правата на наследниците се определят в правилника за организацията и дейността на фонда и в пенсионния договор;
– срочна пенсия или разсрочено плащане от професионален пенсионен фонд, на наследниците се изплаща, еднократно или разсрочено, остатъкът от средствата по индивидуалната му партида;
– разсрочено плащане от фонда за разсрочени плащания, като на наследниците се изплаща, еднократно или разсрочено, остатъкът от прехвърлените средства във фонда за разсрочени плащания.
Когато осигуреното лице или пенсионерът  нямат наследници, натрупаните средства се прехвърлят в различни фондове в различните сценарии – средствата от индивидуалната партида в универсален фонд (когато човекът все още е работил), съответно остатъкът от прехвърлените средства във фонда за разсрочени плащания ще отиват в резерва за гарантиране изплащането на пожизнени пенсии по чл. 192, ал. 2, натрупаните средства по индивидуалната партида в професионален фонд обаче се прехвърлят в държавния бюджет. Когато пенсионер, който получава пожизнена пенсия, няма наследници, дължимите средства остават във фонда за изплащане на пожизнени пенсии по чл. 192а.

Последната група промени се отнася до избора на осигуряване по чл. 4б от КСО. През 2015 г. беше създадена възможност за лицата, които не желаят да се осигуряват в УПФ, да изберат да променят осигуряването си от УПФ само във фонд “Пенсии”. За да упражнят това свое право обаче е необходимо те да разполагат с точна информация относно видовете пенсионни продукти, които се предлагат от пенсионноосигурителните дружества, определянето на техните размери, условията за наследяване на натрупаните по индивидуалните партиди средства и отпуснатите пенсии и т.н., които досега не бяха ясни.

В тази връзка се предлага първите групи осигурени лица се гарантира по-продължителен период за запознаване със законовите промени е да вземат решение за прехвърляне на НОИ в период, максимално близък до пенсионирането.
По-конкретно, предвижда се лицата, които навършват възрастта за пенсиониране от 2022 г. до 2025 г. включително, да могат да упражнят правото на избор на осигуряване до 1 година преди тази възраст. Този период се увеличава плавно до 2038 г., когато осигуряването ще може да се променя не по-късно от 5 г. преди навършването на възрастта за пенсиониране.