пенсионер

МФ за пореден път лансира промени в Кодекса на социално осигуряване, които почти обезсмислят втория стълб – личните вноски в УПФ, които правят родените след 1960 г. След като преди повече от година опита да национализира парите на тези фондове чрез т. нар. право на избор в НОИ (Сребърния фонд), министърът на финансите сега защитава идеята за обобществяване на индивидуалните партиди след като лицето придобие право на пенсия.
По този начин се губи правото на наследяване за част от средствата – едно от основните предимства на УПФ. Този ред няма да се прилага за лица, които не са натрупали средства, позволяващи втора пенсия в размер поне 40% от социалната пенсия. Те ще имат право на еднократно или разсрочено изплащане. По-богатите пенсионери също ще се наследяват – за част от средствата.

Проектът

При прехвърляне на средства от индивидуалната партида в техническите резерви, обаче, законопроектът дава и
възможност да се запази част от натрупаните средства по индивидуалната партида и по този
начин да се осигури наследяването им. Условието е частта от средствата, предназначени за пенсия, да е достатъчна да гарантира най-малко размера на социалната пенсия за старост с цел да се осигури получаването на един минимален законово регламентиран пожизнен доход.

По подобен начин професионалните фондове ще изплащат срочна пенсия с гарантиран размер (пенсия за ранно пенсиониране) срещу прехвърляне на натрупаните средства по индивидуалната партида или част от тях в техническите резерви. Именно това е по-належащият проблем, тъй като в професионалните фондове няма достатъчно средства, които да гарантират достатъчни пенсии и заради това на няколко пъти се отлага пар. 4а от преходните разпоредби на КСО.

Официалният мотив за промяната е формирането на резерв, от който да се плащат парите на преживелите по-дълго от актюерските предвиждания пенсионери. На пръв поглед това изглежда като втора национализация, но всъщност издава страх поради недостатъчни резерви и лоши резултати на самите фондове.

„След като приключи периодът на натрупване и осигуреното лице придобие право на пенсия, настъпва втората фаза – тази на изплащане на акумулираните средства. Съгласно общоприетите актюерски правила и принципи изплащането на пожизнена пенсия и на срочна пенсия с гарантиран размер се явява несъвместимо със запазването на индивидуалната партида на осигуреното лице, каквато е сегашната законова уредба. То може да се осъществява само на базата на създаване на обща сметка (пул / технически резерви), формирана от средствата на правоимащите лица, при което правото на собственост върху натрупаната в индивидуалната партида сума се заменя правото на получаване на съответния вид пенсия“, пише в мотивите.

Промените ощетяват преди всичко хората, които имат по-кратък живот в пенсия, а в немалка степен – и тези с по-високи доходи.
Това не означава, че индивидуалните партиди губят смисъл, тъй като хората, които са се осигурявали върху по-висок доход, ще имат повече средства към момента на пенсиониране и ще запазят част от тях в индивидуалната партида. Те обаче ще загубят правото на по-голям доход от инвестиране на средствата им след това (при хипотеза за преизчисляване, а не индексиране на пенсията), което например, би имало голямо значение, ако се пенсионират в период на висока инфлация. До голяма степен преценката за предимствата и недостатъците зависи от детайли, които ще се определят с наредби и вътрешни правила на самите фондове, което не е в интерес на устойчивостта на пенсионния модел.

Досега този въпрос не е заставал, тъй като УПФ изплащат пенсии по-скоро като изключение.

Реакции

Предложението предизвика дълбоко объркване сред експертите и частните пенсионни фондове, някои от които го приравниха на миналогодишната промяна. За разлика от тогава обаче този път пенсионните фондове в лицето на Даниела Петкова – заместник-председател на Асоциацията на пенсионните фондове и директор на ПОК „Доверие“, не бяха така критични:

„Заблуждението, че след като човек се пенсионира, му изчезва индивидуалната сметка, идва от това, че този закон предвижда събраните пари в индивидуалната партида, в момента, в който човек придобие право на пенсия, да преминат в пула. Това, че събраните средства в индивидуалната партида преминават в пул, в момента, в който човек придобие правото за пенсия, е точно гаранция, че капиталовите схеми няма да действат като солидарния пенсионен фонд, държавния в НОИ, и се изключва всякаква възможност пари от вноски на хората, които са все още в трудоспособна възраст, да се използват за изплащане на пенсии на хора, които са вече в пенсионна възраст. В НОИ работещите внасят вноски, тези пари се използват, за да се изплащат пенсиите на тези, които са пенсионери. Въвеждането на пула изключва тази възможност с физическото разделяне на парите на тези, които внасят и на тези, които получават.

Второ – преди парите, натрупани в индивидуалната партида на едно осигурено лице, които са негова собственост, да преминат в пула, се сключва пенсионен договор между лицето и пенсионно-осигурителното дружество, в резултат на което пенсията се определя като размер на база на натрупаната сума в партидата на индивидуалния човек. После, след като този размер на пенсията, който съответства на размера на натрупаните суми, се скрепи с договор, тези пари се прехвърлят в пул“, каза тя пред БНР.

„За пожизненото изплащане няма друг вариант освен чрез създаването на общ пул“, коментира изпълнителният директор на пенсионна компания „Съгласие“ Милен Марков пред Медиапул.

За сравнение при доброволните пенсионни фондове, където и дума не може да става за пул, има право на избор. В ПОК „Доверие“, например, има възможност при пенсиониране средствата да се изтеглят наведнъж или да се изплащат за период от 1 до 20 години. Най-големият фонд обещава актуализиране на пенсията с натрупания доход върху остатъка на всеки три месеца. Но друг доброволен фонд – този на ДСК „Родина“ допуска избор между срочна и пожизнена пенсия, както и комбинирано изплащане на 25% от сумата и пожизнена пенсия или комбинирано изплащане на 25% от сумата и срочна пенсия. Както и при УПФ, доброволните фондове, които предлагат пожизнена пенсия – по избор, трябва да формират резерви.

Именно това дава основание да се предлага избор между срочна и пожизнена пенсия и по отношение на УПФ.

„Проблемът с втората пенсия от допълнителното осигуряване е, че в един момент натрупаните средства по индивидуалната партида могат да бъдат изчерпани и въпросът е откъде ще идват тогава средствата за допълнително осигуряване“, разясни министърът. Той допълни, че със законопроекта се предлага възможно решение, но дебатът е отворен. „Темата ще бъде разгледана и на НСТС,“ коментира Горанов в понеделник.

Този въпрос, поне на теория, е решен чрез резервите на фондовете. Съгласно чл. 192 от КСО „с пенсионния резерв се покрива изплащането на пенсиите на лицата, преживели по-дълго от предварителните актюерски разчети“. Сега този текстът се разширява значително, но се премахва ключовото изречение за целта на резерва.

Ако актюерските разчети са верни и КФН е упражнявала надзор, то при пенсионирането на лицето от този резерв трябва да се покрие и рискът то да живее по-дълго от средното. Разбира се, размерът на пожизнената пенсия и този на срочната пенсия ще са различни.

Горанов също заяви, че промяната е насочена към решаване на дефицита във втория стълб, което изглежда по-логично.

От мотивите на законопроекта става ясно, че се търси гаранция и при загуба на средства от лоши инвестиционни решения на фондовете. Промяната третира „рисковете, произтичащи от надживяване или от инвестиционната дейност“ на УПФ, според МФ.

В понеделник финансовият министър Владислав Горанов допусна, че може да изтегли проекта, ако обществените настрояния против надделеят, но каза, че проблемът ще остане.

Законопроектът бе публикуван без предварително обсъждане, а задължителният срок за обществено обсъждане ще изтече по време на великденските празници.

Покрай чувствителната тема за наследяването се скриват новости, някои от които бяха обсъждани миналата година от КФН.

Комисията, която надзирава сектора и чието ръководство предимно чака подновяване на мандатите, до момента не е коментирала проекта. Но през миналата година тя обеща сериозни промени, включително въвеждане на мултифондовете, които позволяват на всеки да избира риска, който може да поеме.

В проекта на КФН, който отразява и европейската директива, този въпрос бе решен чрез налагане на повишени капиталови изисквания към пенсионните фондове, които изплащат пожизнена пенсия или срочна пенсия с гарантиран размер. Те трябва да имат минимален капитал от 7.4 млн. лева при 5 млн. лева за останалите. Това е възпроизведено в проекта на МФ.

Освен създаването на солидарен пул, който да посрещне риска от преживяване, законът засилва разликата между при изплащане на срочна пенсия с гарантиран размер и срочна пенсия с променлив размер, като във втория случай рискът от промяна в стойността на инвестициите се носи от пенсионера. Това също е свързано с европейските изисквания за гарантиране на платежоспособността на фондовете.

Промените идват преди ключовите стрес тестове на пенсионните фондове, които самото правителство не очаква с оптимизъм.