На 9 август 2007 г. едно събитие, което не всички медии отразиха, даде началото на това, което днес е известно като най-голямата световна финансова криза. Френската БНП Париба спря обратното изкупуване на дялове от три свои фонда инвестирали в ипотечни облигации и този факт предизвика първата вълна на паника на световните финансови пазари (Българската фондова борса усети този ефект едва в началото на зимата). Година по-късно, през есента на 2008 г., кредитната криза разви в глобална криза. Фалитът на „Лемън Брадърс“ често се сочи за началото на глобалната криза. Това бе и моментът, когато кризата нахлу и у нас.

Хронология
Няколко събития се смятат за начало на кризата през август 2007 г. – на 7 август няколко хедж фонда признаха големи загуби и бяха изправени през недостиг на ликвидност, на 9 август след спирането на фондовете на БНП Париба, се наложи ЕЦБ да се намесва с 95 млрд. евро. На следващия ден към осигуряването на ликвидност се присъединиха водещите централни банки.
От 17 август Фед започна серията понижения на лихвата, която тогава бе 6.25%.
През същия август проблеми изпита и британската Northern Rock, която през есента стана първата британска банка от 150 години насам, обсадена от вложители, теглещи депозитите си (впоследствия тя бе национализирана).
В САЩ Countrywide Financial (преди кризата тя имаше 20% от ипотечния пазар) едва избегна банкрута чрез извънреден заем от банки, а по-късно бе изкупена от Банк ъф Америка.
През есента властите в САЩ предприеха мерки, облекчаващи плащанията по просрочени ипотеки.
През 2008 г. продължи отписването на загуби, ФБР започна арести на банкери и други лица, ангажирани с ипотечния пазар. Ключовото събитие бе колапсът на „Беър Стърнс“, която бе изкупена през март 2008 г. от JPMorgan Chase, а Фед финансира тази спасителна акция с $30 млрд.

През есента на 2008 г. отписването на активи, изградени върху ипотеки. Ипотечните компании „Фреди Мак“ и „Фани Мей“ бяха спасени с парите на данъкоплатците.
След фалита на „Лемън Брадърс” на 15 септември 2008 г. финансовите пазари вече бяха напълно блокирани.
Бягството от риск повиши лихвените проценти, както и котировките на активи, приемани за убежище като златото. Наложи се правителството на САЩ и Федералния резерв да спасяват най-големия застраховател AIG. Администрацията на Буш лансира спасителен пакет за 700 млрд. долара.
Бяха засегнати и банките в Европа, а много по-слаби страни трябваше да потърсят помощ от МВФ.
В началото на 2009 г. повечето страни започнаха да лансират различни пакети стимули за сметка на разширяване на бюджетните дефицити.
Централните банки започнаха да наливат пари в икономиката чрез мерки, наричани количествени улеснения, както и под формата на специални инструменти за спасяване на закъсали финансови институции. В САЩ бе приет фискален пакет стимули на стойност 787 млрд. долара, отделно от това бяха инвестирани 60 млрд. долари в закъсалите автомобилостроители. Дори слабо засегнатият от кризата Китай лансира мерки на стойност 500 млрд. долара.
През март 2009 г. бе достигнато дъното на фондовите борси. След това финансовите пазари постепенно се нормализираха, но последва същинската рецесия. Безработицата нарасна, правителствата започнаха да затягат коланите, за да се преборят с трупащите се дългове и дефицити.
САЩ отчете първи ръст на БВП през третото тримесечие на 2009 г. и излезе от рецесия, но безработицата остана висока. В началото на 2010 г. много страни в ЕС също отчетоха ръст. Възстановяването обаче се оказа крехко, отчасти поради мерките за икономии, наложени от големите дефицити.

Като контрапункт централните банки наложиха безпрецедентно разхлабване на паричната политика. Федералният резерв обяви първия кръг на т. нар. количествени облекчения през март 2009г. на стойност 300 млрд. долара.
През есента на 2010 г. то одобри мерки по наливане на ликвидност в размер на 600 млрд. долара. Третият пакет или QE3 бе обявен през септември 2012 г. и сега се обсъжда неговото изтегляне.

През 2009 г. от Гърция тръгна дълговата криза в еврозоната. Изправени пред нежеланието на пазарите да финансират правителствата с рястящ дълг и пред натиска на кредиторите и МВФ, много страни наложиха икономии, които според някои оценки задълбочиха икономическия спад. Едва това лято икономиката на валутния блок успя да излезе от рецесията.

Вижте още
Неконвенционални мерки на паричната политика
Кризата в еврозоната