булбанк

Нарастват кредитите за предприятия, които се нуждаят от съфинансиране на европроекти

Три сектора – селското стопанство, водоснабдяването и управлението на отпадъци и административните дейности, рязко са увеличили кредитните си задължения през последната година на фона на продължаващо намаляване на заемите в промишлеността и повечето останали сектори. Данните отразяват неравномерното възстановяване на икономиката и силното влияние на еврофондовете.

В по-дълъг хоризонт фирмите са съкратили заемите си след кризата, а ако се изключи влиянието на КТБ, е налице ръст под 2% в сравнение с 2009 г.*. Това показва, че кредитната активност чувствително изостава от възстановяването на икономиката. Продължаващият процес на намаляване на задлъжнялостта (деливъридж) е особено изразен в някои браншове.

Годишни изменения – ефектът на еврофондовете

Подробните данни за кредитите през първото тримесечие на 2016 г. на пръв поглед потвърдиха тенденции, които бяха известни и в края на 2015 г., с няколко изключения. Като цяло те показват спад на кредитите за нефинансови предприятия с 2.15% на годишна база. В началото на 2016 има задълбочаващ се спад на кредитната активност в добивната и преработващата промишленост, енергетиката и транспорта, като при промишлеността и енергетиката е налице и базов ефект (първото тримесечие на миналата година бе с открояващ се ръст в тези браншове). Рязко се понижават заемите за компании за недвижими имоти, но заемите за строителните компании, които включват и инфраструктурните проекти изглежда вече са достигнали дъното.

На другия край са административните услуги, които показват най-голям ръст – с 46% спрямо първото тримесечие на миналата година. Увеличават се още заемите за ВиК и третиране на отпадъци, за селското стопанство и ИТ сектора (но в последния сектор кредитната експозиция е малка и е лесно да се постигнат големи проценти). Тази кредитна динамика е тясно свързана с усвояването на еврофондове.

Администрацията не предлага отраслова разбивка за средствата по оперативните програми (само регионална). Но парите за земеделие са отделно перо и е известно, че в този сектор през предходния програмен период ежегодно се наливаха над 1.1 млрд. лева. Задълженията на фермерите по кредити са 1.7 млрд. лева, а бяха 531 млн. лева преди присъединяването към ЕС. Така средногодишният ръст на кредитите осигурява един от 10 лева финансиране в земеделието, по-голямата част идват от европейски и други субсидии.

Също така е известно, че значителна част от парите по „Околна среда“ и регионално развитие отидоха за третиране на отпадъци и във ВиК сектора. Що се отнася до т. нар. административни и спомагателни дейности, техният кръг е много широк – от туроператори и агенции за подбор на персонал до охранители. Вероятно е кредитната експозиция към този сектор да е предимно за лизингови компании* и кол центрове, които имат бурен ръст през последните години.

Бавно възстановяване на кредитите от кризата

kreditiНякои от посочените тенденции се открояват по-ясно при сравнение с първото тримесечие на 2009 г., когато кризата достигна България и бе отчетен за първи път спад на БВП. Тази съпоставка позволява да се види кои от посочените тенденции са трайни.

Така през последните седем години, най-голям ръст е налице в енергетиката, което съвпада с бума на инвестициите във ВЕИ, в селското стопанство, както и във ВиК сектора и операциите с недвижими имоти. Голямо увеличение има и при заемите в секторите Образование и Култура, спорт и развлечения (включва тематични паркове, фитнес зали, хазарт и др.), но обемите тук са малки. В селското стопанство този процес е съпроводен и с увеличаване на броя на кредитополучателите – от 6 хиляди през 2009 г. до над 10 хиляди през 2015. Следователно може да се говори за по-голямо проникване на банките сред фермерите.

В същото време заемите за строителството намаляват с 34%, сериозно понижение има при кредитите за търговия, транспорт и хотели и ресторанти.

В строителството е налице намаление на броя кредити, както и на броя депозити, което очевидно отразява излизането на компании от сектора. Това може да се дължи на фалити, но и на чергарския бизнес модел на някои малки проекти за жилищни сгради. Прехвърлянето на заеми за сектора на недвижимите имоти е вероятно да отразява също промяна на бизнес модела.

В други сектори като търговията намаляването на кредитите в сравнение с 2009 г. се дължи предимно на съкращаване на броя им. При предположение за предимно краткосрочни заеми за този сектор, възможно обяснение е, че компаниите се въздържат от вземане на нови заеми след погасяване на текущите си задължения или (по-дребните търговци) да не отговарят повече на стандартите на банките.

Нетни длъжници

длъжнициПо-различен поглед към процесите на деливъридж представя съпоставката на кредити и депозити – съответно през 2009 г. и 2016 г.

Това ни позволява да елиминираме ефекта на взаимната задлъжнялост в сектори като енергетиката и позволява да разграничим ясно секторите нетни длъжници и секторите нетни кредити. Особено интересни са промените в седемгодишния период.

Резултатите, както са показани на графиката, са интересни най-вече за секторите, в които съкращаването на нетния дълг към банките е най-голямо. На първо място това е строителството, където не само са погасени 1.6 млрд. лева кредити, но и са увеличени средствата по сметки с 664 млн. лева за седем години. Разбира се, това са различни строителни компании, като предприятията с ръст на влоговете е по-вероятно да са подизпълнители по проекти, финансирани с публични средства. Силно намалява и задлъжнялостта в транспорта, търговията и хотелиерството.

Няколко сектора за седем години са станали нетни кредитори на банките (тоест вече имат повече депозити от кредити). Такъв е случаят с ИТ и професионални дейности и научни изследвания. Общото между тях е в това, когато изпълняват проекти, те авансират личен труд или не предплащат на подизпълнители, което намалява необходимостта от кредитен ресурс.

Кредитен ръст и ръст на приходите

кредитиТъй като данните на БНБ сами по себе си не дават информация за причините за тези изменения, са нужни допълнителни проучвания.

За целта съпоставяме нивото на кредити през 2009 и 2014 и приходите на нефинансовите предприятия от съответните сектори. Тези данни показват, че в посочения период повечето сектори намаляват зависимостта си от кредити. Изключение са добивната промишленост, операциите с недвижими имоти, културата и спорта и образованието. От 2014 г., откогато са последните данни на НСИ за приходите, обаче са настъпили промени. Например, добивната промишленост отбеляза понижение на кредитите с 4.2% през 2015 г. и с 12.6% през първото тримесечие. От индекса на промишленото производство пък е известно, че секторът расте през първата четвърт на 2016 г., следователно има основания да предполагаме, че добивната промишленост е коригирала съотношението кредити/приходи.

Съпоставката с приходите представя в различна светлина спада на заемите за сектор Строителство, както и ръстът на задлъжнялостта във ВиК сектора. Съотношението кредити/приходите за тях е почти неизменно, тъй като кредитната активност следва динамиката на приходите.

За съжаление, групирането на наличните данни не позволява съпоставка на динамиката на кредитите и динамиката на инвестициите по браншове. Все пак грубото сравнение с отчетените от НСИ разходи за придобиване на ДМА по отрасли потвърждава описаното по-горе. Така например, делът на строителството от капиталовите разходи намалява от 10% през 2009 г. на 4% през 2015 г., което е в съответствие с намаляването на кредитите за закупуване на машини и други активи от компаниите в бранша. Намаляват и разходите за придобиване на ДМА в сектор Недвижими имоти (от 16% на 5% от инвестициите). Делът на селското стопанство в инвестициите нараства от 4% на 6%. Всичко това е съпроводено с голям ръст на капиталовите разходи в сектор Държавно управление (до 22% от всички инвестиции през 2015 г.).

В обобщение, данните показват, че фирмите – особено в засегнатите от кризата сектори, остават предпазливи по отношение на кредитната си задлъжнялост. Ръстът на заемите в редица сектори е подкрепен или свързан с предплащане на европроекти. Налице е и известен ефект на изтласкване на банките като източник за финансиране за някои бизнеси.

* При интерпретирането на данните в по-дълъг период трябва да се има предвид, че в края на 2014 г. КТБ бе изключена от статистиката, което доведе до отписване на повече от 4.8 млрд. лева кредити. Въпреки че значителна част от заемите е била предоставена на новосформирани компании, чиято отраслова принадлежност е неясна, на база на известната информация може да се смята, че някои сектори са останали незасегнати от това отписване – селско стопанство, транспорт, ВиК, образование, здравеопазване, култура и спорт, а други като търговията са засегнати слабо. За да елиминирам влиянието на КТБ, изключвам кредитния портфейл на банката от данните за 2009 г. (това е преди да започне експанзията чрез създаване на т. нар. канали за финансиране).

** Активите на лизинговите дружества устойчиво намаляват от 2009 г. насам, въпреки това не може да се прави пряка връзка, тъй като те привличат ресурс не само от български банки.

Статия за сп. Мениджър