Съдия

Списъкът с внесени законопроекти в парламента тези дни е необичайно богат и показателен. Броени дни пред разпускането на Народното събрание хора, представляващи различни интереси, бързат да уредят малки и големи проблеми.
В някои случаи става дума за необходими корекции и изостанали реформи, но в други – за явни лобистки поправки или за опити за циментиране на властови позиции. Чакат и няколко ключови назначения, на първо място, изборът на еврокомисар от България и това очевидно изнервя претендентите за власт.

В дните преди мъчителното договаряне на датата за предсрочни избори имаше идея политиците да седнат и да се споразумеят за наистина неотложните закони, които трябва да приеме този парламент. Като Законът за защита на потребителите, затлачен от ноември 2013 г., заради който страната е заплашена от наказателна процедура. В списъка на неотложните закони са още законите за защита на растенията, за подземните богатства, за приватизацията, за обществените поръчки и за фискалния съвет (той трябваше да е приет още през януари).
Актуализацията на бюджета на здравната каса вероятно ще дочака новото правителство. Това се отнася и за другите големи реформи, например, промените в Кодекса за социално осигуряване. Никак не е ясно дали времето ще стигне за такива важни законопроекти за отиващото си правителство като Наказателния кодекс и закона за професионалното образование.

На фона на тази надпревара с времето, прави силно впечатление внезапната законодателна активност на някои народни представители. Сред тях се открои депутатът от ДПС Йордан Цонев, който за броени дни успя да прокара няколко законопроекта през ръководената от него бюджетна комисия до пленарна зала.

Пререждане на законодателната опашка

Цонев например внесе промени в закона за офшорките, който въвежда прагове от 10%, над което ще се прилагат предвидените забрани за дружества с пряк или косвен офшорен собственик. Оповестяването на действителния собственик на офшорките, обещано лично от Цонев, на практика отпада. Промяната освен това предпазва „Булгартабак” от разкриване на действителния си собственик. Внесена миналата седмица, промяната бе одобрена в спешен порядък от бюджетна комисия на 26 юни и вече е в списъка на законите, които трябва да се гласуват в пленарна зала тази седмица. Там тя изпреварва сочения като пример за неотложност закон за потребителите.

Предлага се и нов закон за тютюна, според който производителите и търговците ще подлежат на регистрация. Според хора от бранша имало анархия в сектора. В проекта, отново дело на Цонев, се предвижда купувачите да „не могат да откажат изкупуване на договорените количества тютюн и до двадесет на сто от определените в договора прогнозни количества тютюн, произведени от същите площи”. Предвижда се Изпълнителна агенция по тютюна да контролира всичко – от окачествяването на тютюна до катрана в цигарите. Въвеждат се срокове за изкупуване и плащане на тютюна.

Правителството одобри отделен проект за промени на Закона за тютюна и тютюневите изделия. С тях се отменя разпоредбата на чл. 30, ал. 4, от Закона, съдържаща забрана за производството и продажбата на заготовки за цигари с филтър. Забраната бе въведена през 2012 г. от ГЕРБ и ДПС и ограничи производството на „Юрий Гагарин” БТ, тогава под контрола на компании, свързани с ПИБ. Сега предприятието отново е в орбитата на „Булгартабак”. Формално забраната отпада, защото противоречи на европейските изисквания.

Дора Янкова и Таско Ерменков пък предложиха промени в Закона за туризма, които се отнасят до създаване на нови и разширение на съществуващи ски зони. С тях се урежда правото на операторите за ски зоните да стопанисват и ползват държавните горски територии и земеделски земи, върху които са разположени значителна част от действащите ски писти. Позволява се ски писти и лифтове да се строят върху горски терени, без да се променя предназначението им и да се плащат съответните такси – това е поправката, която предизвика протестите на „Орлов мост“ преди две години.

В комисията по транспорт без много шум одобриха промените в закона за жп транспорт. Те дават възможности за превози на собствени товари без лиценз. Промяната е в интерес на Христо Ковачки, който имаше намерение да кандидатства за лиценз. Освен това железопътно предприятие, което не притежава лиценз за извършване на товарни превози, ще има право на достъп до първата гара от железопътната инфраструктура.

Последни сделки

Няма как да не направи впечатление повишената активност в областта на пътното строителство. Само Агенция Пътна инфраструктура има над 70 открити процедури, повечето обявени на 30 юни, показва регистърът на АОП. „Булгартрансгаз” и „БДЖ Товарни превози“ са други дружества с много отворени процедури през последните дни. Една от причините за това е, че на 1 юли влязоха в сила промени в Закона за обществени поръчки (ЗОП), които намаляват възможностите за предрешаване на избора чрез критериите.

Но най-важните сделки изглежда предстоят непосредствено преди оставката.

На масата са решенията за модернизацията на пети и шести блок на АЕЦ „Козлодуй”, както и строителството на седми. Престои преструктурирането на проектната компания „АЕЦ „Козлодуй“ – Нови мощности”, в която „Уестингхаус” ще придобие 30 на сто, но цената на новия блок в АЕЦ остава неясна. (Допълнение – очаква се договорът за седми блок на АЕЦ да бъде подписан тази седмица, а цената да бъде 5 млрд. долара.)

Ще следим и развитието на ситуацията със спрения проект за „Южен поток”. Москва все още се надява строителството да започне през юли, а правителствата на Унгария и Австрия оказват натиск за договаряне на поправки, които да го направят приемлив за ЕС.

На 21 юли изтича срокът, когато Корпоративна ТБ трябва да отвори отново врати. Решението на БНБ да намали лихвените проценти по депозити (никой в КТБ не знаеше точните проценти), както и коментарът на премиера Пламен Орешарски за „структурата” на банката, оставят впечатление, че за разлика от ПИБ, тя ще мине по трудния път. Определянето на нов собственик изглежда най-вероятен изход. Предвид мястото на банката в българската икономика, това ще бъде ключово решение.

Предвид несигурния резултат от предсрочните избори, колкото повече наближава краят на залаганията, толкова по-прибързани ще стават законодателните мерки и решенията по ключови проекти.

Най-подходящ ден за оставка е 23 юли, сряда. Подходящият момент за оставка на кабинета е в седмицата 21-25 юли, заяви в четвъртък пред bTV премиерът Пламен Орешарски. Той обвърза датата с отварянето на КТБ за вложители (21 юли).