емоции

Джъстин Епрър от факултета по психология в Илинойския университет и Долорес Албарасин от Училището по комуникции към Университета в Пенсилвания са решили да проверят дали поговорката «Хъйтърите обичат да мразят» е вярна.
Според тях хората, които ненавиждат известните им предмети или идеи, са склонни да мразят и това, което още не са пробвали. Провеждайки серия експерименти, те се опитват да изяснят дали хората имат склонност да харесват и не харесват по принцип. Нарича се диспозиционно отношение.

Ако искате да научите мнението на свой колега например по здравната реформа, нужно ли ви е да познавате отношението му към архитектурата? Изследването показва, че има такава връзка.
Експериментът е насочен към това да отдели хората, които имат склонност да ненавиждат всичко наоколо или да харесват всичко. На знака на тези емоции влияят особеностите на характера и средата. Някои хора са оптимисти и са екстроверти, други не успяват да регулират негативните си емоции или трупат неудовлетворение от живота си.
Изследователите са направили скала от диспозиционни отношения в 16 пункта за четири изследвания.
За първата част те използват скала от 100 пункта, която включва равномерно разпределение на положителни и отрицателни оценки. В този етап 50 участника определят отношението си към 200 обекта. Профилът на участниците е – 62% жени, среден доход 37 500-49900 долара, 42% с образование по-високо от бакалавър.
Учените изключват крайните отрицателни и положителни мнения, като избират 100 стимула.
Следващият етап се провежда след месец, за да е сигурно, че това не е бил просто лош ден за някой от участниците. В резултат се образуват четири групи обекти: 1. архитектура, студен душ, политика, футбол; 2: велосипеди, решаване на кръстословици, публични прояви, статистика; 3: отдих сред природата, Япония, критика, данъци; 4: кану, шахмат, ръгби, препариране на животни.
На следващия етап учените измерват различни черти, свързани с положителния афект – екстровертност, оптимизъм, чувство за собствено достойнство, удовлетворение от живота, както и с отрицателния – липса на сдържаност, отрицателни емоции, неадекватни реакции. Те подготвят скала с емоционални окраски – внимание, спокойствие, ентусиазъм, възбуда, щастие, надежда, вдъхновение, гордост, удивление, доверие, страх, раздразнение, безпокойство, срам, скука, огорчение, вина, враждебност. Участниците трябва да представят своите оценки от 1 до 7 за всяка емоция.
Най-накрая те е трябвало да оценят хипотетична микровълнова печка, за която са прочели равен брой положителни и отрицателни отзиви, по скалата от 1 до 7.

Резултатите показват, че хората наистина са предразположени към негативни и позитивни оценки и това може да се използва.
Отношението на човек към един предмет може да предскаже отношението му към други. Този, който не обича книги, с голяма вероятност не харесва и кучета. Позитивните оценки са свързани с откритост, добросъвестност, оптимизъм. Отношенията към обекта до голяма степен се определят не от техните характеристики, а от личностни характеристики.
Това означава, че популярността на дадена услуга или нейният рейтинг често е функция на това какъв тип потребители привлича.
Ако следите редовно потребителските рейтинги в Booking.com вероятно сте забелязали, че при равни други условия (местоположение, чистота, удобства и прочие) младежките хостели имат по-висок рейтинг отколкото петзвездните хотели. Можем да предположим, че това се дължи на предразположението на младежите да харесват повече нещата, които потребяват, бидейки ентусиасти и оптимисти.
Откритието на психолозите може да се използва в поведенческите изследвания и маркетинга. Хората с положителна диспозиция е лесно да бъдат убедени, че дадени вещи им харесват, докато хората, които са предразположени да не харесват, по-лесно отказват цигарите и критикуват повече продукцията на конкуренцията.