южен поток

През последните дни се разрази истинска канонада по повод на „Южен поток“, който вече е спрян и двустранно. Въпреки че проектът за газопровода отдавна е заменил икономическата логика с политическа, за малка страна като България споменаването на пропуснати ползи от 400 млн. евро е възпламеняваща сума*.

Руският президент Владимир Путин със сигурност е предвидил, че ще стане така, когато препоръча на София да търси компенсация за загубите си в Брюксел.

Но сумата на печалбите и загубите остава неясна и нестройният хор на критици и поддръжници вероятно е оставил мнозина объркани. При нормални обстоятелства тези параметри, както и финансовият модел нямаше да са толкова трудни за определяне. Строителството и експлоатацията на „Южен поток“ биха донесли ползи за страната. Но този проект не е нормален и именно това внася объркване. От една страна, той е обременен с висок политически и регулаторен риск. От друга, поради апетитите на лобисти и други посредници крайната му цена се оказа разтегливо понятие. И най-важното – приходите му нямаше как да бъдат фиксирани преди да е ясно дали по него ще тече само руски газ или част от капацитета ще се резервира примерно за търсачите на газ в Черно море, както предполага Третият енергиен пакет. Нерешеният спор с Европейската комисия вероятно е основната причина да няма подписано споразумение за транзита – въпрос, който получава противоречиви интерпретации от самото начало.

Трима бивши енергийни министри създадоха пълно объркване по въпроса с транзитните такси, а настоящият – Теменужка Петкова не помогна да се внесе яснота. Нека припомним, че този въпрос предизвикваше въпроси още когато бившият министър Драгомир Стойнев съобщи за подписания договор на 30 октомври 2014 г. Още тогава – въпреки твърдението, че таксите вече са договорени, възникнаха съмнения за очакваните приходи. В първоначалната еуфория след четиричасовите преговори Стойнев даде объркваща информация както за годините, така и за вида приходи (бруто или нето).

При подписването той заяви, че очакваните приходи (от транзитни такси) за периода 2013–2043-а година се равняват на приблизително 2,8 млрд. евро, които ще влязат в бюджета. В отговор на въпрос БЕХ уточни по-късно, че сумата включва и бюджетни приходи за държавата – данъчни и митнически плащания и др. Тези изчисления са правени при прогноза за пълна натовареност на газопровода (по договор резервиран е 90% от капацитета или поне така се смяташе преди да застане въпроса за достъпа на трета страна – Русия трябва да плаща независимо дали транспортира, кой ще купува газа не е наш проблем). Това прави по 93 млн. евро на година. „След като приспаднем главницата по заема, след като приспаднем и лихвите, само от дивиденти нетният приход ще бъде приблизително 1,5 млрд. лв. за българската държава. Отделно от това в бюджета, под формата на данъци, такси, социални осигуровки”, приходите ще бъдат приблизително 5 млрд. лв.“, обясни по-късно Стойнев пред БНТ. (Приходите от такси сега постъпват в „Булгартрансгаз“, занапред – в „Южен поток България“, а част от печалбата под формата на дивидент – в държавния бюджет).

От 2018 г., веднага след запълването на капацитета според тогавашните разчети, българската страна ще получава и дивидент от проекта в размер на 715 млн. лв. до 2035 г., каза при подписването Стойнев. По-късно БЕХ уточни, че периодът е до 2040 година. (Проектът след това се забави вече с повече от половин година, така че тези дати се изместват напред.)

Но през първите 10 г. България няма да получава пари от транзитни такси от Южен поток, стана ясно тогава.

Неговият предшественик и съпартиец Румен Овчаров изчисли годишните приходи от такси на 600 млн. долара на база сегашната транзитна такса от 1.85 цента на 1000 куб. метра и при 90% резервираност на тръбата. Очевидно изчисленията на Овчаров са правени по старите параметри на проекта. Настоящата министърка Теменужка Петкова отхвърли това твърдение, но не каза нищо ново

Пред БТВ днес бившият министър на икономиката и енергетиката Васил Щонов заяви, че в проектодоговорите за „Южен поток” е заложена печалба 54 млн. евро от транзитни такси на година за България. Това, което редица медии пропуснаха от изказването на Щонов е, че то изключва платените разходи по заемите, както и оперативните разходи, за да получи това число (това е сумата на печалбите, тоест то трябва да се сравнява с очакваните дивиденти). Освен това Щонов единствен намекна за промяна на параметрите (прецентът на резервираност на тръбата или клаузата Ship or Pay заради съобразяването с Третия пакет.)

По сметките на бившия служебен министър излиза, че проектът ще осигурява по-малко от транзитните такси, които получаваме сега (172 млн. лева според последния отчет на „Булгаргаз”). Тази сума бе платена за транзитиране на 15.81 млрд. куб. метра, което е в съотствие с 90% резервираност на тръбата. Ако клаузата Ship or Pay се промени, гарантираните приходи може да намалеят.

Има още две причини за тези разминавания в числата. Едната е, че от таксите трябва да се приспаднат разходите, а другата – че капацитетът на тръбата не е 3.5 пъти по-голям от сегашната мрежа, а осигурява увеличение само 2.5 пъти, тъй като трябва да се извадят сегашните количества. Такива интерпретации също се появиха в медиите и е възможно те да са провокирани от специалното изключение на 93 км до Провадия. Сегашният договор за транзит (в посока различна от „Южен поток“, тоест основно към Турция) изтича през 2030 г. и поне първоначалните заявки бяха той да не се променя. През 2012 г., когато се договаряше с „Газпром”, например, сегашният премиер Бойко Борисов подчерта, че дори след осъществяването на „Южен поток“ старите газопроводи към България ще останат. Напоследък обаче се говори за анекс към този договор.

Съобщената от Владимир Путин сума на пропуснатите ползи от 400 млн. евро може да е на брутна база – тя приблизително съответства на сегашната транзитна такса, за 90% от капацитета, но без да изключва съществуващите тръби (не е ясно), нито приспада разходите по строителството и заемите.

От друга страна, цената на проекта расте главоломно. Тя достигна 30 млрд. долара, твърдят „Ведомости” и „Комерсант” . Първоначалните оценки за цената на газопровода бяха 16 млрд евро, като подводният участък, чието строителство започна, се оценяваше на 10 млрд. евро Според опозиционния руски енергиен експерт Михаил Крухитин общата му стойност надвишава 70 млрд. долара, като само руската част, която се изгражда в момента, се оценява от 37 до 47 млрд. долара.

Ориентировъчната стойност на „Южен поток“ през България (540 километра, входен терминал и компресорни станции) първоначало бе 3.1 млрд., после бе повишена на 3.5 млрд. евро. 15% от тази сума е директен принос на БЕХ, 15% е на „Газпром”, за останалото трябваше да се търси финансиране, което да се връща от приходите на проектната компания. Но както еconomix.bg писа още преди година, това не е пълната цена на проекта, тя, например, не включва разходите за отчуждаване на земя. След подписването на споразумението с „Газпром“ от БЕХ съобщиха, че цената на проекта е 4.1 млрд. евро с ДДС.
Ако българският участник поскъпне както този в Сърбия (+23%), цената може да надхвърли 4.3 млрд. евро, прогнозира през лятото „Ведомости“.

Дали България трябваше да продължи да харчи без да има споразумение, гарантиращо приходите? Едно продължаване на проекта сега би задължило България с до 2 млрд. лева, твърди икономическият министър в служебното правителство Васил Щонов. Тук се включват увеличението на капитала на проектната компания със 191 млн. лева, както и заема за 620 млн. евро. Средствата трябваше да осигурят българския дял от цената на строителството (15%). За други  70% трябваше да се търси проектно финансиране, което се натъкна на проблеми след санкциите срещу Русия.

Както коментира Иван Хиновски пред „Фокус” – преди да се обяснява с клишета колко важен е „Южен поток“, трябва да се знае колко ще ни струва, на каква цена ще купуваме газа, какви ще бъдат таксите, какви количества ще се пренасят, колко ще бъде наистина инвестицията в проекта. Има серия от въпроси, които загадъчно не се анализират, допълни експертът. Бихме добавили още неизвестни –  условия по проектното финансиране за 70%, условията за достъп на трети страни до тръбата (каква част ще се резервира и как това ще намали транзитните такси), има ли в акционерното споразувение клауза, гарантираща  дивидента, променя ли се сегашният договор за транзит. И не на последно място –  какво става с договора за строителство на газопровода, за който през лятото Бойко Борисов говореше, че предвижда неустойки от 380 млн. евро. Само ако имахме достъп до всички тези детайли, можехме да твърдим убедено кой е водил преговорите компетентно и съобразявайки се с националния интерес и кой- не. Но, както обикновено се случва, секретността скрива провалите и прехвърля отговорността от правителство на правителство.

Ползите и щетите, разбира се, не се изчерпват само с тези 54 или 400 млн. евро от транзитни такси.  Реализацията на проекта щеше да осигури 2500 работни места и поръчки за строителството в размер на 1.2-1.5 млрд. евро. Именно затова и въпреки всички скандали, които породи, проектът имаше обществена подкрепа.

Косвените загуби са по-трудни за определяне и могат да бъдат значителни като се има предвид високия корупционен потенциал на големите инвестиционни проекти от този тип. Възходът и падението на „Южен поток” има сериозни вътрешнополитически последици и променя геополитическите залози.

То вече предизвика напрежение в управляващата коалиция, след като се появиха твърдения за възможно оттегляне на подкрепата на АБВ. Но лидерът на партията Георги Първанов разсея тези очаквания, заявявайки, че това ще стане само при натрупване на критична маса от негативни решения. Пренасочването на проекта към Турция в същото време засилва позицията на южната ни съседка и разгневява националистическите формации у нас.

И докато „Южен поток“ е проект с неясно бъдеще и само директните участници в строежа му можеха да очакват скорошни изгоди, втвърдяването на руската позиция може да има по-непосредствени последици. Нараства вероятността от намаляване на доставките през зимата. А „Булгаргаз“, който бе затруднен да намери 90 млн. долара (в крайна сметка БЕХ отпусна кредит), за да предплати газа за декември, трудно би могъл да нагнети достатъчно в Чирен. Там сега има 429 млн. куб. метра, спрямо 483 млн. в края на октомври. През последния месец не е нагнетяван нов газ.

Прочетете още:
Българската болест
Защо бе спрян Южен поток (нарушения на Третия пакет, неправилно конструиране на проектната компания, проблеми с междуправителството споразумение и забележки по отношение на търга за избор на строител)
* Изпълнителният директор на „Южен поток България“ Димитър Гогов съобщи на 7 декември, че първоначалната прогноза за приходите е била за 448 млн. евро годишно.