Бизнесмен

Министерството на икономиката публикува за общестено обсъждане проектозакон за търговската тайна. Чрез него за първи път се урежда защитата на неразкрити ноу хау и търговска информация. По сегашното законодателство търговската тайна не се счита за интелектуална собственост и не е защитена. Проектът е в изпълнение на разпоредбите на Директива (ЕС) 2016/943, която трябваше да бъде транспонирана в българското законодателство до 9 юни 2018.

Директивата изразява стремежа на ЕС да насърчи иновациите и постигането на конкурентоспособност чрез инвестиции в знания и ноу-хау и да гарантира функционирането на вътрешния пазар  и да осигури прилагането на Споразумението TRIPS на СТО, към което ЕС се присъедини.

В голямата си част текстовете следват директивата, като са предвидени малко уточнения и допълнения (например, по отношение на давностния срок). Правото  на  иск  на  притежателя  на  търговска  тайна  се  погасява  с изтичането на 3-годишен срок от откриването на нарушителя, но не по-късно от 5 години от извършване на нарушението. Това значително скъсява сроковете, които според някои декларации за конфиденциалност ограничават работниците и служителите да пазят в тайна информация за работодателя си до 10 години (след напускането).

В законопроекта са определени критериите, на които една информация трябва да отговаря, за да може да бъде определена като търговска тайна. Това обстоятелство е налице, когато се изпълнени едновременно следните три условия:

  1. представлява тайна по такъв начин, че като цяло или в точната си конфигурация и съвкупност от елементи, не е общоизвестна или лесно достъпна за лица от средите, които обичайно боравят с такъв вид информация;
  2. има търговска стойност, поради тайния си характер;
  3. по отношение на нея са предприети мерки за запазването й в тайна, от лицето, което има контрол върху информацията.

Търговска тайна може да е: информация за клиенти и доставчици, бизнес планове и пазарни проучвания.  Повече яснота внася Съображение 14 от Директивата, според което определението на търговска тайна следва “да обхваща ноу-хау, търговската информация и технологичната информация в случаите, когато са налице законен интерес те да бъдат запазени поверителни и основано на закона очакване за запазването на тази поверителност. Освен това такова ноу-хау или информация следва да се счита, че имат реална или потенциална търговска стойност, например когато тяхното незаконно придобиване, използване или разкриване може евентуално да навреди на интересите на законно контролиращото информацията лице, като уронва неговия научно-технически потенциал, стопански или финансови интереси, стратегически позиции или конкурентоспособност. Определението за търговска тайна изключва несъществената информация и опита и уменията, придобити от служителите в нормалния процес на работата им, както и изключва информацията, която е общоизвестна или лесно достъпна за лица от средите, които обичайно се занимават с въпросния вид информация.”

Според мотивите към законопроекта в досегашната нормативна уредба няма единно определение на търговска тайна. Разпоредби, засягащи защитата на търговската тайна се съдържат в чл. 52 на на Търговския закон (ТЗ), чл. 37 и §1, т. 9 ДР на Закона за защита на конкуренцията (ЗЗК), чл. 44 от Закона за стоковите борси и тържищата (ЗСБТ), чл.  17  от  Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ).

Притежател на търговска тайна може да бъде и физическо лице или юридическо лице, което не е търговец.

Проектът прави разлика между правомерно и неправомерно придобиване, използване или разкриване на търговска тайна.

Правомерно е придобиването на търговска тайна, когато е станало:

  1. чрез независимо откритие или създаване;
  2. чрез наблюдение, изучаване, разглобяване или изпитване на продукт или обект, който е бил обществено достъпен или предоставен на придобилото информацията лице, без ограничения за опазване на търговската тайна;
  3. чрез упражняване  на  правото  на  информация  и  консултация  от  страна  на работници  или  служители ;
  4. по силата на договор или по друг начин, който не противоречи на добросъвестната търговска практика.

Използването и разпространението на търговска тайна е правомерно и когато се основава на нормативен акт.

За да не се ограничава конкуренцията, не  се  предоставят  изключителни  права (за разлика от патентите). Така всеки  конкурент  е свободен по независим път да придобие знанията, защитени с търговска тайна, включително чрез обратен инженеринг.

Неправомерно е придобиването чрез нерегламентиран  достъп,  присвояване  или  копиране  на  документи,  вещи, материали,  вещества  или  електронни  документи,  които  са  под  законен  контрол  на притежателя на търговската тайна и съдържат търговска тайна или информация, от която тайната може да бъде извлечена. Неправомерно е и поведение, което противоречи на добросъвестната търговска практика. Това е понятие, което се използва в конкурентното право и се отнася до спазване на обичайните търговски отношения и добрите нрави.

Неправомерно използване на търговска тайна ще води до налагане на предвидените в законопроекта специални мерки.

Предвижда се,  че  законът  няма  да  се  прилага  за ограничаване на движението на работниците или служителите като ги възпрепятства да използват информацията, която не е търговска тайна, да използват опита и  уменията, придобити  добросъвестно  в  процеса  на  работа,  или  като  им  налага  допълнителни ограничения чрез трудовите им договори, извън тези които са в съответствие с правото на ЕС или друг закон. Прилагането на тази разпоредба е свързано с много неясноти.

Със законопроекта се регламентира съдебното производство по установяване на неправомерно придобиване, използване или разкриване на търговска тайна. Съдът, по искане на притежателя, ще може да наложи обезпечителни мерки с оглед ограничаване или предотвратяване на последиците от неправомерното поведение. Това е един от най-важните текстове от законопроекта, тъй като тези обезпечителни мерки, които могат да се налагат и предварително, включват и изземване на стоките – предмет на нарушението или  забрана за производството, предлагането, пускането на пазара или използването на  стоките  –  предмет  на  нарушение,  както и вноса или  износа  на  тези  стоки и тяхното съхранение. Като алтернатива ответникът може да представи обезпечение/парична гаранция, определена от районния съд според критерии, разписани в закона.

С цел осигуряване на изпълнението на постановеното съдебно решение се дава възможност митническите органи да задържат стоки на границата въз основа на допуснато от съда обезпечение или въз основа на влезли в сила съдебни актове.

Съдът може да поиска и от ищеца да представи парична или имотна гаранция, която да обезпечи преките и непосредствени вреди, които ответникът (или трети лица) ще  претърпи,  ако  обезпечението  е  неоснователно.

Предвидени са и правила за осигуряване и гарантиране поверителността на съдебното производство, с цел наразкриване на тайната от лицата, на които тя е станала известна по време на процеса. В законопроекта се съдържат и правила относно начина на определяне на обезщетението за вредите, настъпили от неправомерното придобиване, използване или разкриване на търговска тайна, включително и от трети лица.

Предвижда се възможност съдебните актове да бъдат публикувани и огласени за сметка на нарушителя.

Законопроектът оставя редица неизяснени въпроси и може да доведе до съмнения за това кой закон има предимство.. Например според него налагането  на  санкции  за  разгласяване  на търговската  тайна  при  осъществяване  на  стопанска  се  извършва  при  условията  и  по  реда  на  Закона  за защита на конкуренцията.  Но решенията на КЗК не са пречка за  осигуряване  на  защита  срещу  неправомерно  придобиване,  използване  и  разкриване  на търговска тайна при условията и по реда на специалния закон.

Според действащото право (чл. 187 от Кодекса на труда) разпространяването на поверителни сведения е нарушение на трудовата дисциплина, което може да доведе до дисциплинарно уволнение (чл. 190, ал. 1, т.4). Какво са поверителни сведения се определя с вътрешен акт на предприятието. В практиката често се използват декларации за конфиденциалност, в които поверителната информация е дефинирана широко („факти и обстоятелства, станали известни при/или по повод изпълнение на служебните задължения”), като неизпълнението на задължението за неразкриване на професионална или търговска тайна води да плащане на обезщетение за претърпени вреди, което трябва да се присъди по съдебен път.