Доналд Тръмп и Джером Пауъл

Четирите фактора, които ще определят 2019 г., са известни доста преди нейното начало – Брекзит, политиката на централните банки, европейските избори през май и съпътстващите ги събития, както и съперничеството между САЩ и Китай, което е по-правилно да се нарече технологична, а не търговска война. Техните общи знаменатели са два: следкризисното възстановяване, макар и продължително, не донесе ползи за хората с ниски доходи в развитите страни (от тази гледна точка Китай е по-добре), нито бе свързано със значим технологичен пробив (доколкото водещите технологични компании  бяха концентрирани върху монополизирането на данните и отблъскването на конкуренцията). Второ, изчерпването на паричните стимули оголва проблема с натрупаните дългове. По оценки на McKinsey през 2007 световният дълг е бил $97 трилиона, а през 2017 – 169 трилиона долара.

Европа на кръстопът

Годината започва с отбелязването на 20 години от създаването на единната европейска валута и ще завърши с избора на новата Европейска комисия, нов президент на ЕС и нов шеф на ЕЦБ. Междувременно ще се състоят европейските избори през май, които са повод за премерване на силите на еврофилите и еврофобите.

Ключовият въпрос е дали егоизмът в ЕС ще надделее или лидерите на ЕС, понесли много удари през последните месеци (вижте само Меркел и Макрон!) ще успеят да преформулират дневния ред на Съюза, изоставяйки старите догми и изкушението за Европа на много скорости.

Засега шансовете това да се случи не изглеждат големи. Икономиката се влошава, а това обикновено е извинение за отлагане на реформите. През третото тримесечие растежът в ЕС се забави до 1.9% (1.7% в еврозоната) докато година по-рано бе 2.6%. Симптоматично инфлацията се понижи до 1.6% през декември – което е доста далеч от целта на ЕЦБ за близка до 2% инфлация.

Все по-често се задава въпросът дали ЕС е готов за нова криза. Наистина банките укрепиха капиталовата си адекватност, бяха създадени предпазни фондове и обща надзорна рамка. Но банковият съюз остава недовършен (общата схема за гаранция на депозитите категорично бе изхвърлена от дневния ред през последната година), а фискалният – невъзможен. Докато институциите остават фокусирани върху държавните дългове, частните може да се окажат също толкова голям проблем – в Испания, например, те са 200% от БВП, а нивото на лоши кредити в банките остава високо. Повечето регулации не прикриват основния проблем пред еврозоната – бавната конвергенция. В момента доверието се крепи от ЕЦБ, но започне ли централната банка да изтегля стимулите и да прави по-видим риска в системата, проблемите ще се оголят. Нека не забравяме, че порочната връзка между суверенните рискове и банките не бе прекъсната. При първото по-сериозно сътресение – например, фалит на средно голяма банка, блокиране на платежната система или ново напрежение около бюджета в Италия, можем да видим отново спредове на финансовите пазари както преди няколко години.

Рецесия и лихвена пауза в САЩ?

Настроението на Уолстрийт не беше празнично в края на 2018 г., а призракът на рецесията все повече тревожи икономистите, които се вглеждат в 2019 г. След като (до голяма степен благодарение на паричните стимули) компаниите от индекса S&P 500 увеличиха богатството на акционерите си със 17 трилиона долара след кризата, борсите се понижиха с 14% от началото на октомври до края на 2018. Общо за годината понижението е с 6.8% (S&P500). Както коментира Нобеловият лауреат Робърт Шилър пред FT, пазарите сякаш едва сега осъзнават увеличението на лихвените проценти. Началото на Новата година увеличи тревогите, след като се оказа, че идват мрачни времена заради забавянето и на световната икономика.

Ярка илюстрация на това бе Apple, която се опита да обясни с трудната търговия в Китай факта, че приходите й през последното тримесечие се оказват с 5 млрд. долара по-малки от прогнозите. Но повечето анализатори са на мнение, че производителят на iPhone напоследък не може да се похвали с технологичен пробив, а колкото повече растежът се забавя, толкова по-малко потребителите ще бъдат склонни да сменят смартфона си само заради някоя малка екстра. Проблемът не е само на Apple – по оценки на IDC продажбите на смартфони са намалели с 3% спрямо 2017 г. Повод за оптимизъм може да е появата на първите 5G телефони тази година.

Тревогите за корпоративна Америка отекнаха в Белия дом чрез рязката атака на президента Доналд Тръмп по отношение на назначения от него председател на Федералния резерв Джером Пауъл.

По-рано, през декември Фед единодушно гласува за повишаване на краткосрочната лихва от 2.25% до 2.5%. Tова бе четвърто увеличение за 12 месеца, както се и очакваше преди година, а членовете на паричния комитет показаха, че може да има още две вдигания на лихвите през 2019 (през септември се предвиждаха три). Именно последната заявка за още две повишения на лихвите предизвика реакция. Пазарите се надяваха Фед да забави повече темпото предвид отслабването на икономическите показатели и факта, че PCE –  предпочитаният от Фед показател за инфлацията, е под 2%.

Два дни след заседанието на Фед Bloomberg News съобщи, че Тръмп обмисля уволнението на Пауъл. По-късно американският президент заяви, че централната банка „не усеща пазарите“ и е единственият проблем на американската икономика. В началото на годината Пауъл отвърна, като заяви, че Фед няма предварително определен път за увеличаване на лихвите и „слуша внимателно посланието, което изпращат пазарите“.

Това става в момент, когато икономистите оживено дискутират възможността за обрат в продължаващата над 9 години възходяща фаза на икономическия цикъл (от юни 2009 г.) Въпреки че икономиката на САЩ расте с над 3%, безработицата е под равновесното ниво (3.7%), а последните данни за работните места бяха по-добри от очакванията, напрежението на финансовите пазари е предупредителен сигнал. Моделът на JPMorgan Chase  предвижда вероятност от рецесия през следващите 12 месеца от 21% (по-малко отколкото през 2016 г.). Но ако се отчетат пазарите на акции и облигации, вероятността от рецесия през настоящата година нараства до 36%. Освен това външната среда се влошава, а ефектът от фискалните стимули отслабва.  Това означава, че Фед няма много време да възстанови пространството си за маневриране – при лихви от порядъка на 2.5%, ако се наложи да започне да разхлабва паричната политика, бързо ще се стигне нулата.

От друга страна, колкото повече облаците се сгъставят над американската икономика, толкова повече Тръмп ще търси виновници. Освен Фед кандидат за тази роля е и Китай. Сключеното в края на миналата година търговско примирие едва ли ще издържи, тъй като условията, за които настояват САЩ, може да се окажат неизпълними. Самият Китай също е изправен пред забавяне (продажбите на дребно достигнаха най-ниски темпове в следкризисния период, а ръстът на икономиката се забави до 6.5%), а в опит да го предотврати  централната банка на Китай наскоро  намали задължителните резерви на банките. Страната, която само за три години изля повече цимент, отколкото САЩ през целия 20 век, за да построи празни небостъргачи, сега седи върху планина от дългове, заплашвайки да взриви световната икономика. Дори без Тръмп.

Технологични войни

След два месеца изтича търговското примирие, договорено между президентите на САЩ и Китай. Вашингтон иска не само да намали търговския дефицит, но и да накара Пекин да се откаже от принудителния трансфер на технологии от страна на чуждестранните инвеститори. Арестът на финансовия директор на Huawei под предлог нарушени санкции срещу Иран пък показа опасенията, че оборудване на китайската компания, както и  на ZTE може да се използва за шпионаж.

Но една друга тревога доминира – опасността Китай да изпревари САЩ по отношение на 5G покритието, от което зависи развитието на технологии като самоуправляващите се автомобили. Huawei вече показа редица продукти, които разчитат на 5G и е готова с приложения, които са зависими от високоскоростен трансфер на данни. Фактът, че компания, чийто основател има тесни контакти с комунистическата партия, е сред основните кандидати да доставят оборудването за новите мобилни мрежи (редом с „Ериксон“ и „Нокиа“) тревожи САЩ и Великобритания заради предполагаемо изтичане на данни.

Но Китай, благодарение на щедри държавни програми не крие амбициите си да изпревари САЩ и в други области – като развитието на изкуствения интелект и космическите изследвания. Това, което започна с нарушения на чужда интелектуална собственост, днес е пълномащабна държавна програма (например Планът Произведено в Китай 2025) за установяване на технологично предимство и по-дълбоко интегриране на страната в световните производствени вериги и завземане на стратегически позиции. Това включва още закупуване на западни компании с цел трансфер на технологии и насърчаване на обмена на учени и студенти със същата цел. Затова не е случайно, че сега Тръмп иска да ограничи достъпът на китайски студенти в сфери, свързани с националната сигурност. През лятото той одобри закон, който дава възможност на правителството да блокира външни инвестиции в американски компании. Как ще свърши това противопоставяне е трудно да се каже. Но едно е сигурно – развръзката няма да е нито тази, нито следващата година. Американо-китайските отношения са изграждани с десетилетия и те са взаимозависими. Китай разчита на американски производители за повече от 90% от полупроводниковите чипове, които използва. Американският бизнес и университетите зависят от американските студенти, туристи, подизпълнители и потребители.

Тръмп може да склони на търговско споразумение (на последната конференция в Атланта бяха представи изследвания за щетите от търговската война), но технологичната надпревара ще бележи не само неговия мандат. Това е и културен проблем. Хората на Запад, които ценят либералните ценности, имат право да се притесняват, че софтуерът за разпознаване на лица, изкуственият интелект и капацитетът на големите данни, събрани от Силиконовата долина и други места, ще бъдат използвани за засилване на дигиталния  авторитаризъм на Китай и кибервоенните му способности, както пише The Washington post.

Европа, впрочем, също не изостана и ЕК обсъжда обща позиция за увеличаване на контрола над китайските технологични компании поради опасения, че 5G технологията може да се използва за шпионаж.

Брекзит

Разводът между Великобритания и ЕС не можеше да се обърка повече. Седмици преди 29 март – датата, на която Обединеното кралство трябва да напусне Съюза с или без сделка, изходът изглежда неясен. Тереза Мей държи на договореното споразумение за Брекзит и ще се опита да осигури подкрепа за него след 14 декември (за тогава бе отложено гласуването в британския парламент). Нейният единствен съюзник е неумолимо изтичащото време, което може да накара някои от колебаещите се да подкрепят споразумението.

Както вероятно знаете, то не се радва на одобрение дори сред торите, които се тревожат, че предпазният механизъм за Ирландия оставя безкрайно Великобритания в митническия съюз. Става дума за отказ от изграждане на гранични пунктове по протяжение на границата на Северна Ирландия и Република Ирландия. Но за да стане възможно да се отвори тази граница, Великобритания се ангажира да спазва правилата на ЕС (например, за фитосанитарен контрол), както и да не въвежда тарифни ограничения в търговията с ЕС.

В опит да намали тези страхове Мей се опитва да постигне обещания за краен срок на предпазния механизъм от други европейски лидери. Те засега не отстъпват. Официалната позиция на Брюксел е първо сделката по развода, после ново търговско споразумение. Някои оптимисти предвиждат, че ЕС може да склони на отсрочка, за да даде възможност за сключване на двустранно търговско споразумение или поне да даде гаранции за митническия съюз, но това не е сигурно.

Показателно за безпътицата е, че темата за втори референдум все по-често се обсъжда – въпреки че няма никакво време за това. Освен това този референдум трябва да е достатъчно рано (дори преди 29 март), за да знае Лондон дали трябва да провежда избори за европарламент през май или не. Тази идея намира подкрепа предимно сред консерваторите, но за да се реализира ще е нужно да бъдат убедени и лейбъристите. Проблемът е, че по-радикалните консерватори настояват за Брекзит без сделка. В очите на Борис Джонсън и последователите му твърдият Брекзит ще даде свобода да за търговски споразумения със САЩ, Япония и Китай.

Тази безпътица рискува цялостта на Обединеното кралство. Не само Шотландия е изнервена от трудния развод с ЕС, който тя не искаше да напуска. Трудно постигнатото споразумение, сложило край на кръвопролитията от 1998 г., допуска обединяване на Северна Ирландия и Ирландия, ако народът гласува за това на референдум. Един хаотичен Брекзит може да даде началото на центробежни процеси.