съдебна власт

Преди половин година много българи приеха на доверие, че обявяването на предсрочни избори означава края на така наречения от тях модел КОЙ?. В името на това да се изолира ДПС, смятано за изразител на въпросния модел, РБ се съгласи на компромисно участие във втория кабинет на Борисов. Мъчителното формиране на този кабинет бе посрещнато с възхвали от обичайните коментатори, а някои медии провъзгласиха катарзиса на Борисов, бързо забравили за един друг катарзис, обявен от лидера на ДПС Лютви Местан. В началото наистина имаше надежда.

Поредица събития от последните дни, които на пръв поглед нямат връзка помежду си, обаче показват, че властта остава в плен на задкулисни интереси, или най-малкото – двойни стандарти.

Те по един или друг начин са свързани с КТБ – банката, контролирана от Цветан Василев, за която се оказа, че е финансирала голям брой свързани с него компании, но в крайна сметка рухна не заради това, а след като загуби политическата си подкрепа и след като бившият му партньор Делян Пеевски се обърна срещу него.

На 13 януари, Върховният административен съд отхвърли жалбите срещу отнемането на лиценза на КТБ (отнемането на лиценза на банка автоматично води до фалит), изненадвайки всички с твърдението, че акционерите нямат пряк интерес да се жалват. Че жалбите са недопустими подсказа дни по-рано финансовият министър Владислав Горанов, който се възмути от колебливостта на съда.

Но хронологично първа бе атаката срещу „Виваком“ (БТК). За нея съобщи самият Василев в интервю за „Банкер“ в началото на годината, а по-късно и Златозар Сурлеков – председател на УС на БТК, пред „Капитал“. “Виваком“ винаги е била от първостепенен интерес не само за освирепелия финансов благодетел на ДПС без доказани доходи, но и за много други политически хиени. Aпетитите спрямо пакета „Виваком“-НУРТС са друга основна причина за атаката срещу КТБ АД“, заяви Василев. В битката за БТК се е намесила ВТБ Капитал, която се представлява в България от Милен Велчев. От началото на декември 2014 г. ВТБ предприема действия да смени управлението на БТК, и по-конкретно да назначи Михаела Калайджиева на мястото на Сурлеков. Имало е заседание на Надзорния съвет, но решенията му не са вписани.  В края на декември пък вестниците „Труд“, „Политика“, както и сайтът ПИК публикуваха твърдения, че Василев иска да грабне БТК (всъщност той притежава 43% от телекома).

БТК и „Петрол“ са другите перли от доскорошната империя на Василев, които са обект на атака след фалита на КТБ.

Затова, когато на 6 януари гръмна мрежата на Виваком, се появиха съмнения, че сривът е бил предупреждение (economix.bg не може да потвърди това). Този ден бе троен критичен за Василев. Близкият до него (поне доскоро) Гриша Ганчев, който сега контролира „Петрол“, се оказа с обвинение по захарната афера, започната още по времето на кабинета „Борисов 1“. А като достоен завършек на деня пред сградата на КТБ бе организирано зрелищно изнасяне на картини, подарявани на Цветан Василев, – операция, която демонстрира не само готовността на прокуратурата да прави услуги без оглед на законодателни подробности, но и едно доста варварско отношение (има си стандарти за местене на произведения на изкуствата – специални опаковки и транспорт, специална температура, ръкавици и т.н.).

Докато се занимаваше с разнос на картини, прокуратурата успя да реши и друг казус, свързан с доскорошните бизнес партньори – тя отказа да образува наказателно производство срещу депутата от ДПС Делян Пеевски по сигнала на Протестна мрежа. Именно този сигнал (част от него) миналото лято бе употребен умело от държавното обвинение срещу Цветан Василев. Сега прокуратурата постановява, че няма разминаване между стандарта на живот и декларираните от Делян Пеевски доходи. През 2010-2012 г. доходите му са били само от заплата. Високият му стандарт на живот се дължи на майка му и няма данни за търговия с влияние. Толкоз.

В същото време с две наказателни постановления Комисията за финансов надзор (КФН) наложи на „Икономедиа“, фирмата – издател на „Капитал“, рекордната санкция от 150 хил. лв. Повод са публикации, свързани с банковата криза, както и жалби от компаниите „Водстрой 98“ АД и „Промишлено строителство холдинг“ АД, за които редакцията твърди, че са контролирани от депутата от ДПС Делян Пеевски. КФН обаче смята, че това твърдение е невярно, като се позовава на декларацията на депутата пред Сметната палата.

От текста на „Икономедиа“ и от появилото се по-късно съобщение на КФН не става ясно каква точно е твърдяната пазарна манипулация („нарушенията са със значителна тежест предвид факта, че засягат структуроопределящи дружества за целия пазар на финансови инструменти“ и засягат „неограничен кръг инвеститори“, обясни комисията.). Но прави впечатление, че са избрани не публикациите срещу КТБ. Основната глоба е за статия, с която „Капитал“ (стреснат от очертаващите се мащаби на кризата след затварянето на КТБ, когато имаше опасност и за ПИБ) всъщност се опитва да успокои духовете.

Глобите са по Закона за злоупотреби с финансови инструменти, който преследва разпространяването на информация чрез медиите, която „може да създаде невярна или подвеждаща представа относно финансови инструменти“.

„Водстрой 98“ и „ПС Холдинг“ за разлика от КТБ не са публични дружества или издатели на финансови инструменти.

Решението на КФН бе съобщено няколко часа, след като ВАС обяви жалбите на акционерите на КТБ срещу отнемането на лиценза й за недопустими поради липса на правен интерес. И ако акционер в банка няма права да се жалва срещу спирането на дейността й, защото не е „адресат“, то което и да е дружество в България има право да се жали на КФН, защото е потенциален адресат на потенциални манипулации във връзка с хипотетичен финансов инструмент.

Тоест вече всеки е поканен да се жалва от медиите на КФН, дори в случаи, в които нормално е да заведе дело за клевета. Така хем ще си спести пари, хем ще получи бързо производство.

И друг парадокс се набива на очи – глобата за „Икономедиа“ надхвърли размера на санкцията за КПМГ заради пропуски в одита на КТБ, чиито заверени баланси (поне според БНБ) се оказаха доста разкрасени. Тази глоба бе 100 000 лева, като само един глас не достигна за отнемане на лиценза на одиторската фирма.

Ако изброените по-горе събития са свързани, то те са резултат от отчаяното, неистово желание на носителя на модела КОЙ? и да покаже кой командва в държавата. Посланието е ясно и място за илюзии няма. Мижавата реакция в медиите ясно показва, че това послание е било разбрано.

Данъкоплатците, много от които все още са убедени, че сблъсъкът покрай КТБ е обикновена мафиотска битка, тепърва ще усещат последствията. Той вече им струва допълнителен държавен дълг и понижение на кредитния рейтинг на държавата.

Мащабите обаче са по-големи. Жертва на алчността на един политико-икономически кръг стана доверието в държавните институции. Стремежът за овладяване на активите около КТБ поквари много ключови регулатори и представители на правораздавателните органи. Уважавани експерти на възлови позиции в БНБ, КФН и съдебната система трябваше да преглътнат професионалната си чест и да наблюдават незавидната роля на институциите си, превърнати в бухалки. Това не е рана, която ще се излекува лесно.

„КОЙ?“  е и синоним на лице, което вече е опасно да бъде споменавано. Досега не е използван в сайта, тъй като не харесвам клишета от този тип. Но economix.bg не е в състояние да посрещне глоба за пазарна манипулация, което налага употребата му.