България губи потенциала си за растеж през следващите години заради застаряването на работната сила и неспособността на образователната система да осигури кадри, които да заместят хората, които излизат в пенсия или емигрират. На фона на повишаващата безработица, проблемът с недостига на квалифициран персонал в редица сектори, особено високотехнологичните, се задълбочава, показаха редица проучвания от последните дни. Въпреки че това се очертава като една от най-големите спирачки пред икономическото развитие на България, липсва обобщена информация за мащабите на проблема. Отлагането на пенсионната реформа може да задълбочи този проблем.

Безполезни дипломи

Според Доклада за конкурентоспособността на Европейската комисия, представен миналата седмица, българските университети произвеждат по 24 000 кадри с хуманитарна специалност при необходимост от 2000.
търсенето на квалифицирани кадри с инженерни и технически специалности се оценява на 64 000, докато наличните са почти три пъти по-малко – 23 000. В същото време завършилите икономика и стопанско управление са 46 000, два пъти повече от нуждите на пазара – 23 000.
През академичната 2011/2012 г. 32.6% от висшистите са придобили образователната си степен в сферата на икономиката и администрацията, 15.2% са се ориентирали в науките за обществото и човешкото поведение и 11.8% – в сферата на техническите науки, се подчертава в доклада.
30 на сто от младежите у нас не работят по специалността, която са завършили, показват данните на БСК, една от малкото институции, които системно проучват проблема с кадрите.

Липсват ключови умения

Но проблемът не е само в професионалната ориентация и избора на специалностите. Липсват много от така наречените ключови компенции.
Около една четвърт от учениците не знаят какво е copy&paste, а половината не могат да работят с електронни таблици. Това е един от изводите на проучването „Връзката между човешкия капитал и образованието в България“, изготвено от Института за икономическа политика.
Според Глобалния индекс за конкурентоспособност 2012 – 2013 България, Румъния и Хърватия са отново в дъното на класацията в ЕС по показатели като капацитет за иновации и качество на образованието с почти еднакви резултати

Последното проучване на PISA също е обезсърчаващо. Според него, 41% от 15-годишните ученици са функционално неграмотни – могат да четат и пишат, но с ограничен речник и срещат затруднения при разбиране и създаване на текст.

Данни на Евростат, обявени преди дни, показаха, че само 39% от българите знаят поне един чужд език при средно 66% за ЕС. Само Унгария е по-зле по този показател. Но пък българите, които са били достатъчно мотивирани да учат, имат среден общ резултат на изпите IELTS от 6,8 от 9, докато средното за света е 6,0 при жените и 5,8 при мъжете. Това е знак за голямата диференциация в обществото по образователен признак.

Този извод се потвърждава и от данните за регионалните неравенства. Средният дял на оценки по български език под 3,00 от зрелостните изпити в петте области с най-висок показател (от 2008 до 2013г.) е между 2,6 и 3 пъти по-голям от този на петте области с най-нисък дял. Област Разград например регистрира от 3 до 6 пъти повече ниски оценки от столицата. Подобни различния са предпоставка за увеличаване на неравенството и социалните дисбаланси, подчертават в свой анализ от Института за пазарна икономика.

Презряните професии

Професионалното образование е другата слабост, за която всички говорят, но никой не прави нищо. Това вероятно е най-сложният проблем, защото освен до законодателство, координация с бизнеса и финансиране, нещата опират и до предубежденията в обществото, което през последните години неглижира работническите професии.

Истинско предизвикателство е да се намерят шлосери, стругари и леяри и проблемът ще се засилва, тъй като повечето такива кадри са в предпенсионна възраст.

От Института за икономическа политика отбелязват също ниските нива на участие в програмите за обучение през целия живот – само 1,4% от населението на страната на възраст 25-64 години е взело участие в подобни програми през 2012 г. (при 9,1% средно в ЕС-27) и, макар да се наблюдава известен прогрес, тези стойности не са се променили значително от 2001 г. насам.

Лекарите и учителите пък са примери за професии, чиято привлекателност помръкна главно поради ниското заплащане. Затова дори в сектори, в които през годините са „произведени” достатъчно кадри, има недостиг поради непривлекателността на професията или изтичането на образованите в чужбина.

Задава се сериозен глад за учители, предупреждават например от Института за икономическа политика. В следващите 5-6 години ще се пенсионират 42% от преподавателите в общообразователните училища и 30% от тези в професионалните гимназии. Това ще доведе до голям недостиг на кадри, тъй като заради ниското заплащане и липсата на престиж младите хора масово избягват учителската професия. Според министерството на образованието през следващите 10 години се очаква да се пенсионират повече от 50 на сто от учителите.

Ниски разходи за образование и квалификация

На последно място, проблем са и сравнително ниските разходи за образование у нас.
България има втория най-нисък дял на публични разходи в образованието (4,10% от БВП), последвана единствена от Румъния (3,53% от БВП). От ИИП отбелязват, че този дял не може да бъде увеличен, без да се наруши финансовата стабилност поради възприетия социално-либерален фискален модел (България е в групата страни с бюджетни разходи под 40% от БВП). Логично, скромните публични средства водят до по-голям принос на частния сектор, така че България има сравнително висок процент на частни разходи в региона – 0,63% от БВП. Но на фона на страните от Западна Европа тези разходи са ниски. Страната ни отделя средно по 2639 евро за образованието на един младеж при средно 6000 евро за Европа.

[textblock style=“9″]Case Study

Химическата индустрия: Дефицитът на кадри зависи от технологиите

Представен днес доклад на Българската стопанска камара за химическата индустрия, показа, че само по-елементарните производства като каучуковата и пластмасовата промишленост могат да поемат неквалифицираните млади работници. Тежката химия и производството на нефтопродукти разчитат предимно на стари кадри. Но все пак „Лукойл” – най-мощното предприятие в България, да е успял да подмлади персонала и да увеличи дела на висшистите над 50 на сто.
Над 75% от заетите в „Производство на химични продукти” са работници на възраст от 35 до 64 години, с дълъг стаж в съответните предприятия. Броят на младите, но вече придобили известен опит работещи (25-34 г.) е около 20%. Групата на най-младите (15-24 г.) е незначителна. До 2020 г. секторът ще се лиши от около 20% от заетите . Като се има предвид, че през последните години практически не се подготвят кадри със средно специално образование по основните специалности от професионално направление „Химични продукти и технологии”, необходими за производството на химични продукти, може да се очакват сериозни проблеми в осигуряването на сектора с работна сила. В този сектор делът на специалисти с висше и средно образование е в граници 66 – 86%.
В тежката (основна) химическа и нефтохимическа индустрия преобладават сложни химически инсталации, за управлението на които се изискват не само практически знания, умения и опит, но и задълбочени теоретични познания за производствените процеси.
Обратно, в секторите произовдство на изделия от каучук и от пластмаси преобладават младите неквалифицирани работници. При това каучуковата промишленост бележи ръст на заетостта, предимно за сметка на младите.
В производството на изделия от каучук и пластмаси делът на заетите с висше образование като правило е малък (до 5%). Основната част от персонала е с общо (не специално) средно образование, а около 1/3 са с основно или даже основно незавършено образование.[/textblock]

[textblock style=“9″]Парите следват работните места

Министерството на образованието, което съвсем сериозно обсъжда отпадането на системата „Парите следват ученика” замисля радикална промяна в системата за финансиране на средните училища и университетите. Висшите училища ще получават държавна субсидия не според заявените бройки по специалности, а според това колко от кадрите им са намерели работа по специалността. За да се следи това ще се ползват данни на НАП (за осигуровките). Целта е новата система за финансиране да заработи от учебната 2014/2015 година, като според нея няма да се наложи нулев прием за отделни специалности или университети.

Ще има промяна и при финансирането на средното образование, където идеята е то да зависи от резултатите на учениците на изпитите за външно оценяване.[/textblock]