роботика

Университетите са съкровищница на значими технологии. Металически наночастици, произвеждани с микровълни или силови полупроводникови прибори, получени чрез безвакуумен процес, органически тъкани, изготвени с 3D-принтер. В Япония също така се появиха венчърни предприятия за производство на оборудване, използващи технологии, които обръщат представите ни за наука.
Какви са силните страни на тези венчърни предприятия и какъв е техният бизнес модел? Японският „Никей” привежда реални примери.

Био 3D-печат: производство на органична тъкан

Технологията на био 3D-печата, който преобръща представите за регенеративна медицина, е разработка на компанията от Тио Cyfuse. Тя се основана на изследвания от Университета Сага. Съвместно с Shibuya Kogyo компанията е разработила био 3D-принтер, който е автоматизирал процеса. Също така Cyfuse сътрудничи с университетите и други организации с цел производство на тъкани и органи за присаждане. Това засяга хрущяли, кръвоносни съдове, черен дроб и нервни тъкани. В бъдеще компанията ще се опита да произведе панкреаса, храносмилателните органи и миокарда. Клиничната употреба на органични материи, изработени с помощта на био 3D-печат, е планирана да започне не по-късно от 2018 г.

Според компанията не е задължително да се произведе цял орган. Ако можем да направим една малка част, това е безценен принос към медицината. Чрез 3D-организация на клетките ще се повиши тяхната преживяемост след трансплантация на органична тъкан. Компанията очаква да успее и в производството на иновативни препарати. С помощта на 3D-печат може да се произвеждат изкуствени органи и чрез тях да се тестват страничните фекти при нови продукти. Обикновено експериментите се правят върху животни, и ако няма проблеми, в проучванията участват хора. С помощта на изкуствени органи може да бъде сериозно намалено времето, необходимо за производството на лекарства.

Автоматизация на интелектуализацията на промишлени роботи

Към тази венчърна компания интерес проявяват Denso-Wave, Kawasaki и Mitsubishi Electric, както и автомобилни компании. В основата й е българин.
Токийската компания Mujin осигурява технология за управление на процеса на интелектуализация, основана на технология за анализ на кинематиката. През 2011 г. тази технология е разработена от Росен Дянков, потстокторант в Токийския университет и президентът на компанията Кадзуюки Такино. Дянков е българин, който има докторска степен от Carnegie Mellon University.
Силната страна на технолията на Mujin е в това, че тя автоматизира процеса на обучение, който е необходим за интелектуализация на промишлените роботи. Това ще съкрати 40% от разходите за обучение, което е скъп процес. Програмата автоматично разчита най-приемливите движения, като се имат предвид ограниченията за движение на ставите, както и бариерите и други специални точки, които роботът не трябва да докосва.

През 2014 г. предприемачите започват да продават система за сортиране, която автоматично събира разпръснати части на производствената линия. За тази система е необходимо да се уточни само формата на обекта, мястото на улавянето и разстановката. Останалото се прави автоматично. Технологията на Mujin е приложима не само за роботи. Например, тя може да се използва за автоматизиране на 3D-финишъри, които използват лазер или водно рязане.

Силови попупроводникови прибори чрез безвакуумен процес

С използването на новата технология за производство и новите полупроводници, може да се изготвят високоефективни електронни прибори. Компанията Flosfia произвежда силови установки, в които се използват нови полупроводници от галиев окис, получени чрез химическо свързване в парова среда (mist CVD).

Mist CVD е рабработка на учени от университета в Киото под ръководството Сидзуо Фудзита . Предимството на тази технология е в намаляването на производствените разходи, тъй като няма необходимост от вакуумен процес. Методът може да се използва за различни метални окиси. Галдиевият окис има по-широка енергийна зона в сравнение с силициевия карбид и галиевия нитрид, които също привличат вниманието като полупроводникови материали от ново поколение. С негова помощ може да се да произвежда евтина, но високо ефективна енергия.

През 2015 Flosfia планира да пусне прототипи на електрически централи, които ще използват галиев оксид алфа-тип.

Технологии за химическата индустрия, нови методи на производство

Започнаха промени в производствения процес на химическата промишленост, която не се е изменил от 100 години, с ентусиазъм разказва президентът на компанията от Осака Microwave Chemical Ивао Йосино. Тази компания е създадена през 20017 г. от Йосино и професорът от университета Ясунори Цукахара.
Нейната силна страна е технология, която позволява ефективна химическа реакция благодарение на въздействието на микровълните на катализатор. В сравнение с обичайния способ, потреблението на енергия се съкращава почти три пъти.
Освен това, това позволява да се намали площта на производствените помещения пет пъти. Тази технология може да се използва за изготвянето на химическа продукция, микромолекули, медицински препарати, металически наночастици и графен.

Microwave Chemical предлага различни рецепти, в които честотата на микровълните и температурата се променят според използвания материал. Освен това тя предоставя необходимите катализатори за използване на микровълните, производствено оборудване и системи за контрол. Тази технология има много предимства, но преди е било сложно да се произведе оборудване за масово производство. Проблемът е в това, че микровълните отслабват в течността, която е в реактора, в резултат на което се разпространяват само на няколко сантиметра. Представителите на компанията твърдят, че са успели да постигнат дължина на микровълните от 1-2 метра, но не разкриват подробности.

Въпреки че е намерено решение на сериозен проблем, никой не се заема да приложи тази технология. „Тъй като това е напълно нов способ, мнозина ни отказаха заради липсата на прецеденти”, казва Йосино. Затова те решават да създадат прецедент, като придобиват парцел в Суминое. През 2014 г. там е построен завод за производство на естер на мастна киселина, която се използва в печатарски мастила. Годишно заводът произвежда 3200 тона.
Така те започват да развиват бизнеса си. През август 2014 г. е подписан договор с германската BASF за производство на полимери. Фабриката в Суминое разполага с тестово оборудване за производство на хиляди тонове полимери годишно. През лятото на 2015 г. ще започне производството на опитни образци. Компанията вече използва тази технология в областта на храните. През пролетта на 2016 г. в град Йокаити ще бъде построиен завод за производство на хранителни суровини. Microwave Chemical провежда и изследвания в областта на масовото производство на метални наночастици и графен.