Борисов и Горанов

МФ очаква излишъкът по консолидираната бюджетна програма за 2018 г. да бъде 163 млн. лева, става ясно от предварителните данни на сайта на министерството. По този начин за трета поредна година вместо планиран дефицит, бюджетът приключва с излишък. Разходите, извършени през декември, надхвърлиха очакванията и е под въпрос дали са законни. В резултат отчетеният излишък е почти символичен и е много по-малък от този през 2016 и 2017 г. (съответно 1.47 млрд. лева и 846 млн. лева).
Изненадата е по-голяма на фона на превишението на приходите над разходите, отчетено към 30 ноември 2018 г. Тогава излишъкът е бил 2.89 млрд. лева. Това означава, че през декември правителството е допуснало дефицит от над 2.7 млрд. лева и по-голямата част от него се дължи на непредвидени разходи. Част от този дефицит може да идва от забавени до последния момент разплащания по проекти, които са били планирани (например, капиталови разходи), на начинът на представяне на информацията не позволява по-точна оценка засега. Интересно е, че съгласно актуализираната средносрочна бюджетна прогноза, публикувана броени дни по-рано, излишъкът трябва да е 0.5% от БВП (а той е 0.2%), а разходите – 35.7% (а те са 38%).

Лъвският дял от извънредните разходи без съмнение се пада на заделените чрез сметка за чужди средства 1.35 млрд. лева за АМ „Хемус“. Също така бяха разпределени значителни допълнителни средства за ремонт на военна техника. Следва да се има предвид също, че част от допълнителните разходи са направени чрез увеличаване на капитала на държавни дружества (напоследък Национална спортна база, преди това ДКК), което се отразява под черта (не е разход и не се отразява на бюджетното салдо). Това означава, че проблемът с извънредните разходи е по-голям, отколкото се предполага от данните за касовото изпълнение на бюджета.

Според предварителните данни приходите и помощите по консолидираната програма за 2018 г. са 39.644 млрд. лв. (103,7 % спрямо годишния разчет). Те нарастват с 10.9% спрямо предходната година, в това число данъчните и неданъчни приходи с 11.1%.
Разходите по консолидираната фискална програма (вкл. вноската на Република България в бюджета на ЕС) за 2018 г. са в размер на 39.481 млн. лв., което е 100,4 % спрямо годишния разчет. Това означава 38.3% от БВП – нива, които за последно са достигани през 2014 и 2015 г., когато причината бе изтичащият срок за разплащания по европейски проекти (по правилото n+2). Месец по-рано разходите бяха 32.9 млрд. лева.

Данните показват, че е налице по-голямо преразпределение през бюджета и фискална експанзия. Това се случва по време на възходяща фаза на икономическия цикъл, когато бюджетът трябва да трупа буфери, а не да налива масло в огъня, и без да са налице фактори, които да налагат извънредни разходи.

Това създава проблеми по следните три причини:

Първо, разходите надхвърлят минимално планираното в рамката на закона за държавния бюджет, но все пак данните са предварителни. Освен това тук говорим за т. нар. консолидирана програма (която не включва само държавния бюджет, който се гласува изрично от парламента, а и бюджетите на общините, съдебната власт и т.н.). Тоест това е лош сигнал, но все още Вможе да се говори за неизпълнение на волята на парламента.

Второ, ръстът на разходите по КФП спрямо 2017 г. е с 14.5% – доста висок процент. На този етап предварителните данни не дават основание за оценка на изпълнението на изискването на чл. 26, който забранява по-голям ръст на разходите отколкото е ръстът на потенциалния БВП. Тук трябва да посочим, че начинът, по който МФ отчита текущо изпълнението на бюджета и показателите, към които реферира Законът за публични финанси, са различни и това обърква (бюджетните излишъци и планираният дефицит за 2019 г. са на касова основа, докато показателят, който се взема предвид по отношение на закона за публични финанси е т. нар. структурен баланс – без влиянието на еднократни разходи и икономическия цикъл). Според последната оценка на МФ ръстът на потенциалния БВП е с 3.5%. Изчислението на референтния ръст на БВП за целите на чл. 26 е по-сложно и може да се манипулира, а от данните, представени от МФ на този етап, не може да се изчисли ръста на разходите на сектор Държавно управление, нито структурният баланс. Решаващата дума ще има Фискалният съвет. Изключение от ограничението за ръста на разходите се допуска, само ако е изпълнена средносрочната цел за бюджетния дефицит. Когато тя е изпълнена (вероятно е така, тъй като целта е структурен баланс от
-1% от БВП), това ограничение няма водеща роля, както следва от становището от Фискалния съвет за изпълнението на бюджет 2017 г.

Трето, при всички условности в Закона за публични финанси, надвисва сериозно съмнение за неизпълнение на друго изискване на този закон, а именно чл. 26, ал. 6, според който преизпълнението на приходите не може да се харчи без санкция на парламента. От предварителните данни става ясно, че приходите са преизпълнени с 3.7% или 1.466 млрд. лева. По тази причина предполагахме, че бюджетният излишък ще бъде над 1 млрд. лева, тъй като законът забранява това преизпълнение да се похарчи. Това може да е голям скандал. (Има само един начин МФ да избегне обвинението за съзнателно нарушение на закона – ако се окаже, че са похарчени средства от преизпълнение на приходите от помощи, тоест еврофондове, но това е малко вероятно*)

Най-накрая стои и въпросът с отложените разходи чрез сметките за чужди средства. По този начин бюджетът заделя част от преизпълнението на приходите в специална сметка, като ги отчита като разход на касова основа. Но тези средства (за Хемус и остатъка от парите за саниране) ще се усвояват в бъдещи периоди и ще допринасят за дефицита на начислена основа. Така, ако през следващите по-трудни години се наложи бюджетът да излезе на дефицит, този прехвърлени разходи могат да доведат до неизпълнение на дефицита, който се следи от ЕС, дори касовият дефицит да е в норма.
–-
* Не е необходима санкция на парламента, ако допълнителните разходи са по сметките на бюджетите на общините или съдебната власт, което едва ли се е случило – преизпълнението е за сметка на данъчните и осигурителни приходи, това предполага допълнителни трансфери от централния бюджет към общините или съдебната власт, за да могат те да ги похарчат. Според мен логиката на закона е те да могат да харчат само преизпълнението на собствените си приходи. Възможно е МФ да го е изтълкувало по друг начин. На това навежда раздаването на 146 млн. лв. на общини (включително за заплащане на вече приключили проекти като скъпия ремонт на централна улица в Дряново, качеството може да се види тук) с решение от 19 декември. Но все пак това е 10% от преизпълнението на приходите. Дали законът е нарушен, ще се разбере със сигурност след месец, когато излязат окончателните подробни данни.