Италианският раздор с ЕК

Италия се превръща в поредното изпитания за европейската икономика. След Гърция, Брекзит и непокорството на Унгария и Полша Съюзът трябва да се справи на още един фронт – опасността от дългова криза в Италия. Или поне такъв бе аргументът на Европейската комисия, с който тя през изминалата седмица отхвърли проектобюджета на Италия – безпрецедентна мярка.

Брюксел заяви, че предложението на Италия, което ще увеличи дефицита на страната до 2,4% от БВП, за да финансира съкращаването на данъците и по-големите програми за социално подпомагане, създава “неприемливи рискове” за Италия и еврозоната. Италианското правителство има три седмици, за да направи избор: дали да изготви по-строг бюджет или да плати тежка глоба на ЕС следващата година. Досега италианските лидери отхвърлят критиките.

Италианският бюджет отразява опита за помирение между противоречащите се обещания на Лигата и “Пет звезди”. Партията на Матео Салвини иска данъчни съкращения, докато движението, основано от комика Бепе Грило, настоява за въвеждане на универсален базов доход, тоест повече пари за безработните. Това доведе до увеличението на бюджетния дефицит, който макар и под тавана от 3%, може да направи италианския дълг неустойчив. Този дълг вече достига 131% от БВП, което поставя Италия на второ място в ЕС след Гърция.

Кризата стана явна

Италианският въпрос влезе в полезрението не само благодарение на шумното поведение на популистите, които овладяха Рим след изборите през юни. Сегашният спор изважда на показ слабостите на италианската икономика, която така и не успя да се възстанови от кризата. Всъщност БВП на Италия сега е на нивото на далечната 2004 г. и в това отношение Италия е втората най-зле представящата се икономика на ЕС. Дори и след 1.6% ръст (най-после) през миналата година, италианският БВП е с 2 процента по-нисък отколкото е бил през 2005 г., докато икономиките на ЕС са нараснали средно с над 15% (България, за сравнение – с 38%). Само Гърция се представя по-зле по този показател.

Дързостта на италианското правителство има частично обяснение в неговите сравнително оптимистични прогнози за растежа, достигащ до 1.9% през следващата година. Повечето икономисти обаче не очакват повече от 1.1%.

Когато икономиката ти не расте или расте съвсем слабо, единственият начин да намалиш задлъжнялостта е да поддържаш бюджетен излишък. При това този излишък трябва да е достатъчно голям, за да позволи плащането на лихви. И тук идва втората лоша новина за Италия – обръщането на политиката на ЕЦБ ще направи обслужването на нейния дълг по-трудно.

Предишното италианско правителство се съгласи да постигне дефицит от 0,8% от брутния вътрешен продукт през 2019 г. – един почти балансиран бюджет. Заявката за 2.4% бюджетен дефицит веднага привлече вниманието на финансовите пазари, които реагираха с покачване на доходността на италианския дълг (тоест цената на облигациите спада, защото инвеститорите искат по-голяма премия за риск). (Всъщност Франция, чийто дефицит ще се повиши от 2.6% на 2.8%, също не е пример за подражение, но политиката има значение.)

Решението на S&P да запази рейтинга на Италия, понижавайки само перспективата на негативна, частично успокои пазарите. Ако агенцията бе последвала примера на Moody’s отпреди седмица и бе понижила рейтинга, това щеше да остави Италия на една стъпка от т. нар. боклукчийски рейтинг. Според S&P сега Италия може да се надява най-много на понижение на дълговото бреме до 125% от БВП през 2021 г.

Скрита заплаха

Правителството на Джузепе Конти (на снимката), чийто първи коментар бе да заяви, че няма план Б, би могло да не се съобрази с критиките на Европейската комисия. Но други имат по-голяма власт да го накарат да отстъпи – ЕЦБ и пазарите. Страната ще направи корекции на бюджета, ако се нарушат целите за дефицит спрямо БВП, съобщи в събота Il Messaggero. Тези мерки, които ще бъдат предприети след евроизборите през май, може да включат скъпи програми като пенсионната реформа и така наречения граждански доход.

Италия ще трябва да емитира около 250 млрд. евро дълг през следващата година. Това е трудна задача, ако напрежението около италианския бюджет задържи рисковата премия на 10-годишните италиански книжа над аналогичните германски около 300 базисни пункта.
А повишението на лихвите и без друго е на хоризонта в края на следващата година, когато ЕЦБ се очаква да започне да повишава официалните си ставки.

ЕЦБ – както видяхме и при гръцката криза, разполага с мощни инструменти за принуда, особено спрямо правителства, чиито дългове се държат от местни банки. Институцията може да оттегли финансирането за националните търговски банки. Това ще бъде неизбежно, ако държавният дълг на дадена страна загуби инвестиционен клас (което все още е е станало). Именно предугаждайки тази заплаха италианският вицепремиер Матео Салвини заяви, че Рим ще подкрепи търговските банки – мярка, която би противоречала на европейските правила. Междувременно предстои една техническа промяна – преразглеждането на т. нар. капиталов ключ, който определя теглата на дълговете от различни страни, които се изкупуват в рамките на програмата за количествени облекчения. Това не е правено от пет години и ЕЦБ може да реши да промени теглата, за да отрази намаляващия дял на италианската икономика. Това няма да доведе до големи количествени промени, но ще е знак за отношението на централната банка, ръководена от Марио Драги.

Именно програмата за количествени облекчения на ЕЦБ спря покачването на доходността по ДЦК на южните страни от еврозоната след 2013 г. Но ЕЦБ вече обяви, че ще започне да изтегля паричните стимули. Италия не можеше да избере по-неподходящ момент за непокорство.