евро

Трудно е това да се напише в ден, когато пред банките се вият опашки. И все пак – валутният борд в България не е обречен. Очевидно има акция срещу финансовата стабилност – всякакви съмнения в това отпаднаха след като кампанията, водена чрез слухове и нагласени опашки, достигна и банки, които нямат собственик, който може да мине за враг. Започнал след наказателната акция срещу Корпоративна банка, този сценарий се развива в пълномащабна зловредна кампания.

След малко повече от месец валутният борд ще навърши 17 години. През това време неговият провал бе предричан неведнъж, през 2008 г. дори се коментираше конкретния размер на предстоящата девалвация и се наложи централната банка да опровергава подобен “сценарий”.

Днес темата е отново в дневния ред, провокирана от оценки за „гръцки сценарий”, медийни публикации и страха от банкова криза. Водени от политически сметки, мнозина изглежда станаха неволни съучастници в създаването на паника.

Безспорно валутният борд и фиксираният курс на лева към еврото не са ни дадени завинаги – както всяко нещо, което зависи от политици. Въпросът дали има заплаха за борда предполага да се отговори на два отделни подвъпроса:

–          Има ли влошаване на финансите на държавата (бюджет, валутни резерви, състояние на банковата система), което да тласка обективно в тази посока?

–          Дали някой има интерес от падането на валутния борд и дали има ресурса да го предизвика (да организира т. нар. спекулативна атака).

Преди това да си припомним как функционира валутният борд. Системата има няколко елемента, които я превърнаха в източник на доверие:

  • Пълно покритие на парите в обръщение с резервни активи и ангажимент на БНБ да обменя левове за евро
  • Прозрачност и отчетност – валутните резерви на БНБ са обособени в управление „Емисионно”, а неговият баланс се обявява ежедневно
  • Дисциплина – Забрана за финансиране на държавния бюджет или търговски банки (освен при системна криза), невъзможност да се печатат пари чрез дълг
  • Фиксиран валутен курс, като следствие от горното равенство
  • Автоматичен механизъм за постигане на равновесие

валутен бордНа практика почти през целия период на функционирането на валутния борд левът е имал свръхпокритие.

То бе особено изразено в годините на засилен приток на външен капитал към България, както и през периода, когато поскъпването на златото осигури повишение на активите на централната банка (сега то е на стойност 2.4 млрд. лева, но преди две години бе над 3.1 млрд. лева). Така нареченият буфер на валутния борд (депозитът на управление „Банково) надхвърля 5 млрд. лева. Това свръхпокритие на лева през годините дори предизвикваше критики, валутният борд бе наричан „хищен“ заради това, че е прекомерно рестриктивен.

Към днешна дата валутните резерви са 27.4 млрд. лева, покритието на резервните пари е 1.5-1.7 пъти и ще нарасне, щом се завери сметката на правителството с новата емисия външен дълг.  Ако се имат предвид само парите в обръщение, покритието е още по-голямо. Тази емисия, макар и силно повлияна от свръхликвидността на европейските банки, показа, че външният свят има нелоша оценка за финансовата стабилност на България.

Наистина, съотношението между резервите на БНБ и цялата парична маса (широки пари, които включват и депозитите) намалява. Не е правилно обаче на тази база да се правят внушения за застрашеност на борда. От една страна, покритието се смята спрямо резервните пари. Никога не се е предполагало, че валутните резерви трябва да покриват цялата парична маса. Това кореспондира на система с частичен резерв. От друга, намаляването на това съотношение през последните две години, освен на изброените по-горе причини, се дължи на повишената склонност към спестяване (и то в депозити, не в ценни книжа) на населението. Този процес няма общо с покритието на лева и не е признак за финансова нестабилност.

През последните дни често чуваме въпроса „Какво ще стане, ако всички левови депозити се обърнат в евро, няма ли тогава бордът да рухне?” Това не е хипотеза, описана в учебниците, защото е крайна. Но тъй като събитията през последните дни се движат от абсурдни въпроси (и графики), нека отговорим и на този. Ако все пак вкараме в уравнението задълженията на всички банки по депозити в лева, би трябвало да включим и тяхната способност да посрещат тези задължения. Левовите депозити на населението са на стойност 21.7 млрд., а валутните – 15.7 млрд. лева. (Всички привлечени средства, включително депозитите на фирми и други банки, за които е трудно да си представим, че ще бъдат изплатени в брой, са 73 млрд. лева.) Срещу тях стоят парични средства и ликвидни финансови активи на банките във валута за 5.4 млрд. лева и в лева за 8.5 млрд. лева. Не бързайте да съпоставяте двете суми, като пропускате резервите на БНБ (които ще надхвърлят 30 млрд. лева другата седмица), и особено разликата между пари и квази пари.

Подразбира се, че няма как всички пари по сметки да се превърнат в налични евро и долари, възможно е превалутиране и без това. Много от хората, които теглеха пари в петък, ги внасяха в други банки. Ако все пак всички левови депозити бъдат изтеглени и складирани под дюшеците, колкото и да е невероятно и дори технически невъзможно, банковата система ще рухне преди борда. Търсенето на покритие на цялата парична маса с валутните резерви на БНБ предполага едва ли не праисторическа финансова система. Но дори в този случай банките с чуждестранен собственик могат да разчитат, че майките им ще осигурят необходимата подкрепа. Така че този сценарий изглежда невероятен. Той не е по силите дори на задкулисието, което според оформящия се нов обществен консенсус, може всичко и не трябва да му се пречи.

По-традиционните аргументи срещу валутния борд са свързани с дефицита по текущата сметка и бюджетния дефицит.

През последните години дефицитът по текущата сметка намаля от 25% от БВП почти до нула. Не по-малко важно е, че през повечето от тези години текущата и финансовата сметка на платежния баланс бяха като скачени съдове, компенсираха се.

Бюджетният дефицит действително води до влошаване на фискалната позиция и допринася за намаляване на активите на валутния борд. Какво ще стане, ако бюджетният дефицит нарасне рязко в съответствие с прогнозите за гръцки сценарий? Към 26 юни фискалният резерв в БНБ е 4.2 млрд. лева. По закон минималното му ниво е 4.5 млрд. лева в края на 2014 г. заедно с парите на държавата в банките. Да предположим, че се случи непредвидена катастрофа с бюджета на страната и този резерв в БНБ изчезне (това също е невъзможно, тъй като във фискалния резерв има неприкосновени суми, но да не обременяваме с детайли любителите на катастрофи, те обичат прости теории). Дори и тогава, в този най-черен сценарий, покритието на лева ще падне до 1.3-1.4 пъти.

Остава въпросът кой има интерес от падане на валутния борд и промяна на фиксирания курс. Вероятно много хора със сериозни заеми в лева биха спечелили при евентуална девалвация. Колко биха изгубили тези длъжници от рухването на финансовата система и дали са толкова безразсъдни, че да желаят нестабилност на цялата държава – не е ясно. Засега компетентните органи твърдят, че има опити да се провокира паника сред вложителите в определени банки, но не и сценарий срещу паричния съвет. Тъй като бордът се ползва с широко одобрение, падането му е удобното плашило за всякакви ситуации. Затова не трябва да вярваме на всеки, който ни казва, че лошите са организирали атака срещу борда.

Да си представим все пак такава спекулативна атака. Тя изисква левов ресурс, който надхвърля изтегленото от КТБ и ПИБ през последните две седмици. Кой в България притежава милиарди левове суха пара?

Бордът в България може да падне не ако някой спекулант с много пари разиграе епизода Сорос срещу Банката на Англия, а само ако политиците решат това. Засега няма индикации, че ще посмеят. Но имайте едно наум, когато ви говорят за катастрофи.