България е относително по-слабо засегната от коронакризата, показват предварителните данни на НСИ и Евростат. Сравнението с останалите конюнктурни индикатори потвърждава тежка криза през месеците април и май с известно възстановяване през юни. В същото време се наблюдават вторични ефекти.

Според експресните оценки на НСИ, през второто тримесечие БВП у нас се е свил с 8,2% на годишна база и с 9,8% спрямо първото тримесечие на 2020 г. През първото тримесечие БВП все още имаше ръст с 2.4% спрямо същия период на 2019 г. и с 0.3% на тримесечна база.  Извънредното положение у нас бе обявено на 13 март 2020 г., което прехвърля основния ефект от кризата върху данните за второто тримесечие.

БВПЕкспресните оценки за България показват, че като цяло страната се справя по-добре от повечето държави в ЕС, където спадът през второто тримесечие е 14.1% на годишна база и с 11.7% на тримесечна, като за еврозоната той е по-дълбок (-15%; 12.1%). Ще припомним, че през първото тримесечие икономиката на ЕС отбеляза понижение както на годишна база – 2.5%, така и на тримесечна – 3.1%. Най-силно засегнати са икономиките на Испания (-22%), и Франция (- 19%), следвани от Италия и Португалия, а най-слабо – Литва и Финландия. Не всички страни, например, Гърция са представили данни.

Данните показват, че спадът по цени, съобразени с инфлацията*, произтича главно от свиването на външната търговия и съкращаването на инвестициите.

Вътрешното потребление дори се е увеличило с 0.4% на годишна база през второто тримесечие, а на тримесечна база то спада  с 2.1%. Инвестициите (бруто капиталообразуване в основен капитал) са спаднали с 3.8% на годишна база и с 4.3% на тримесечна база. Износът и вносът намаляват съответно с 20.3 и 20% на годишна база (съответно с 23.4% и 21.3% на тримесечна). Тези данни са изчислени от сезонно изгладени данни* по съпоставими цени на 2015 г. С експресните оценки НСИ предоставя частична информация – абсолютни стойности за основни показатели по елементи на крайно използване по текущи цени и същите показатели като темпове, изчислени от сезонно изгладени данни по цени от 2015 г. Няма например, данни за изменението на запасите, които обикновено нямат сериозна роля, но в този случай може да се окажат важни поради блокирането на веригите на доставки. От данните за потреблението не се вижда ролята на индивидуалното и колективното потребление (вкл. държавни разходи). Съответно от експресните оценки не може да се види и с какъв дефлатор се работи (абсолютните стойности са само по текущи цени).

Данните по текущи цени показват същия темп на понижение на БВП на годишна база – с 8.2% спрямо второто тримесечие на 2019 г., но доста по-различна картина по отношение на компонентите – потреблението е намаляло с 4.5%, докато бруто капиталообразуването (основен капитал + запаси) се срива по текущи цени с 23 на сто. Поради това, че вносът се е свил повече от износа, положителният принос на външната търговия по текущи цени е нараснал.

износТова уточнение е важно, тъй като индикаторите, които се следят текущо, често са по текущи цени. Такива са например данните за износа и вноса на стоки. Те показаха по-силен спад на износа за страни извън ЕС и известно възстановяване през юни.

Данните за индустриалното производство* за  април и май показват спад с по около 16% спрямо същите месеци на 2019 г., докато през юни този спад намалява до 7.7%. Строителството регистрира минимално понижение на годишна база от 2.4% през юни, главно заради ръста в инженерното строителство (пътища и други обществени поръчки). През пролетта поради забавянето на инфраструктурното строителство и неблагоприятни климатични условия и там имаше силен спад с 15.5% през април и 14% през май.

търговияДанните за търговията на дребно представляват специален интерес и не подкрепят впечатлението за увеличено потребление. Те показват устойчиво намаление на продажбите на дребно (без автомобили) – съответно с 18.9%, 21% и 19% през април, май и юни спрямо същите месеци на 2019 г. Но се наблюдават показателни промени по групи стоки и услуги. Например, лекарствата, чиито продажби през март отбелязаха ръст с 16.8%, също отчитат спад от 10.3% през юни. Търговията с храни след ръст с 9.6% през март се понижава с 15.4% през юни, като общо взето следва общата тенденция с месец и половина закъснение. Но онлайн продажбите растат през първия летен месец с 35.9% спрямо юни 2019 г. (най-висок темп от декември 2018 г.)

Този кратък преглед показва, че първоначалният шок от затварянето на обекти не е преодолян през юни, тъй като не само предпазните мерки, а и общата несигурност и намаляването на доходите оказват влияние върху разходите на домакинствата и инвестициите на бизнеса. Това създава вторичен ефект, който в съчетание със слабия туристически сезон прави вероятен спада на БВП и през третото тримесечие и при очаквана втора вълна на COVID-19 – второ дъно на икономиката през есента.

  • с корекция за броя на почивните дни