Евро

Дискусията за защитата на населението от неговите кредитори продължава и през ваканционния август. Последните дни дават нови поводи за нея – залегналото в програмата на кабинета обсъждане на закон за потребителската несъстоятелност и алтернативен проект, вече внесен в парламента от Емил Радев и група народни представители. В същото време поредно решение на Русенския съд от 30 юли връща вниманието към по-широкия проблем за неравноправните клаузи в договорите за кредит.

Намеренията на правителството са повече от предпазливи, като залагат на извънсъдебното уреждане на споровете между банките и техните клиенти. Емил Радев пък предлага познатата идея за 10-годишна абсолютна погасителна давност, като с изтичането й се погасяват “всички необезпечени вземания срещу физически лица, независимо от спирането или прекъсването на давността, освен в случаите, когато задължението е отсрочено или разсрочено”. Законопроектът слага край на вечните длъжници и според Радев е алтернатива на евентуален закон за личния фалит, за какъвто нямало условия в България. Според него някои изпълнителни производства продължават дори по 15 години, през което време се натрупват лихви, надвишаващи главниците.

Депутати от БСП и ДПС обаче настояват за по-радикални мерки, които да позволят на длъжниците да излязат на чисто, след като обезпечението по заема е продадено на търг. Тоест банката да понесе част от загубите и да не търси остатъка от дължимото.

По данни на Асоциацията на банките у нас има изтеглени над 160 хил. ипотечни кредита, съобщи преди няколко седмици пред „Нова телевизия“ зам.-председателят на комисията по бюджет и финанси в Народното събрание Петър Кънев, който заедно с депутата от ДПС Йордан Цонев е най-големият защитник на идеята за споделяне на загубите. От тези заеми 35 хил.  са просрочени, като около половината от тях не се обслужват изобщо. Кънев обсъди проблема с Асоциацията на банките, но не срещна разбиране по идеята банката да понесе част от загубите. Според банките случаите, когато длъжникът губи единственото си жилище при продажбата на апартамента на търг, не са много.

Данните от сайта на Камарата на частните съдебни изпълнители показват, че в момента за публична продан се предлагат над 4000 имота. Сред тях има и имоти на фирми, както и такива, които не се продават заради дълг към банка, но повечето все пак са имоти на банкови длъжници. Сравнително по-малкият брой се обяснява с това, че банките нямат интерес да бързат с принудителната продажба (това е свързано с разходи за тях), както и, разбира се, с вече приключилите търгове.

Банките засега са склонни да обсъждат друга идея – за премахване или ограничаване на наказателните лихви за предсрочно погасяване на кредит. Тези лихви, които останаха за ипотечните кредити и само за някои видове потребителски заеми, може да отпаднат в случаите на едностранно повишаване на процента по заемите.
Въпреки това проблемът за равнопоставеността между банки и кредитополучатели е по-широк и изисква системен подход.

Група граждани днес публикуваха отворено писмо с предложения, които обхващат много по-широк кръг въпроси от тези, които се обсъждат в парламента. Сред подписалите са финансистът Любомир Христов, председателят на “Активни потребители” Богомил Николов и др. Техните предложения, които систематизират дискусията през последните седмици, включват:

– Пазарен референтен лихвен процент. Те предлагат следното определение на референтен лихвен процент в Закона за потребителския кредит: «”Референтен лихвен процент” е лихвеният процент, използван като основа за изчисляване на приложимия лихвен процент, който произтича от общодостъпен източник, който може да бъде проверен от двете страни по договор за кредит и върху който нито една от страните не може да влияе.» Тази дефиниция вече съществува в правния мир – в Закона за платежните услуги и платежните системи.
– Да се даде възможност на длъжници да повдигат иск за неравноправни клаузи в договора за кредит, с което изпълнителното производство се спира чрез промяна на чл. 417, т. 2 от ГПК. (Вижте повече за неравноправните клаузи тук)
– Забрана на такса “предсрочно погасяване” след първите 12 вноски. Това ще даде възможност на клиентите за рефинансиране при по-изгодни условия и стимулиране на конкуренцията между банките.
– Финансов омбудсман, а не помирителна комисия да поеме извънсъдебно решаване на спорове между банки и други финансови институции и техните клиенти. Според авторите той трябва да се отчита пред Народното събрание, а не пред БНБ или министерство да отговаря на критериите за членство в Европейската система на финансови омбудсмани FIN-NET. КЗП не изпълнява тези критерии, твърдят авторите.
– Закон за несъстоятелността на физическите лица, с който да се разграничат тези, които не искат да обслужват дълговете си, от тези, които наистина не могат.
– Промяна на чл. 435, ал. 2 от ГПК, така че да се даде възможност за длъжника да обжалва цената на продаваемия имот.

До този момент няма официална позиция на БНБ и банковата общност.

Повечето от идеите, които се обсъждат сега, са насочени към облекчаване на положението на лошите длъжници пост фактум. Липсва анализ на причините, довели до тази ситуация, както и анализ на очакваните последици от една или друга мярка.

Тъй като сегашният дебат е мотивиран от противопоставянето между банки и кредитополучателите и съдържа определени популистки нотки, той пропуска голямата картина. Предложението за частични загуби на банките по ипотеките (особено сега, когато цените на търговете понякога са два-три пъти по-ниски от оценките на банките за съответните имоти, правени преди пет години) отнема енергия от спора, който би трябвало да търси баланса между интересите на двете страни. Предлаганите решения на парче не решават проблема с недоверието между банките и потенциалните кредитополучатели, което допринася за свиване на кредита с всички последици за растежа.

Ключовият елемент на дискусията трябва да бъде именно повишаването на доверието. Затова мерките трябва да включват:
1. Разпоредбите на новия закон за ипотечните кредити, който България така или иначе трябва да приеме до две години (в резултат на директивата, приета през май);
2. Разпоредбите относно неравноправните клаузи в договорите, тъй като пренебрегването на този въпрос носи заплахата от неблагоприятно решение на Съда на ЕС
3. Осигуряването на прозрачност и повече конкуренция на търговете за имоти, така че да се постигне най-добрата цена с оглед на интересите на длъжника. Такива мерки могат да включват както мерки за определяне на справедлива цена на търговете за имоти (право на обжалване на оценката, което предлагат експертите), задължителен срок за оповестяване преди търга и др. Друга мярка е допускането на купувачи, финансирани с банков заем. Това може да се постигне с удължаване на срока за плащане или с допускане на банкова гаранция или сертификат за предварително одобрен ипотечен кредит като аргумент за удължаване на срока за плащане.
4. Преразглеждане на въпроса за определяне на референтния лихвен процент, за което става дума по-горе, тъй като дискусията по този въпрос отпреди две години не доведе до удовлетворително решение. (Даде се право на банките сами да определят методологията за определяне на лихвата.)

И не на последно място, мерки, отнасящи се до небанковите финансови посредници. Този бързорастващ се сектор в момента остава относително слабо регулиран. А лихвите, които са от порядъка на 7-8% месечно, заплашват да вкарат и най-платежоспособния длъжник в дългова спирала. Очевидно неумелото затягане на условията на банките само ще налее вода в мелницата на небанковите кредитори, а социалните последици може да са дори по-тежки от сегашните 4000 изпълнителни дела.

[textblock style=”2″]Решението на съда в Русе

На 30 юли Русенският районен съд отмени на първа инстанция клауза в договор за кредит на Пощенска банка, който дава право на банката едностранно да променя Базовия лихвен процент. Промяната на БЛП на Банката е обвързано с изменението на пазарните условия. Понятието обаче „пазарни условия” обаче е толкова широко по своето съдържание, обхваща такъв необятен брой разнопосочни по действие фактори, че на практика е невъзможно да се прецени кога се е осъществил определен фактически състав, който обуславя пораждането на потестативното право на банката едностранно да увеличи лихвения процент по договора за кредит. Икономически затруднения изпитват не само банките. Такива трудности изпитват и техните потребители, чиито интереси също следва да бъдат защитени, мотивира се русенският съд. Затова клаузата за автоматична и незабавна промяна на лихвите, без предоговаряне или сключване на анекс към договора, особено чрез увеличаване при неясни и неконкретизирани „основателни причини” се явява изцяло неравноправнаи следователно е нищожна на основание чл. чл.144, т.10 от ЗЗП, пише в мотивите си съдът.[/textblock]