Официално днес нямаме пари, утре имаме. Така че по документи днес нямаме пари, но от утре ще имаме. Говорил съм с финансовия министър за утре да ги подсигури – когато върнем и пуснем новия търг, да бъде обезпечен„.

Това изказване на премиера Бойко Борисов e от началото на 2016 г., когато, разгневен, той еднолично спря няколко големи обществени поръчки. Можеше да повтори същото и на 12 декември 2018 г., когато правителството изневиделица извади 134.2 километра от АМ „Хемус“ на тезгяха. На заседанието си в сряда кабинетът с размах разпредели около 1.7 млрд. лева, малка част от които са от вътрешни преструктурирания на разходи. Най-голямата част от сумата са 1.35 млрд. лева за строителството на лотове 2, 3, 4, 5 на АМ „Хемус“ (вижте справката накрая на текста), като цената е около 10 млн. лева на километър.

„Някакви гадове казали, че външни посолства и партньори ми били казали да спра конкурса за „Хемус“ … В същото време аз да се гърча и да ме питат кой виждам в огледалото“, оправдаваше се преди три години премиерът, който предпочиташе обяснението с липса на пари. Съмненията бяха, че познати строители и на първо място „Хидрострой“, „ПСТ Груп“ и „Джи Пи Груп“ са получила обществените поръчки. Тогава магистрала „Хемус“ набързо бе препроектирана и разделена на малки лотчета, а компанията „Стратегически инфраструктурни проекти“, обявила спорните търгове за близо 800 млн. лева, благополучно бе закрита.

Форсирането на значителна част от АМ „Хемус“ сега идва внезапно. Решимостта да се довърши 40-годишният проект безспорно е добра новина за Северна България, но някои обстоятелства смущават.

След рестарта от 2016 г., държавата успя да пусне само два малки участъка (общо 26 километра). Сегашното решението се отнася до лот 2 (от Боаза до Плевен/Ловеч), разделен на три части и участъците от Плевен/Ловеч до Велико Търново, които са на етап ОВОС и начално проучване. На сайта на АПИ няма информация за проекта на новите участъци. Смята се, че те ще бъдат възложени на държавното „Автомагистрали“, за да се избегнат процедурите по Закона за обществените поръчки. От решението на правителството става ясно, че лотовете ще бъдат преразгледани*. Но и това не е ясно. За разлика от 2016 г. обаче този път финансирането е осигурено с точност до 1000 лева (1 349 856 000 лв.)

Защо е това прибързване?

Заради протестите на строителни организации и желанието да се хвърлят пари преди изборите. Не е случайно, че новината бе съобщена в сряда, когато протестът на строители „подгря“ заседанието на кабинета. Кметове на общини от Северна България също пристигнаха в София, за да засвидетелстват своята благодарност.

Другата причина за този ход е законът за публичните финанси, който кабинетът опитва да преодолее – така както го направи със заделянето на 2 млрд. лева за санирането.

Законът за публични финанси съдържа две важни ограничения, които пречат на правителството да харчи преизпълнението на приходите както намери за добре. Първото е забраната да се харчи превишението на приходите в държавния бюджет спрямо заложеното в закона (изключение са приходите на общините и съдебната власт). На база на изпълнението на приходите към ноември смело може да предположим, че преизпълнението ще надхвърли 1 млрд. лева, Миналата година бяха събрани с 1.5 млрд. лева повече от предвиденото, толкова бяха отчетени и като бюджетен излишък (двете не са непременно равни). Следователно правителството ще разполага с 1 млрд. лева (дори повече защото през декември заради коледното пазаруване, бонуси и пр. има ръст на приходи), които не може да изхарчи без актуализация на бюджета. Обърнете внимание, че това не зависи от изпълнението на разходите.
По отношение на разходите също има ограничения. Според чл. 26 от Закона за публични финанси годишният ръст на разходите не следва да надхвърля референтния растеж на потенциалния брутен вътрешен продукт, изчислен според Пакта за стабилност и растеж. Вторият показател не е много популярен**. Намираме последните оценки за потенциалния растеж на МФ в Средносрочната бюджетна прогноза – 3.4%, докато ръстът на бюджетните разходи досега беше около 10% (6% през миналата година)
Тук обаче оценката е доста по-сложна, както заради струпването на основните разходи през декември, а не знаем колко разходи са задържани, така и заради начина на изчисление***. Така или иначе това е второ ограничение, което не позволява да се изхарчи целия бюджетен излишък.
Какво прави правителството, за да се вмести в тези ограничения? Като записва разхода „под черта“ – така както вече го направи с вноската в капитала на Държавната консолидационна компания в размер на 500 млн. лева. По този начин парите не се отчитат като разход, а се вземат директно от фискалния резерв. Другият вариант е средствата, които се отпускат от централния бюджет по бюджета на МРРБ, да бъдат отнесени като средства по чужди сметки. Тази фискална „иновация“, приложена за средствата за саниране на жилищни сгради, позволява от текущия бюджет да се заделят за бъдещи периоди. Тази техника е много спорна, тъй като въпросните суми (над 1.85 млрд. лева само тази година) напълно изчезват от радара на парламента. Това също така е в нарушение на изискването на Закона за публични финанси бюджетът да се съставя и изпълнява за една фискална година.

Заделянето на сумите от превишението на приходите под черта или по специалната сметка, не само елиминира парламента от дебата за тези разходи, но и прави спорни честите твърдения на правителството, че изпълнява най-съвестно Пакта за стабилност и растеж.


* Според изяление на строителния министър (тогава) Николай Нанков през август участъкът от Боаза до Плевен/Ловеч ще бъде 52 км, като ще се удължи с 2 км, но това ще спести 200-300 млн. лева. Участъкът от Плевен/Ловеч до Велико Търново е 85 километра. В правителственото решение обаче се говори за 135 километра общо.
** Потенциалният растеж показва с колко се разширява капацитетът на икономиката в резултат на увеличаване на инвестициите, мерки на пазара на труда, които водят до ръст на работната сила или в резулта на ръст на производителността. В Регламент (ЕО) № 1466/97 се има предвид референтен размер на потенциалния растеж, който включва и конвергентен марж
*** Това правило се елиминира, ако страната членка е превишила средносрочната бюджетна цел, основаваща се на структурния баланс (виж и Становище на Фискалния съвет към Отчета за изпълнение на държавния бюджет за 2017 г.)
 


Хемус
АМ „Хемус” е дълга общо 420 км магистрала, от които в момента са в експлоатация 170 км.

Магистралата

В края на 2015 г. се състояха търговете за лот 1 и лот 2 от недостроения участък (общо 60 км, чийто строеж излезе почти 800 лв. в най-оптимистичния вариант). Първият търг бе спечелен от обединение „АМ Хемус Лот 1“, включващо „Джи Пи Груп“ ООД, „Конструксионес Табоада и Рамос“ ООД, „МР Сивил Уъркс“ ООД и „Трансконсулт-22“ ООД. Лот 2 – от п.в. Боаза до Плевен/ Ловеч бе спечелен от Обединение „ПСТ Хемус 2″, включващо „ПСТ Груп“ ЕАД, „Хидрострой“ АД, „Пътстрой Бургас“ ЕООД и „Евро Алианс Тунели“ АД. За първия участък най-ниската цена бе 277 млн. лева, а за втория – за 479 млн. лева.
След спирането на търговете магистралата бе препроектирана, за да се намали цената.
Тази година започна строителството на нови 9,3 км в участъка от Ябланица до п.в. „Боаза“. Изпълнител е консорциум „ХВП Ябланица“ ДЗЗД, в който влизат „Хидрострой“ и дъщерните му „Водстрой 98“ и „Пътстрой Бургас“. Цената е 55 млн. лв. без ДДС.
Участъкът от п.в. „Боаза“ до разклона за Плевен и Ловеч е дълъг 52 км и трябва да приключи през 2020 г. Той бе разделен на три лота. Оставащите 85 км от магистралата – от разклона за Плевен и Ловеч до разклона за Русе и Велико Търново трябва да бъдат построени до 2021 г. Все още не е планиран 90-километровият участък от магистралата от разклона за Русе и Велико Търново до п.в. „Буховци.
В момента се строи и последният участък от 16,3 км между пътните възли „Буховци“ и „Белокопитово“ (Търговище). Изпълнител е ДЗЗД „ХЕМУС – 16320“, в което влизат „Инфра Експерт“, „Пътинженерингстрой-Т“, „Автомагистрали – Черно море“ и „Трансконсулт-22“. Сумата по договора е 119.7 млн. лв. без ДДС.

Още разходи
Освен за АМ „Хемус“ правителството отпусна допълнителни 157 998 422 лева по бюджета на Министерството на регионалното развитие и благоустройството за 2018 г. за изпълнението на редица инфраструктурни проекти. Средствата ще бъдат използвани за разплащане на реконструкцията на първокласния път Слънчев бряг – Бургас, обходният път на гр. Ахелой и Пловдив – Асеновград, извършени превантивни ремонти, отстраняване на щети и др. Тези обекти, например, пътят Слънчев бряг – Бургас, бяха открити през лятото, а се оказва, че средствата за тях не са били планирани в бюджета.
На заседанието в сряда бяха разпределени 113 млн. лева в допълнение към бюджета на МО, включително почти 59 млн. лева за поддържане на авиационна техника, комуникационни, информационни и навигационни системи от състава на ВВС.
Други 6.7 млн. лева се предоставят на Комисията за защита от дискриминация, Националната служба за охрана, Държавната агенция „Разузнаване“, Националния статистически институт и община Марица. Освен това се дават 7 млн. лева за сценичните изкуства и 1.9 млн. лева за МВнР. Чрез увеличение на капитала на Национална спорта база (под черта) се дават 3.7 млн. лева за спортна зала в Кърджали.