спестявания

През последните 10 години централните банки на развитите страни са понижи 637 пъти лихвените си проценти.
За покупка на активи в рамките на програмите за количествени облекчения (QE) бяха похарчени 12.3 млрд. долара.
Но нищо от това не доведе до ръст на инфлацията или икономическия растеж. Затова предложението за хеликоптерни пари събира все повече привърженици след Рей Далио.
Терминът е предложен през 1969 г. от Милтън Фридмън в „Оптималното количество пари”. Неговата идея е, че увеличаването на инфлацията и стимулирането на икономическата активност са възможни с помощта на предаване на пари директно на домакинствата, които ще започнат да харчат повече. Той сравнява това с хвърлянето на пари от хеликоптер, като настоява, че трябва да е еднократно действие.
През последните две седмици Citigroup, HSBC и Commerzbank подкрепиха идеята в доклади, предназначени за инвеститорите. Bloomberg припомня и думите на президента на ЕЦБ Марио Драги, който през март 2016 г. заяви, че макар да не е обсъждана от централната банка идеята за хеликоптерни пари е „много интересна концепция”. По подобен начин главният икономист на ЕЦБ Питър Прат съобщи в интервю, че на теория всяка централна банка може да печати пари и да ги раздава на наслението, но въпросът е дали този извънреден инструмент е уместен.
Ние не знаем, ще бъдат ли хеликоптерните пари следваща спасителна крачка, но темата привлича голямо внимание. Вероятността някъде да се използва в някаква форма е доста висока, коментира Габриел Щайн от Oxford Economics.
В съвременните икономики, правителствата нито веднъж не са прибягвали към хеликоптерни пари. Но през 2002 г. председателят на Федералния резерв Бен Бернанке заяви, че почти сигурно те могат да бъдат стимул за потреблението и на цените. Това изказване донесе на шефа на централната банка прякора Бен Хеликоптера.
Критиците посочват, че притокът на пари в икономиката ще направи инфлацията безконтролна, ще увеличи държавния дълг и ще остави големи дупки в капитала на централните банки. За последното предупреди и шефът на Бундесбанк Йенс Вайдман в интервю, като допълни, че паричната политика и особено последните действия на ЕЦБ не са панацея.
Дебатът може да остане на академично ниво. Според прогнозата на МВФ инфлацията в развитите страни ще се ускори от 1.1% до 1.7% следващата година.
Но в екстремни условия централните банки се връщат дори към отхвърлени идеи. Джонатан Лойнс от Capital Economics коментира, че това може да се случи, ако извънредно ниската инфлация и растеж продължат дълго.