Атина

Часове след като гръцкият парламент одобри втория пакет от мерки, необходими за сключването на трета спасителна програма за 86 млрд.евро, най-влиятелният икономически институт в Гърция предупреди за рецесия. Междувременно данните на МФ показаха изоставане на данъчните приходи, а безработицата – и без това голяма, отново ще нарасне.

В своя тримесечен доклад Фондацията за икономически и индустриални изследвания (IOBE) прогнозира, че въведеният капиталов контрол ще има неблагоприятни последици. Икономиката ще се върне към рецесия, а потребителските цени ще нараснат след три години на дефлация. Не толкова отдавна – през април, организацията прогнозира ръст от 1% след като отбеляза повишение на БВП с 0.7% през 2014. IOBE прогнозира рецесия и през следващата година, като отбелязва, че докато гръцката икономика не започне да расте, страховете от Грекзит ще бъдат живи.

Въпреки че гръцкият премиер Алексис Ципрас се радва на одобрение и успя да се справи с втория пакет мерки (36 гласа против в рамките на Сириза спрямо 39 гласа при първия пакет), влошаването на икономика ще е изпитание за уменията му да прокара трудните мерки по съкращаване на разходи, ръст на данъци и останалите реформи.

Затрудненията вече се усещат. Въпреки че банките бяха отворени и капиталовият контрол – леко облекчен, ограниченията остават в сила, а недостигът на наличности от евро започва да притиска гръцкия бизнес. От търговската камара са прогнозирали пред „Катимерини”, че още през август е възможно хотелите да бъдат засегнати от недостиг на вносни храни. Досега специалният комитет към МФ е одобрил само 10% от стойността на поисканите плащания за внос.

В петък работодателските организации в Гърция трябва да се срещнат с управителя на централната банка Янис Стурнарас и да обсъдят въпроса.

Формалните преговори с кредиторите – Европейската комисия, ЕЦБ и МВФ трябва да започнат в петък с идеята да приключат до 20 август.

Ако преговорите не завършат навреме, европейските страни, които предоставиха мостов заем от 7 млрд. евро, за да позволят на Атина, ще трябва да осигурят втори заем. В този случай ще е необходима промяна на правилата на EFSM, европейският стабилизационен фонд, използван при първия заем. Тогава много страни, включително България, се страхуваха, че фондът, предназначен за страните извън еврозоната се пренасочва за спасяване на Гърция.

Има съмнения, че отслабената гръцка икономика може да понесе нови икономии. В същото време гръцките банки остават уязвими. Стрес тестове, които трябва да започнат през август, ще покажат от колко свеж капитал се нуждаят те.

Банките вероятно ще се нуждаят от милиарди евро нови средства и процесът на преструктуриране на гръцките финанси и икономика може да продължи години.

Бюджетът – също е изправен пред проблеми и целта за постигане на 1% първичен бюджетен излишък (без разходите за лихви, които в Гърция са големи) става проблематична..

Изоставането от планираните данъчни постъпления достигна 2.3 млрд. евро през първото полугодие, според официалните данни. Единственото, което спасява бюджетният дефицит, е блокирането на бюджетните разходи поради липсата на пари, което доведе до изоставане на разходите с 4 млрд. евро спрямо планираното. Първичният излишък е 1.8 млрд. евро, вместо 1.2 млрд. евро, но на висока цена, включително неплащане на задължения. Финансовото министерство прогнозира, че след нормализиране на ситуацията, разходите ще се върнат до планираното ниво.