дигитални данъци

ОИСР, Европейската комисия и националните правителства на редица страни – от Франция и Великобритания до Израел и Индия дадоха тон за преразглеждане на фундаменталните правила на международната данъчна система. В основата си този процес е тласкан от дигитализацията, засилената данъчна конкуренция между държавите и разцвета на схемите за избягване на облагането  чрез използване на данъчни убежища и непроследими финансови потоци.

Въпросът се изкачи сред най-спешните, след като ОИСР, подтиквана от новата ЕК , обяви амбициозен план за облагане на дигиталната икономика, който трябва да е готов до края на 2020 г., а САЩ и Франция са пред търговска война заради новия дигитален данък. На 2 декември Вашингтон обяви очакваното решение да наложи до 100% мита заради едностранния данък върху приходите на компании като Google и Facebook.

Какви са основанията?

Дискусията за дигиталния данък се развива в контекста на мерките срещу агресивното данъчно планиране (виж нататък). Освен това е налице непрекъснато намаляване на данъчните ставки, което до голяма степен се дължи на конкуренция между страните с цел привличане на инвеститори. Дигитализацията улеснява този процес.

Критиците смятат, че дигиталният данък има изцяло фискална цел, тъй като правителствата са изправени пред увеличени разходи, които не могат да посрещнат. Друг аргумент срещу него е, че ЕС се опитва да ограничи възхода на американските технологични компании.

Но идеята не е лишена от основания.  Налице е широк консенсус, че международната данъчна система, чиито основи са положени преди век, не отговаря на мобилността на капитала и създава редица възможности за двойно данъчно необлагане. Дигиталните технологии имат сериозен принос за това поради засилената роля на нематериалните активи и данните, размиването на националните граници, възникването на принципно нови бизнес модели. Дигиталните бизнес модели са в противоречия със съществуващите правила на данъчно облагане, според които поделенията на международните корпорации се облагат в юрисдикции, в които имат физическо присъствие. Поради това редица страни въведоха концепция за виртуално място на стопанска – принципно ново правило, което допуска облагане там, където са потребителите.

Данните са стряскащи. Според групата Fair Tax Mark шест големи технологични компании Amazon, Facebook, Google, Netflix, Apple и  Microsoft са избегнали данъци за 100 млрд. долара (около 91 млрд. евро) чрез агресивно планиране през последното десетилетие (всъщност за периода 2010-2018 г.). Според доклада, обявен в края на ноември 2019 г. Amazon е платила само 3.4 млрд. данъци върху приходи от 960 млрд. долара и печалба от 26.8 млрд. долара. От компанията обаче коментират, че ефективната данъчна ставка е 24%, а не 12.7%, както излиза от изчисленията. Fair Tax Mark  признава, че сложното счетоводство на Amazon пречи да се оцени колко данъци са платени в различните юрисдикции. Голяма част от продажбите минават през Люксембург. Facebook е платила 7.7 млрд. долара при печалба от $75.5 млрд. долара (най-ниска ефективна данъчна ставка – 10.2%) и приходи от 173.1 млрд. долара през 2010-2018 г. По-ранни съобщения сочат, че социалната мрежа, която работи в ЕС през Ирландия, е платила там 38 млн. евро данъци върху печалба от 251 млн. евро. През Ирландия, където компанията е имала малко над 1000 служителя, са минали продажби на Facebook над 18 млрд. долара през 2018 г., но и значителни административни разходи.

Едно широко цитирано изследване на Габриел Зукман и негови докторанти показа, че близо 40% от задграничните приходи на големите мултинационални коропации се прехвърлят в юрисдикции с ниски данъци. За Европа това означава загуба на 20% от постъпленията от корпоративен данък. Те дават пример с майката на Google – Alphabet, която през 2016 г. е отчела приходи от  19.2 млрд. долара в Бермуда. Други оценки са загубите на данъчни постъпления по-консервативни.

Специално по отношение на данъците, платени от дигиталните компании, оценката на въздействие на ЕК показа, че те са с 14 процентни пункта по-ниски от тези за традиционния бизнес.

Едностранен или глобален подход

Това накара редица страни да обявят едностранни мерки, с които се опитват да накарат дигиталните гиганти да плащат данъци за това, че обслужват техните потребители, възползвайки се от изградената цифрова и платежна инфраструктура, от обучението на тези потребители (неграмотните не могат да поръчват стоки онлайн), от потребителското съдържание и други публични разходи. Тези мерки са различни. Индия например обяви изравняващ данък през 2016 г., Израел създаде концепцията за значително икономическо присъствие, което не е свързано с дефицията на място на стопанска дейност, според правилата на ОИСР, а Унгария въведе данък върху приходите от реклама (по-късно модифициран).

Френският данък дойде като резултат от провала на подобно усилие на ниво Европейски съюз през пролетта на тази година. Въпреки че първоначалното предложение бе орязано, Европейският съвет не постигна единодушието, което се изисква за данъчното законодателство. Очаквано се противопоставиха страните, които се възползват от сегашната система като Ирландия, както и някои северни държави.

Този въпрос обаче отново присъства в мандата на новата Европейска комисия, но тя заявява, че първо ще изчака да се приеме глобално решение под егидата на ОИСР (т. нар. Инклузивна рамка по проекта BEPS, в която участват над 130 държави). Френският дигитален данък също е под условие, че не се приеме общо решение в рамките на ОИСР, което даде основание на президента Еманюел Макрон да говори за споразумение със САЩ през август. Тъй като френската инициатива бе последвана от множество други държави, ускоряването на работата на ОИСР изглежда единственият начин да се избегне хаосът.

На ситуацията не е много оптимистична. Решенията на ОИСР по начало са сложни и влекат след себе си значителни разходи по спазване на законодателството. Те са изцяло в контекста на на маляването на данъчната основа и прехвърлянето на данъци, докато облагането на дигиталната икономика предполага по-широк кръг от предизвикателства – например, отчитане на приноса на данните за създаването на стойност, отчитане на мрежовите ефекти и т.н.

Проектът на ОИСР във връзка с облагането на дигиталната икономика (Мярка 1 от проекта BEPS) има два компонента, които най-общо се свеждат до следното:

Първи стълб – решения за това къде следва да се плащат данъците и на каква база  („nexus“), както и какъв дял от печалбите трябва да се плаща според това, къде се намират потребителите („profit allocation“).

Втори стълб – правила за облагане на необложените печалби с акцент върху минимална ставка на корпоративния данък, която да се налага, ако печалбите се прехвърлят към страни с ниски или нулеви данъци. В този случай засегнати ще бъдат не само дигиталните бизнеси.

Френският дигитален данък

Франция въведе данък върху дигиталните услуги със задна дата – от 1 януари 2019 г., след провала на опита за установяване на такъв данък на ниво ЕС. Този данък предвижда да се облагат с 3% приходите от дигитални услуги на компании с глобален оборот над 750 млн. евро и оборот във Франция над 25 млн. евро.

Той се отнася до две категории облагаеми дигитални услуги – дигитален интерфейс и таргетирана реклама. Законът съдържа насоки за изчисляване на дела от глобалните продажби, които следва да се смятат за генерирани във Франция.

Постигнатият компромис през август предвиждаше Франция да възстанови на американските компании разликата между френския дигитален данък и данъчното задължение, което би се получило в съответствие с бъдещите правила на ОИСР.

Правителството на САЩ заяви на 2 декември, че може да наложи наказателни мита до 100% върху 2,4 милиарда долара при внос от Франция на шампанско, розе, сирене и луксозни стоки, след като заключи, че новият данък на цифровите услуги на Франция ще навреди на американските технологични компании.

Службата на американския търговски представител заяви, че разследването по „Раздел 301“ е установило, че френският данък от 3% „не е в съответствие с преобладаващите принципи на международната данъчна политика“ и не е пропорционален. Търговският представител на САЩ Робърт Лайтхайзър заяви, че правителството проучва дали да започне подобни разследвания на данъците за цифрови услуги на Австрия, Италия и Турция.

Няма крайна дата за налагане на митатата върху стоки, които се спасиха от подобна мярка през октомври. Обществени консултации по въпроса са насрочени за януари.

Основната критика срещу френския данък е, че той е дискриминационен (20 от 30-те компании, които се очаква да го плащат, са американски) и води до двойно облагане. Специален обект на критика е високият праг за глобалните продажби, който изключва много успешни компании, предлагащи описаните услуги (реклама или платформи за търговия, споделяне на пътувания, наемане на работа и пр.) във Франция.

Проблемът е, че това по същество е данък върху оборота, който се налага независимо дали компанията има печалба или не. Той не е обвързан и с облагането с ДДС, където също се подготвя мащабна промяна.

Нещо по-голямо

Но идеята за промени в международното данъчно облагане с цел да се затворят пролуките, които позволяват избягване на данъци и да се отразят предизвикателствата на модерния свят не спират дотук.

Сред обсъжданите нови идеи са увеличаване на данъците (включително такси и акцизи), свързани с опазване на околната среда. В теорията такъв тип коригиращи данъци, най-общо, са известни като Пигувиански данък (равен е на разликата между цената, която плаща обществото и цената за производителя/замърсителя).

Бил Гейтс и други поддържат идеята за данък върху роботите, който да коригира последиците от намаляващия дял на труда вследствие на автоматизацията (и използването на данни).

В ЕС се обсъждат множество други предложения с променлив успех. Пакетът на ОИСР например ще засегне дългогодишните усилия за хармонизиране на правилата за определяне на консолидирана данъчна основа на корпоративния данък. Промени в системата на ДДС, включително въвеждане  окончателната система, при която данъкът се събира на база местоназначението (доставките на стоки от една държава членка в друга се облагат с данъци по същия начин, както ако стоките биха били доставени и закупени в рамките на една държава членка). Досега страните са постигнали съгласие по т. нар. бързи поправки, вече част от българското законодателство. Освен това предстои да се одобрят или отхвърлят ДДС пакетът за облагане на онлайн търговията. Скорошното гласуване, с което бе отхвърлено предложението за докладване на данъците по държави, обаче показва, че напредъкът в тази област продължава да бъде неравен.

Особен интерес представлява идеята за въглероден граничен данък. Тя съчетава елементи на данък и мито и цели да компенсира разликите в екологичните стандарти между ЕС и трети страни. Ако се приложи, това ще даде началото на протекционизъм от ново поколение.

В комбинация с предложението за глобален минимален данък (с неясна засега ставка), това може напълно да промени световната данъчна система.

Четете повече в Специалния доклад „Облагане на дигиталната икономика“