Германия отчете спад на БВП с 0.1% през второто спрямо първото тримесечие. Много икономисти смятат, че страната се насочва към рецесия, която тя едва успя да избегне в началото на годината. Разходите на домакинствата, засилени от растежа на заплатите, се запазват високи, но компаниите вече съкращават работното време, за да се справят със спада на производството.

Основен фактор за това понижение е ударът, който експортноориентираната икономика на страната понася поради търговската война между САЩ и Китай и други външни обстоятелства като Брекзит. Износът се забави с 8%, и то преди САЩ да осъществяват заплахата за налагане на мита върху вноса на германски автомобили.

Това накара мнозина да се питат дали не е дошло време за преосмисляне на двата основни стълба на германския икономически модел – силната зависимост от износа на стоки и прекомерната пестеливост.

Въпреки леко балансиране, излишъкът по текущата сметка все още е огромен – 7.4% от БВП в четвъртата по големина икономика в света. Автомобилната индустрия, която има по-голям търговски излишък от всеки друг експортен сектор, бавно се приспособява към бума на електрическите и автономните автомобили. Правителството направи твърде малко, за да подготвят застаряващото общество за предизвикателства като дигитализацията, пише британското списание „Икономист”

Друго предизвикателство е политиката на бюджетни икономии. „Дълговата спирачка“, заложена в конституцията от 2009 г., изключва заеми за финансиране на структурен дефицит на бюджета, надхвърлящ 0,35% от БВП. Друг политически ангажимент, политиката на Черната нула (schwarze Null) обещава балансиран бюджет за текущите разходи (без инвестициите). От 2014 г. страната реализира излишък, който миналата година възлиза на 1,7% от БВП, или 58 милиарда евро. Така Германия успя да покрие разходите за инфраструктура, социално осигуряване и отбрана без допълнителни заеми.

Но нещата започват да се променят. Намаляването на данъците и повече инвестиции в инфраструктура биха помогнали за възстановяване на баланса на германската икономика, твърдят редица икономисти.

Една от най-ярките атаки срещу ортодоксалната икономическа политика на Берлин дойде в сряда от индустриалната федерация BDI. „Предстоят някои мрачни месеци, които могат да се превърнат в години, ако няма силен политически отговор“, коментира Йоахим Ланг, управляващ директор на BDI пред FT.

Той призова правителството да се откаже от Черната нула, но да се придържа към дълговата спирачка.

Някои експерти предлагат специален фонд за стратегически инвестиции или данъчни облекчения за „зелени” разходи.

Ройтерс наскоро съобщи, че пакетът за изменение на климата, който следва да бъде следващ месец, може да включва ангажимент за емитиране на нов дълг. Зелените, които наричат сегашните правила „вуду фискална политика”, са особено настоятелни. Канцлерът Ангела Меркел засега е заявила само, че „ще реагираме в зависимост от ситуацията.“

Професор Марсел Фратшер, президент на мозъчния тръст на DIW и един от критиците на Черната нула, прогнозира, че правителството ще обяви пакет нови разходи и намаляване на данъците следващия месец като част от климатичен пакет. Но това вероятно ще бъде недостатъчно, предупреди той пред FT.

„Автомобилната индустрия е под силен натиск да коригира своя бизнес и това е дългосрочно предизвикателство, но ние твърде дълго време имахме твърде малко инвестиции в НИРД и инфраструктура в Германия“, смята Фратшер. „Нуждаем се от 10-15 годишна инвестиционна програма за цифрова инфраструктура, научноизследователска и развойна дейност и образование.“

Друго предложение, което се подкрепя от някои икономисти, е схема за насърчаване на закупуването на нови автомобили – каквато правителството въведе след финансовата криза през 2008 г.

Въпреки че кабинетът на Ангела Меркел засега не споделя охотно такива идеи, мнозина смятат, че моментът за повече фискални стимули никога не е бил по-подходящ. ЕЦБ вече изчерпва арсенала си и това кара водещи икономисти като проф. Оливие Бланшар да призовават за повече фискални стимули. От друга страна при отрицателни лихви по държавния дълг на Германия традиционният модел на икономии вече не е толкова привлекателен.