В следващите седмици ще се разиграе една трудна партия геополитически покер в Източното Средиземноморие. Анкара изглежда решена да дръпне въжето към себе си, поне що се отнася до кипърската изключителна икономическа зона. По всичко личи, че тя ще продължи „разходките“ в тази зона, а в същото време ще търси да намери места за сондажи, за да доведе докрай започнатото „шоу“.
Взимащите решения в Никозия са напълно хладнокръвни, но си дават сметка, че трудностите тепърва предстоят. Кипърската дипломация е щастлива, че в този момент се ръководи от опитен и космополитен външен министър, съчетаващ реализма с решимостта. Той разполага също така и с по-млади, умни дипломати.
В настоящия момент обаче е нужно особено внимание по отношение на турския президент Реджеп Тайеп Ердоган, чиято външна политика не му носи очаквания резултат. Случващото се около Кипър предизвиква изнервеност и даже гняв.
Коалицията с Египет, която Никозия и Атина се опитват да договорят, при това с президента Абдел Фатах ас Сиси, изглежда доста рискована, тъй като в Кайро неоосманската доктрина се срина. Връзката на Кипър с Израел също дразни Ердоган, който хвърли във въздуха едно десетилетно тясно стратигеческо партньорство с тази страна.
Доколко обаче Ердоган може да опъва въжето и кой би могъл да го спре? Американският президент Барак Обама не поддържа добри отношения с Ердоган, или по-скоро може да се каже, че отношенията с него са трудни и даже лоши. Въпреки че е дълбоко притеснен заради игрите на Турция в Сирия и другаде, Обама обаче смята, че Анкара е нужна на САЩ в голямата игра, която се разиграва в общирния регион.
Някога когато започваше криза в Източното Средиземноморие или Егейско море се знаеше, че първо Белият дом със сигурност ще се намеси, и второ, че турците сероизно ще вземат под внимание това, което чуят на трансатлантическия разговор с тях. Сега не сме сигурни изобщо за второто.
Колкото до европейците, доста съмнително е, че те ще искат или ще могат да се намесят решително. Германският канцлер Ангела Меркел заяви на последната среща на върха на ЕС, че всяка страна има право да притежава изключителна икономическа зона, но въпреки това не пролича намерение за реална подкрепа като тази, дадена на Украйна.
Разбира се, налице е и НАТО, чийто генерален секретар спази класическата линия на равностояние. Какво би станало, ако Анкара настоява и засили провокациите си в границите на кипърската икономическа зона?
Някои вярват, че Израел ще се намеси с военна сила и ще отговори на Анкара. Добре запознатите с досието за отношенията с Израел дълбоко се съмняват в това, освен ако турците не направят нещо, което пряко да накърни израелските интереси. Кипър, за жалост, не разполага нито с необходимите специални плавателни съдове, за да може да защити своя суверенитет върху икономическата си зона, нито пък стои въпрос за конфликт с турските кораби. От своя страна Гърция прави това, което е нужно, като подема задкулисни и окткрити дипломатически ходове, оказва възможната подкрепа, но основен приоритет си остават собствените й интереси.
Най-вероятният сценарий, който би могъл да се случи, е Турция да засили натиска си до края на годината с цел да постигне крайно решение на кипърския проблем заедно с подялба на енергийните находища край острова*. Дали тя ще успее да постигне целта си, ще зависи от натиска, който ще усети от страна на Вашингтон, Берлин, Брюксел и другите централи за взимане на решения.
Първите сигнали за техния подход не изглеждат окуражителни. Гърция и Кипър нямат друг избор, освен без много шум да продължат да залагат на своето ефикасно лоби. Защото парадоксалното е, а то е очевидно, че ако Турция и Ердоган не са стратегически партньори на западните сили, ръководителите им няма да се поколебят да вземат решение и да действат подобаващо.
в. „Катимерини“/БТА
* През септември италиано-южнокорейският консорциум ENI/KOGAS започна проучвателните сондажи за природен газ в изключителната икономическа зона на Кипър в Средиземно море. Досега американската “Нобъл Енерджи” вече е открила залежи на природен газ в участъка “Афродита” от около 140 млрд. куб. метра.