газ

Конфликтът заради Украйна и променящата се политическа география на Близкия изток, наред със сътресенията на световния енергиен пазар след шистовия бум отново поставят на дневен ред въпроса за алтернативите на руските доставки на природен газ.

Доставки на ВПГ

Според Стратфор допълнителните 50 милиарда кубични метра газ, които са на разположение за износ от САЩ през идните пет години, няма да могат да се конкурират с руските цени заради ниските оперативни и транспортни разходи на руския газ. Дори при това положение САЩ все пак като цяло ще създават по-високо предлагане на пазара на природен газ, за да дадат на Европа възможността да плаща повече за енергийната си сигурност, ако политическите съображения натежат повече от икономическите разходи.

Балтийските страни вече работят по тази възможност. Литва зае челна позиция, създавайки мини-център за втечнен природен газ за региона в опит да намали, ако не да ликвидира, зависимостта на балтийския регион от Русия. Тази година Полша открива собствено съоръжение за втечнен природен газ. В Южна Европа за Русия картината е по-сложна, но все пак печална. Освен значителния проблем за цените за енергийните компании, които вече намаляват капиталовите си разходи, ветото на Турция върху транзитното преминаване на танкери за втечнен природен газ през Босфора на практика блокира каквито и да било проекти за втечнен природен газ в Черно море.

Европа обаче бързо работи по много по-икономически примамливата възможност за изграждане на интерконекторни газопроводи в Югоизточна Европа. Това слабо намалява контрола на Русия върху енергийните доставки, но отнема на Москва възможността да политизира определянето на цените в Европа. Газопроводната политика позволяваше на Русия да награждава и наказва източноевропейските си съседи чрез газовите договори и определените в тях цени.

Брюксел обаче много по-внимателно проверява договорите, сключени от страните членки на ЕС, точно поради тази причина, както и заради един от основните принципи на Третия енергиен пакет на ЕС. Този пакет от регулации има за цел да разбие монополите чрез разделяне на производството и преноса на енергия. Междувременно, строителството на интерконекторни връзки позволява на страните членки да влияят при определянето на цените. Тази игра може да се види през последната година в Украйна. Киев силно зависи от съседите си Словакия, Полша и Унгария за реверсивни доставки на руски природен газ, за да устои на руското енергийно перчене. Въпреки че руският природен газ ще продължи да преминава през тези газопроводи, разширяването на интерконекторните връзки ще открие възможности за получаване на неруски газ от Северно море и от терминалите за втечнен природен газ в Северна Европа.

Ролята на Русия

Русия мислеше, че ще може да държи под контрол Южна Европа чрез строителството на „Южен поток“. Комбинацията от сриващи се цени на енергийните суровини и засилващата се европейска съпротива срещу нов газопровод, който ще позволи да Русия да измъква политически услуги, изпратиха този проект в небитието. Русия обаче имаше план „Б“.[floated align=“right“]Газопроводът „Турски поток“ не е изключено да минава през Гърция, Македония, Сърбия и Унгария до Австрия (където трябваше да завърши и „Южен поток – б.р.), заяви руският министър на енергетиката Александър Новак.[/floated]

Газопроводът „Турски поток“ ще излезе на турски бряг след преминаването през Черно море. След това ще използва Трансадриатическия газопровод и Трансанадолския газопровод, за да захранва Южна Европа чрез мрежата от интерконекторни връзки и газопроводи, които вече се строят. На пръв поглед планът на Москва изглежда направо брилянтен – да използва същата инфраструктура, на която Европа вече разчита, за да диверсифицира доставките си, и след това, когато политическата схватка за Украйна в крайна сметка се уталожи, да се върне в европейския енергиен микс чрез изпълнен с готовност партньор като Турция. Планът обаче е целият в дупки, смятат в „Стратфор“, агенцията, която наричат още „Частното ЦРУ“. Някой трябва да плати за основния газопровод между Русия и Турция, а и двете страни имат затруднения да намерят частни инвеститори при сегашния геополитически и ценови климат. Още повече – няма сигнали, че европейците ще бъдат готови да вземат допълнителен руски газ от все още бъдещия „Турски поток“, когато вече има идеално работещ газопровод от Русия до Източна Европа.

Русия няма възможността да отказва доставки на природен газ, при положение че вече отчаяно се нуждае от тези енергийни приходи. Когато миналата седмица Путин се съгласи на тримесечно газово споразумение с Украйна (с огромна отстъпка – до 247,20 долара за 1000 кубични метра) той вероятно го направи, осъзнавайки, че ако Русия играе твърдо с Украйна по енергийните въпроси, то така само ще насърчи нови инвестиции и строителство на газопроводи и конектори в Югоизточна Европа. Това пък ще ускори западането на енергийното влияние на Русия в Европа. Най-доброто на което Путин може да се надява, е да постигне известно забавяне.

Не само ценовото влияние на Русия в Европа избледнява в дългосрочен план, но и влиянието й като енергиен доставчик, твърди Стратфор. Азербайджан бе първият доставчик за Европа по Южния газов коридор, който заобикаля Русия. Сега страната разширява тази си роля, изнасяйки природен газ от находището „Шах Дениз 2“. Туркменистан все още е уязвим от руската намеса, но има невероятна готовност да посрещне турски и европейски инвеститори, желаещи да построят газопровод през Каспийско море към Европа. Дали тези приказки ще се превърнат в действия, ще зависи от политическата воля на турменистанското правителство да се противопостави на Москва, да не споменаваме и правните битки за Каспийско море. Докато обаче продължителното ухажване на Ашхабад от Запада продължава, вече реабилитираният Иран е най-новото попълнение сред страните, които биха се присъединили към Южния коридор.

Газ от Азия за Украйна?

Дори Киев търси алтернативни доставчици на газ и нови маршрути, по които горивото да пристига в Украйна, заобикаляйки Русия, коментира Дойче вече, цитирана от БТА.

В края на март т. г. в разговор с вицепремиера на Туркменистан Рашид Мередов украинският президен Петро Порошенко заяви: „Украйна е готова и заинтересована да бъдат подновени доставките на газ от Туркменистан като алтернативен източник“. До 2004 г. туркменистанският газ идваше в Украйна транзитно през Руската федерация (РФ). После обаче Русия взе радикални мерки и предоговори целия туркменистански газ – както се бяха разбрали президентите Путин и Ниязов, в полза на „Газпром“, разказа пред „Дойче веле“ Михайло Гончар, президент на Центъра за глобалистика „Стратегия 21-и век“. По думите му, Киев е склонил да купува газа от името на компанията „РосУкрЕнерго“, тогава с основни акционери „Газпром“ и украинския олигарх Дмитро Фирташ.

Днес едва ли е възможно да се подновят доставките от Туркменистан с транзит през Русия – заради руската военна агресия срещу Украйна, смята Гончар. „А появата на каквито и да било нови източници на газови доставки, насочени към ЕС, без да минават през Русия, ще се изтълкува като антируска дейност. РФ няма да го допусне“, убеден е експертът. Володимир Омелчук от енергийния сектор на аналитичния център „Олександър Разумков“ е на мнение, че Украйна няма шансове да получи газ по трасе, заобикалящо Русия, поне до 2020 г. „Единственият шанс навярно е Украйна да отстъпи на Русия огромната част от националните си интереси. Ако Украйна продаде на Русия газотранспортната си система или други ключови обекти, това вероятно ще задоволи „Газпром“, твърди Омелчук.

Националната акционерна компания „Нафтогаз Украйна“ също не вижда начин в страната да се доставя газ от Централна Азия и Южен Кавказ по маршрут, изключващ Русия. „В най-близка перспектива за жалост няма такава възможност. РФ си гарантира доста ефикасно монопол върху доставките на горива от Средния изток за Европа“, коментира Сергий Олексиенко, главен съветник на шефа на компанията.

Азербайджан впрочем има твърде перспективен проект AGRI за строеж на завод за втечнен природен газ в Грузия. Украйна пък изгражда приемащ терминал за втечнен газ край Одеса и е готова да се включи в проекта на Баку като един от най-големите купувачи на такъв ресурс.

Безспорно е уместно да се мисли за доставки на втечнен газ от Азербайджан (през Турция), споделя с „Дойче веле“ Генадий Рябцев, директор по специалните проекти в научнотехническия център „Психея“. В момента обаче нито Баку, нито Киев не разполагат с необходимата инфраструктура и газовози за тази цел. „За Азербайджан е неизгодно да строи инфраструктура за доставки на газ в Украйна. Турция категорично заяви, че няма да пуска газовози през своите проливи. Това е опасно, а и ощетява националните интереси на Анкара. Тя се стреми да използва тръбопроводите, които вече е изградила, а не да разрешава на трети страни да доставят газ. Още повече че Азербайджан е предимно петролна страна, а не газова“, пояснява Рябцев.

Азербайджан доставя газ в страните от Централна и Южна Европа по суша, през Турция, използвайки т. нар. Южен коридор. Той е прокаран от находището Шах Дениз, посочва Омелчук. „Там обаче зад проекта не стоят кой знае какви количества – 15 до 18 милиарда кубика. И те вече са поделени сред членки на Евросъюза. Тук, честно казано, също не виждам за Украйна възможност да се включи в процеса“, казва киевският експерт. Нов договор с Русия или „РосУкрЕнерго-2“?

Според запитаните експерти, ако Украйна иска да получава газ от Изтока през руска територия, единственият начин днес е да се разбере с Русия. „Не бива обаче да преговаря с нея на четири очи, – смята аналитикът Михайло Гончар. – Иначе Киев ще си изпроси насрещни руски условия, излизащи извън рамките на бизнеса.“ Експертът допуска като хипотетичен сценарий опит да се задейства схема „РосУкрЕнерго-2“. Някой може би крои подобни схеми, за да реши въпроса с газовата независимост на Украйна. „В смисъл да не купуваме руски газ, а туркменистански – от независима компания, регистрирана в офшорна зона. Но да сме наясно, това е само капан, в който пак ще искат да хванат Украйна“, добавя Гончар.

Според Володимир Омелчук от центъра „Разумков“, за Киев ще е по-сигурно решение да разшири газовите доставки за Украйна, като използва словашки, унгарски и полски коридор. „Тук има напредък в положителна посока. Същевременно обаче трябва да се пести енергия, да се намалява потреблението на газ“, резюмира експертът.