Месец преди ключовата среща на Г20 и ОИСР финансовите министри на най-богатите страни, обединени в Г-7, се споразумяха за минимална данъчна ставка на корпоративното облагане в размер на 15%. Промяната, най-мащабната за последното столетие, се подготвя от години най-вече в рамките на проекта BEPS на ОИСР, но получи тласък от изявление на американския финансов министър преди два месеца. Кого и как засяга тя?


Световната данъчна реформа – от дигиталния данък до минималните ставки. Какво означава това за конкурентоспособността на българските компании?
Онлайн дискусия с Иванина Манчева

8 юни 2021 г., 16:45 часа

Регистрация тук или последвайте facebook страницата на Economix.bg


Целта на световната данъчна реформа и мултинационалните компании да плащат справедлив дял от данъка в страните, в които правят бизнес и да се сложи край на данъчната конкуренция между държавите. Най-голямата новина е въвеждането на глобална минимална ставка, която гарантира, че мултинационалните компании плащат данък от поне 15% върху печалбите си в чужбина. Страните ще могат да приложат по-ниска ставка, но ако дадена международна компания плати по-нисък данък, например, в България, страната, в която са регистрирани може да допълни данъка до минималната ставка, с което да елиминира данъчното предимство.

Минималният данък е свързан с втория стълб по Мярка 1 на проекта BEPS на ОИСР. А първият стълб предвижда мултинационалните компании да плащат данък в страните, в които оперират, а не само там, където имат седалище.

Финансовият министър на Великобритания – ротационен председател на Г-7, Риши Сунак нарече споразумението сеизмична данъчна реформа. До този момент не е известна позиция на българското правителство по тази мащабна данъчна реформа – нито на сегашното, нито на предишното. България участва в т. нар. Приобщаващ формат на BEPS, но няма информация за това какви позиции се защитават там.  Оценка на Tax Justice Network сочи, че при 15% минимален данък допълнителните приходи за България биха били под 30 млн. долара.

Правилата на първия стълб ще се прилагат от глобални фирми с поне 10% марж на печалба, като 20% от всяка печалба над 10-те процента да бъдат преразпределени и след това обложени с данък в страните, в които тези компании оперират.

По втория стълб Г-7 също се съгласи на 15% глобален минимален корпоративен данък, действащ за всяка държава. Предложението на САЩ бе за 21%. Неговата цел, както и целта на ОИСР е да сложи край на световната данъчна конкуренция, която накара редица държави да понижават ставките с цел привличаване на инвеститори. Окончателните критерии предстои да се изработят, но със сигурност споразумението ще обхване компании като Facebook. В предварителните официални документи се говори за най-големите и най-печеливши международни компании. Настояването на САЩ бе новите правила да бъдат ограничени до най-големите 100 компании.

Финансовите министри на Г-7 заявяват, че ще съдействат за споразумение, което да бъде обвързано с постепенно премахване на данъците върху дигиталните услуги, които бяха въведени от редица страни като временна мярка. Споразумението ще бъде обсъдено по-подробно на срещата на финансовите министри и управителите на централните банки на Г-20 през юли, както и в рамките на ОИСР. От оскъдната информация за срещата на Г-7 става ясно, че има някои различия с предложенията, обсъждани през последните две години в рамките на ОИСР.

Все още остават подводни камъни преди да се стигне до финалния текст, който не се очаква преди октомври. Ирландия заяви, че споразумението трябва да отчита интересите на “малките и големите държави, развити и развиващи се”. Френският финансов министър Бруно льо Мер от своя страна заяви, че 15% са отправна точка и Франция ще се бори за по-висок процент на минималната ставка. Споразумението трябва да преодолее и вътрешната опозиция (то се нуждае от ратификация в някои държави, включително САЩ), както и съпротивата на интернет гигантите.


За какво още се споразумяха в Г-7

Финансовите отчети ще включват информация за климатичните рискове. Великобритания бе първата държава в света, която се ангажира да направи това през ноември 2020 г.  Финансовите министри подкрепиха работата на Фондацията за международни стандарти за финансово отчитане (МСФО) за разработване на глобален стандарт за устойчивост и за финансовите оповестявания, свързани с климат.

Министрите на финансите са се обявили за мерки срещу приходите от престъпления в областта на околната среда чрез въвеждане и укрепване на централните регистри на действителни собственици. Тези регистри помагат на правоприлагащите органи да проследят неправомерно извлечените печалби, които се изпират чрез сложни фирмени структури, да идентифицират кой в ​​крайна сметка притежава или контролира компанията и да изправят престъпниците пред съда.

В същото време в друг документ от срещата се говори за засилено прилагане на стандартите на FATF (глобалния орган по прилагане на мерки срещу изпиране на пари и финансиране на тероризма. Ще бъде осигурено допълнително финансиране на регионалните FATF-органи, които извършват оценка и подкрепа на мерките срещу пране на пари.

Специална част от изявлението е посветена на дигиталните валути, емитирани от централни банки (CBDC), които следва да “функционират както като сигурен и ликвиден актив за сетълмънт, така и като котва на платежната система”. Специално се подчертава, че дигиталните валути трябва да са енергийно-ефективни и да предвиждат подходяща защита на неприкосновеността на данните.  Нито един проект за стейбълкоин не може да започне операции, докато не отговори на правните, регулаторни и надзорни изисквания. Подчертава се, че Бордът за финансова стабилност вече работи по препоръки за такива стандарти и се приветства негов доклад за предизвикателствата на транзграничните разплащания.

Г-7 също се обявява за подкрепа на най-бедните и най-уязвимите страни за справяне с последиците от COVID. Гласуваната подкрепа от 650 млрд. долара в рамките на МВФ ще бъде приложена до края на август. Последната част от изявлението е посветена на нови предложения за отключване на пазарните стимули за производство на антибиотици за предотвратяване на антимикробна резистентност.

На снимката: Риши Сунак и Кристалина Георгиева, управляващ директор на МВФ