пране на пари

В Държавен вестник, бр. 3 от 8 януари е публикуван приетият с голямо закъснение Правилник за прилагане на Закона за мерките срещу изпиране на пари. По този начин се дава ход на процедурата по обявяване на действителните собственици и се отключва срокът за приемане на правила срещу предотвратяване на изпирането на пари. Уредени са и други въпроси, свързани с прилагането на новия закон, който засяга основно банките, застрахователните дружества, пенсионните фондове, счетоводните къщи, консултанти, лизингови компании, агенции за имоти, НПО и др.

Повече за новия закон за мерките срещу изпиране на пари

Действителен собственик

От 1 февруари до 31 май фирмите трябва да обявят своя действителен собственик – физическо лице в Търговския регистър. Съгласно чл. 61, ал. 1 и чл. 63., ал.1 информацията за лицата – действителен собственик и притежаваните от тях права се вписва по партидите на учредените на територията на България юридически лица и други правни образувания в търговския регистър, в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел и в регистър БУЛСТАТ.
Правилникът освен че съдържа формата на декларацията, уточнява, че тя се подава от представляващите и трябва да е нотариално заверена.

Намеренията на авторите на правилника са били да се следва процедурата в Закона за Търговския регистър и наредбата към нея. Съгласно чл. 15 от Търговския регистър освен лицата, представляващи търговеца, могат да заявяват вписвания и упълномощени от него адвокати. Това се отнася до подаването на заявление, но не и на декларацията. По-рано с промени в наредбата за водене на Търговския регистър бе уредено подаването на заявление B-7 за действителен собственик.

Данните за действителните собственици се вписват, ако не са вписани на друго основание в съответния регистър като физически лица, които са еднолични собственици или съдружници с най-малко 25 на сто дялово участие. Тоест не подлежат на деклариране действителните собственици например на ЕООД. Но трябва да се декларират собствениците на акции на приносител или крайни собственици, които контролират над 25 на сто, без да са обявени. Според закона, когато действителните собственици са физически лица, които са различни от вписаните и/или не притежават пряко дяловете, данните за тях се вписват в Търговския регистър. Очакваме в практиката да възникнат много въпроси, включително за случаите на косвено притежание.

Съгласно пар. 2 от ДР на ЗМИП действителен собственик е лице/лица, което в крайна сметка притежава или контролира юридическо лице или друго правно образувание, или лице, от чието име и/или за чиято сметка се осъществява дадена операция, сделка или дейност.
Индикация за пряко притежаване е налице, когато физическо лице/лица притежава акционерно или дялово участие най-малко 25 на сто от юридическо лице или друго правно образувание. Косвено притежание е когато най-малко 25% принадлежи на юридическо лице или друго правно образувание, което е под контрола на едно и също физическо лице или физически лица, или на множество юридически лица и/или правни образувания, които в крайна сметка са под контрола на едно и също физическо лице/лица. По отношение на доверителната собственост и фондациите действителният собственик учредителят, пазителят, бенефицентът и т.н.
В декларацията се посочват следните примерни категории действителни собственици:
– лице, което пряко или косвено притежава достатъчен процент от акциите, дяловете или правата на глас, включително посредством държане на акции на приносител, съгласно § 2, ал. 1, т. 1 от допълнителните разпоредби на ЗМИП;
– лице, упражняващо решаващо влияние при вземане на решения за определяне състава на управителните и контролните органи, преобразуване, прекратяване на дейността и други въпроси от съществено значение за дейността, съгласно § 2, ал. 3 от допълнителните разпоредби на ЗМИП;
– лице, което упражнява краен ефективен контрол чрез упражняването на права чрез трети лица, включително, но не само, предоставени по силата на упълномощаване, договор или друг вид сделка, както и чрез други правни форми, осигуряващи възможност за упражняване на решаващо влияние чрез трети лица, съгласно § 2, ал. 4 от допълнителните разпоредби на ЗМИП;
– учредител, доверителен собственик, пазител, бенефициер или лице, в чийто главен интерес е създадена или се управлява доверителната собственост, или лице, което в крайна сметка упражнява контрол над доверителната собственост посредством пряко или косвено притежаване или чрез други средства, или лице, заемащо длъжност, еквивалентна или сходна с предходно посочените;
– лице, от чието име и/или за чиято сметка се осъществява дадена операция, сделка или дейност и което отговаря най-малко на някое от условията, посочени в § 2, ал. 1, т. 1 – 3 от допълнителните разпоредби на ЗМИП;
– лице, изпълняващо длъжността на висш ръководен служител, когато не може да се установи друго лице като действителен собственик.
В регистъра ще се вписват и данните за юридическите лица или други правни образувания, чрез които пряко или непряко се упражнява контрол върху лицата по чл. 61, ал. 1 и по чл. 62, ал. 1, включително фирма, номер в национален регистър, правна форма според националното законодателство, седалище и адрес на управление и данни за представляващите лица.
В случаите, когато по партидата на юридическото лице или друго правно образование, което действа на територията на България, не са вписани данни за постоянно пребиваващ в България законен представител – физическо лице, трябва да се посочат данните на лице за контакт, което е дало нотариално заверено съгласие за това.

Информацията за действителен собственик не е публична. Достъп до нея ще имат ДАНС, БНБ, КФН и задължените лица по чл. 4.

Данните от регистъра (ТР, БУЛСТАТ или регистъра на ЮЛНЦ) се ползват при идентифициране на действителен собственик от задължените лица на основание по чл. 59. Това е един от трите способа за идентифициране на лице – действителен собственик.  Останалите са предоставяне на други документи (например, извлечение от чужд регистър) или декларацията по чл. 59, ал. 1, т.3. В правилника се съдържа образец и на тази декларация.

Правила за мерките срещу пране на пари

Съгласно чл. 101 от закона задължените лица (лицата по чл. 4) приемат вътрешни правила за контрол и предотвратяване изпирането на пари, които се прилагат ефективно и по отношение на техни клонове и дъщерни дружества в чужбина.
Вътрешните правила съдържат правила и процедури, описани в чл. 101, ал. 2, като например: критерии за разпознаване на съмнителните операции или сделки и клиенти, реда за използването на технически средства за предотвратяване и разкриване изпирането на пари, оценка на риска по чл. 98, оценка на рисковия профил на клиентите, правила за изясняване произхода на средствата и източника на имущественото състояние, проверка на клиенти – видни политически личности и др.
За счетоводните къщи, търговците на едро и търговците на петрол, както и за НПО, спортни клубове и профсъюзи ДАНС ще публикува примерни вътрешни правила. Тези лица приемат свои вътрешни правилa, които съответстват на примерните , като ги допълват съобразно нивото на риск, определено по реда на глава седма от ЗМИП, включително и по отношение на критериите за съмнителни операции, сделки и клиенти, или приемат собствени вътрешни правила. Задължените лица изпращат уведомление до НАП за приетите вътрешни правила. ВАС, Нотариалната камара, Камарата на ЧСИ и ИДЕС трябва да изготвят вътрешни правила, които са задължителни за техните членове.
Освен това задължените лица са длъжни да осигуряват въвеждащо и продължаващо обучение на служителите си за запознаването им с изискванията на закона и с вътрешните правила, включително за разпознаване на съмнителни операции, сделки, източници и клиенти.
Срокът за изготвяне на правилата е четири месеца след приемането на правилника и изтича на 12 май 2019 г. за лицата, за които задължението е възникнало преди приемане на закона.

Виж повече на страницата на САД ФР на ДАНС

Други декларации

В правилника се съдържат две важни декларации – чл. 42, ал. 2, т. 2 и чл. 66, ал. 2 от ЗМИП.

С първата декларация клиентът (настоящ, потенциален или действителен собственик) заявява дали попада в някоя от категориите по чл. 36. Това са т. нар. видни политически личности – министри, кметове, заместник-кметове, депутати, ръководители на международни организации, членове на сметни палати и т.н. – както от България, така и от трети страни. Законът се прилага и по отношение на свързаните с тях лица, като трябва да се има предвид, че това се отнася и до лица във фактическо съжителство, както и до роднините по съребрена линия от втора степен и техните съпрузи или живеещи в съжителство. Свързано лице е и всяко физическо лице, за което се знае, че е действителен собственик съвместно с видна политическа личност на юридическо лице или друго правно образувание или се намира в други близки търговски, професионални или други делови взаимоотношения с такова лице, както и всяко физическо лице, което е едноличен собственик или действителен собственик на юридическо лице или друго правно образувание, за което се знае, че е било създадено в полза на видна политическа личност. За тези лица и свързаните с тях се прилага разширена комплексна проверка.

С втората декларация се уреждат случаите, когато е било невъзможно да се приложи изискването на чл. 66 за изясняване на произхода на средствата по два от възможни пет способа, или ако се е стигнало до противоречива информация. В такъв случай законът допуска изяснява на произхода на средствата чрез декларация от лицето.

Рискови фактори

Правилникът описва и рисковите фактори, които следва да се отчитат от задължените лица (лицата по чл. 4) при идентифицирането на рисковете, свързани с клиента и неговия действителен собственик. Това са фактори, свързани с дейността на клиента, неговата репутация или тази на действителния собственик, както и поведението на клиента.
Рисковите фактори, свързани с дейността, могат да включват:
1. свързаност със сектори, които се свързват с по-висок риск от корупция;
2. свързаност със сектори, които се свързват с по-висок риск от изпиране на пари и финансиране на тероризъм;
3. свързаност със сектори, за които е характерно активно използване на парични средства в брой;
4. за клиент юридическо лице или друго правно образувание – целта и предмета на дейност, включително дали се ползва за управление на активи;
5. принадлежност към някоя от категориите по чл. 36 от ЗМИП (видни политически личности);
6. заемане на друга важна позиция, която, въпреки че не попада в обхвата на чл. 36 от ЗМИП, би могла да даде възможност за злоупотреба с това положение за лично облагодетелстване или облагодетелстване на трето лице;
7. за клиент юридическо лице – принадлежност към категория, спрямо която са налице законови изисквания за оповестяване, които осигуряват адекватна степен на прозрачност по отношение на собствеността;
8. за клиент държавен или местен орган в друга държава или юрисдикция – нивото на корупция в съответната държава или юрисдикция;
9. съответствието на установеното за предишната, настоящата и планираната стопанска или професионална дейност на клиента или неговия действителен собственик с наличната за него информация;
10. принадлежност към списъците по чл. 4б от ЗМФТ;
11. други рискови фактори, определени от лицето по чл. 4 от ЗМИП.
Прави впечтатление, че се допуска оценка на репутацията на клиента на база на медийни публикации, както и предходни уведомления по чл. 72 от ЗМИП или по чл. 9, ал. 3 от ЗМФТ.
Рисковите фактори, свързани с поведението са:
1. невъзможност или нежелание за представяне на убедителни доказателства за самоличността;
2. наличие на съмнения относно достоверността или точността на идентификационните данни;
3. степента на прозрачност на структурата на собственост на клиента юридическо лице или друго правно образувание, както и доколко при сложна структура на собственост за това са налице основателни причини от законов или бизнес характер;
4. избягване установяването на делово взаимоотношение и предпочитане извършването на случайни сделки или операции, когато същото е нецелесъобразно;
5. стремеж към дистанционно установяване на деловото взаимоотношение или дистанционно извършване на сделки или операции, когато причината за същото не може да се установи с оглед на информацията на разположение на лицето по чл. 4 от ЗМИП или не съответства на наличната информация за клиента;
6. емитиране или наличие на акции на приносител или номинални собственици;
7. при промени в структурата на собственост и контрол на клиент юридическо лице или друго правно образувание – основанията за това;
8. наличие или липса на икономическа или законна логика или цел на заявени или извършвани сделки или операции, които са сложни, необичайни или неочаквано големи или имат необичайна или неочаквана обосновка или които се извършват по необичайни схеми;
9. стремеж към прекомерна поверителност и нежелание за предоставяне на голям обем от информация за целите на комплексната проверка;
10. степента на съответствие на установения произход на средствата и източник на имуществено състояние с наличната за клиента и действителния му собственик информация;
11. степента на съответствие на заявените за използване продукти и услуги при установяване на деловото взаимоотношение с реално използваните продукти и услуги впоследствие;
12. наличие или липса на основателна причина клиент, установен в друга държава, да ползва продукти и услуги при лицето по чл. 4 от ЗМИП, която може да се установи с оглед на информацията на разположение на лицето по чл. 4 от ЗМИП;
13. когато клиентът е юридическо лице с нестопанска цел – възможността за злоупотреба с него за целите на финансирането на тероризъм;
14. други