Бойко Борисов, газ

През последните седмици правителството и парламентът чрез различни решения и изяви показаха пораснали амбиции за нови проекти в енергийната област.

Те възобновиха проекта за АЕЦ „Белене“, актуализираха енергийната стратегия и разрешиха разширяване на газопреносната мрежа по начин, който предполага продължаване на „Турски поток“ – от Турция до Сърбия.

Това раздвижване вероятно е провокирано от несигурността пред въглищните централи (особено, ако не се постигне изключение от директивата за големите горивни инсталации) и от явен руски натиск. След като отклони газа, предвиден за „Южен поток“, към „Турски поток“, Москва изглежда в силна позиция – независимо, че решението на Европейската комисия от май 2018 г. даде известни козове на българското правителство.

Освен това правителството вероятно изчакваше да рефинансира падежиращите международни облигации на БЕХ на стойност почти 1 млрд. лева. Това бе направено на 7 ноември за сметка на нова емисия на стойност 600 млн. евро (БЕХ увеличи първоначално заявения размер на заема през октомври). В проспекта на тази емисия, който обхваща и дъщерните дружества на БЕХ, не се споменават намерения, свързани с инвестиции в „АЕЦ „Белене“ или „Южен поток“, а се повтарят добре известните факти, довели до замразяването на  проектите. Това не е много добър подход към инвеститорите.

Новата енергийна стратегия

На 30 ноември парламентът гласува актуализация на енергийната стратегия, чрез която разреши на българското правителство да се откаже от договора с „Газпром“  за транзит на газ до 2030 г. в замяна на обещанието за включване в „Турски поток“.

Добавен бе нов раздел в енергийната стратегия, според който:

  1. До края на 2018 г. „Булгартрансгаз“ ЕАД да предприеме действия за реализация на проекта за разширение на газопреносната инфраструктура на „Булгартрансгаз“ ЕАД от българо-турската граница до българо сръбската граница“ (Турски поток)
    2. До края на 2018 г. „Булгартрангсаз“ ЕАД да предприеме всички действия за създаване на газова борса за осигуряване на подходяща пазарна среда за осъществяване на газов хъб „Балкан“ чрез учредяване на дъщерно дружество.
    3. До края на 2018 г. „Булгартрансгаз“ ЕАД да предприеме действия за придобиване на акционерно участие в изграждането на новия терминал за втечнен природен газ (LNG терминал) в Александруполис, Гърция (сега основен акционер в него е гръцката „Газтрейд“, а България иска да придобие 25%).
    4. До края на 2018 г. „Булгартрансгаз“ ЕАД да предприеме действия за преструктуриране на действащия дългосрочен договор за пренос № 643/00157629/210215 от 27 април 1998 г., на основание подписано допълнително споразумение с ООО „Газпром експорт“, в съответствие с което ООО „Газпром експорт“ да освободи резервирания капацитет от входна точка Негру вода до изходна точка Малкочлар, съответно да бъде освободен от задължението за заплащане на договорената тарифа за този участък, считано от пуска в експлоатация на проекта за допълнителен капацитет на границата България/Турция и България/Сърбия, само и единствено в случай, че този допълнителен капацитет бъде дългосрочно резервиран (15/20 г.) в рамките на прозрачна процедура и заплащан от ООО „Газпром експорт“, при сключване на нов дългосрочен договор за пренос.
    5. „Булгартрансгаз“ ЕАД да предприеме всички необходими действия за осигуряване на необходимия финансов ресурс за новия транзитен тръбопровод, газовия хъб и придобиване на дял в LNG терминала в Александруполис, Гърция.

„Турски Поток“

Въпреки че включването в терминала край Александруполис заслужава интерес, главното все пак е проектът „Разширение на газопреносната инфраструктура на „Булгартрансгаз“ ЕАД от българо-турската граница до българо-сръбската граница“ или отклонението от „Турски поток“.

От 3 декември стартира третата фаза на процедурата Open Season, с която „Булгартрансгаз“ на практика покани „Газпром“ да подаде оферта за резервиране на бъдещата тръба за 15 години. Тази процедура започна през 2017 г. и привлече интереса на петима доставчика, включително за доставки в посока Гърция. В рамките на  Фаза 3, която се отнася само за трасето от Турция по Сърбия, участниците в процедурата подават обвързващо искане за добавени капацитети и в случай на положителен резултат от икономическия тест на жизнеспособността на потенциалния проект, ще подпишат обвързващи договори за пренос.

Съгласно решението на парламента договорът за изпълнение на обществената поръчка ще влезе в сила при наличие на следните условия: взето окончателно инвестиционно решение за реализация на проекта в резултат резервиран капацитет, осигуряващ необходимата доходност на проекта (успешен икономически тест в рамките на ангажиращата фаза от процедурата „Open Season“ и съответното сключване на обвързващи договори за резервиране на капацитет). Множественото число по отношение на договорите за резервиране предполага, че поне теоретично процедурата не се прави само за „Газпром“. Запълването на очаквания капацитет изцяло от руската компания бе една от причините да се твърди, че проектът не съответства на Третия енергиен пакет, което в крайна сметка доведе до неговото спиране.

Министерството на енергетиката не представя достатъчно информация, от която да се направи извод за жизнеспособността на проекта, а известните данни будят въпроси.

Новият газопровод от Турция до Сърбия е с малко по-голям капацитет – 15.75 млрд. куб. метра годишно, от капацитета на Трансбалканския газопровод за пренос от Румъния към Турция, който „Газпром“ предлага да отпадне (14 млрд. куб. метра). Според изявления на енергийния министър Теменужка Петкова очакваната „индикативна печалба“ за следващите 20 години (обявата за резервиране на капацитет обаче е за 15 години) е 4.3 млрд. лева. По-конкретно, пред БНР тя каза, че индикативната печалба до 2030 г. по сегашния договор за транзит , „ако по тръбите не преминава газ“, би била 1.092 млрд. лева (приходи минус експлоатационни разходи).  А по новия проект, “ ако бъде реализиран, след провеждане на пазарните тестове, след резервиране на капацитет, след подаване на обвързващи оферти, показва, че от 2020-а до 2040 г. индикативната печалба е над 4,358 млрд.“ Наистина, във втория случай периодът е по-дълъг. Но се залага и значително увеличение на транзитните такси.

Но не е ясно какво се влага в понятието „печалба“ и как са оценени различните варианти на финансиране. Единственият документ, който хвърля яснота, е докладът на МЕ до комисията по енергетика. От него (стр. 8) се вижда, че са обсъждани три варианта, при което най-ефективен е третият вариант – нов газопровод и частично прекратяване на сегашния договор (в раздела за Турция). Този вариант стъпва на предположението, че приходите от транзитни такси за 20 години ще бъдат 9.7 млрд. лева или 485 млн. лева на година – повече от двойно нарастване спрямо сега. В същото време прогнозният капацитет се увеличава само с около 2 млрд. куб. метра годишно . Аргумент за по-високи транзитни такси са по-високите разходи (инвестиционни и експлоатационни) на новата тръба в сравнение със сегашната.

При оценката на така предлаганата замяна (отказ от договорени такси срещу ангажимент отклонението от „Турски поток“ да преминава през България), следва да се имат предвид още няколко неща. На първо място, това е цената на новата тръба, за която информацията е противоречива.

Разширението на газопреносната инфраструктура е с прогнозна стойност 2 286 000 000 лв. без ДДС, според решението на парламента, но 2 767 115 441 лева без ДДС, според обявлението на „Булгартрансгаз“. В медиите обикновено се цитира сума от 2.8 млрд. лева, а веднъж Теменужка Петкова каза, че цената е 2.6 млрд. лева. (За сравнение строителната стойност на „Южен поток“, който включваше четири тръби по 15.75 млрд. куб. метра, бе 3.5 млрд. евро без ДДС.)

Прочетете още: Колко струваше „Южен поток“

Следва да се има предвид, че ще се използва и част от съществуващата инфраструктура, например, над 150 км от тръбопровода вече са построени, а преди няколко месеца „Булгартрансгаз“ придоби част от земите, закупени от „Южен поток България“.

Второ, трудно може да се направи оценка за жизнеспособността на новия проект, без да се знаят условията по транзита. Например: ще отпадне ли клаузата ship or pay, каква част от капацитета ще резервира „Газпром“ и как ще се запълни останалият капацитет. Докато това не е ясно, не може да се говори за „индикативни печалби“.

Съществува неяснота и по разпределянето на капацитета на тръбата, така че да се спазят изискванията на Третия енергиен пакет. „Газпром“ вероятно трябва да продаде част от количествата на други енергийни компании от ЕС преди газът да влезе на територията на страната и те да резервират капацитет от свое име. Други договори на този етап няма, нито е известно да са правени стъпки за тях. *

Според МЕ замяната на сегашния транзитен пренос с пренос по новото трасе ще стане от 2020 г. Според по-ранни документи на „Булгартрансгаз“ (стр. 10) това ще е възможно едва от 2022 г. Всяко забавяне на строителството и одобренията крие рискове.

В същото време парламентът поставя срок, в който да се сключи нов договор с „Газпром“ и страната да се откаже от договорените транзитни такси, договорени до 2030 г. Добре е, че това е поставено под условие, че се подпише нов договор за транзит с „Газпром“, с който да бъде резервиран допълнителния капацитет по новопостроения Турски поток. Но има твърде много условности и докато не се сключи договорът (а тези договори не се публикуват), не можем да сме сигурни, че това условие няма да бъде лесно заобиколено (например, ако проектът се забави поради липса на разрешения.) „Газпром“ досега е заявил само, че ще участва в пазарния тест, а Гърция усилно лобира отклонението да мине през нейна територия.

В момента България пренася за Турция около 80% от количествата, преминаващи през транзитната мрежа, което носи на „Булгартрансгаз“ приходи от 125 млн. лева до 160 млн. лева.  От отчета на „Булгартрансгаз“ се вижда, че общо приходите от транзит за 9 месеца на 2018 г. са 148 млн. лева. За Турция са транзитирани 8.1 млрд. куб. метра (спад с 15% спрямо 2017 г.), което е 78.7% от договорения капацитет. От отчета не може да се установи каква е таксата за резервиран, но неизползван капацитет (ако е плащана), каквато е предвидена по договора от 1998 г.

Българското правителство твърди, че трябва да води арбитражно дело, за да накара „Газпром“ да плати неустойките за неизползвания капацитет на газопровода от 2020 г. до 2030 г. Затова то предпочита да разтрогне договора срещу обещанието за строителство на „Турски поток“, от който очаква по-големи печалби.

В същото време има планове на промяна на съществуващия транзитен газопровод (до Турция), като тръбата се направи реверсивна. (Подобни намерения има и по отношение на Вертикалния газов коридор от Гърция до Унгария. ) Това би позволило доставки на газ от „Турски поток“ и в други посоки и е вероятното обяснение за увеличаването на постъпленията при т. нар. Вариант 3. Но има много неясноти по тези сценарии.

АЕЦ „Белене“

Намеренията на правителството по отношение на АЕЦ „Белене“ също започнаха да се изясняват. Това, което не е ясно, е как ще бъде осигурено финансирането на скъпия проект. Размразяването на централата стъпва на доклада на БАН и удовлетворява голяма част от опозицията. Всъщност именно БСП предложи отмяна на решението на парламента от 2012 г., с което проектът бе замразен.

След месеци, в които правителството и министърът на енергетиката Теменужка Петкова, твърдяха, че държавата няма да отстъпи за две условия пред бъдещия инвеститор – липса на държавни гаранции и никакви ангажименти за изкупуване на произведаната енергия, стана ясно, че държавно участие все пак ще има. НЕК ще има блокираща квота в АЕЦ „Белене“, заяви Петкова пред парламента, допълвайки, че блокираща квота означава 34% от капитала или друго участие, което дава възможност на съответния акционер да взема решения от компетентността на общото събрание (всъщност това зависи от Устава – определени решения могат да се блокират и с една „златна“ акция). От изказването на министъра се подразбира, че става дума за капиталово участие по време на процеса на изграждане на централата. Това допуска излизане от дружеството, когато то започне да оперира, но по нейните думи „държавата ще присъства до финала на експлоатация на централата“.

Плановете на правителството са изграждането да стане с 20% собствен и 80% привлечен капитал. Делът на собственото финансиране е по-малък от препоръчаното в доклада на БАН, което вероятно е свързано с осигуряването на блокираща квота на държавата. Корейска, китайска и френска компания са заявили интерес да станат стратегически инвеститор, според министъра. Китайската държавна ядрена корпорация е единствената, която публично е потвърдила интереса си. Френската „Фраматом“ досега само е заявила интерес към доставки на оборудване. Министърът ще изпрати покани до големите консуматори на електрическа енергия у нас да се включат като миноритарни акционери или с договори за изкупуване на енергия (на зелено).

Петкова даде и подробности по структурирането на проекта, който ще е на стойност до 10 млрд. евро и ще се реализира за  не повече от 10 години. Правителството обаче предпочита стойност 9 млрд. евро и срок от 8 години. Ще се даде предимство на инвеститор, който ангажира български фирми и прехвърли управлението на централата на „АЕЦ Козлодуй“. Задължително условие е да се ползва техническият проект, разработен от „Атомстройекспорт“ и бъдещият инвеститор да се придържа към проекта, който е нотифициран от Европейската комисия (ЕК) през 2007 г. Правителството се надява, че може да стъпи досегашните одобрения и лицензи, но евродепутатът Светослав Малинов се позова на кореспонденция с комисията, която твърди, че ще разглежда АЕЦ „Белене“ като нов проект.

Процедурата за избор на стратегически инвеститор  за изграждане на АЕЦ ще бъде обявена в началото на 2019 г. и инвеститорът ще бъде избран до края на следващата година.

Други неизвестни

Засилената инвестиционна активност идва на фона на неяснотите около комплекса „Марица Изток 2“. Както се изрази един експерт наскоро, на практика всички въглищни централи в Маришкия басейн са субсидирани, но докато при „Ей И Ес“ и „Контур Глобал“ подкрепата идва чрез добавките в цените на тока, при „Марица Изток 2“ тя се осигурява чрез БЕХ. Държавният холдинг пое плащанията за квотите парник ови газове – официално това се оформя като задължения на държавния ТЕЦ към БЕХ, но на практика няма яснота как „Марица Изток 2“ ще е в състояние да погаси тези задължения. Централата формира огромни загуби (виж тук). Правителството няма план, но се опита да успокои страховете на работещите като се обяви срещу увеличаване на плановете за ограничаване на емисиите. Напоследък ТЕЦ „Марица изток 2“ изсмуква почти изцяло ресурсите на БЕХ, което се вижда от последните отчети.

Где деньги, Зин**

Дори без държавно участие в АЕЦ „Белене“, стои въпросът как ще бъдат финансирани порасналите амбиции в енергетиката в добавка към вече съществуващите предизвикателства, породени от разходите за квоти парникови газове.

Необходимостта да поддържа губещи дъщерни дружества изтощи финансите на БЕХ. Компанията разполагаше с малко над 1.06 млрд. лева парични средства в края септември. Това всъщност бяха постъпленията от новата емисия облигации. След това БЕХ зае още 50 млн. евро (98 млн. лева) на международните пазари и погаси първата емисия облигации на стойност 980 млн. лева.  Основните приходи на БЕХ са дивиденти (над 100 млн. лева, но не и по това време на годината) и лихви по заемите, които е раздал (те са почти колкото лихвите по облигациите, така че това се нулира). От това следва, че енергийният холдинг не разполага със собствени възможности да финансира големите проекти. Нещо повече – заради „Марица Изток 2“ той ще се нуждае от нови средства. Наскоро Теменужка Петкова каза, че БЕХ е купил 1/4 от необходимите квоти за ТЕЦ-а и предстои да купи останалите. През деветте месеца на годината за квоти са били похарчени 204 млн. лева.

Като се има предвид, че БЕХ има още един облигационен заем (заради т. нар. американски централи) и очакваната промяна на международните пазари, нова емисия ще се пласира трудно без държавна гаранция (но ЕБВР и останалите, които инвестираха в сегашната, разчитат на имплицитната държавна гаранция). Алтернативата е държавна помощ.

НЕК също не разполага с финансови възможности за участие в нов голям инвестиционен проект. Тя може да апортира в „Белене“ оборудването и другите активи, свързани с централата, които се оценяват според финансовия й отчет на 2.3 млрд. лева (в момента се извършва оценка на активите, поръчана на външна фирма). Нещо повече – държавната компания следва да върне през 2023 г. безлихвения заем за 1.17 млрд. лева, който получи от хазната.

Печелившите дружества в системата – „Булгартрансгаз“ и „АЕЦ Козлодуй“, вероятно ще трябва да поемат своя дял от финансирането (ако намеренията са сериозни). Според решението на парламента газовият оператор трябва да финансира както отклонението от „Турски поток“, така и газовата борса към газовия хъб „Балкан“ и придобиването на дял в терминала за втечнен газ в Гърция.

„Булгартрансгаз“ – поне засега – е касичката на БЕХ (печалба от 69 млн. лева за девет месеца и парични средства в размер на 484 млн. лева, въпреки загубеното в КТБ). Но „Турски поток“ може бързо да промени ситуацията. Разбира се, дружеството само може да потърси финансиране на международните пазари – което би станало по-бавно, или …. от „Газпром“. (Така направи преди три години БЕХ като финансира със заем за 191 млн. евро от холандско дружество на „Газпром“ участието си в увеличението на капитала на смесеното дружество „Южен поток България“.)

Цената на финансирането (особено сега, когато международните лихви тръгват нагоре) е съществен фактор за определяне на жизнеспособността на проектите. Разбира се, ако правителството има намерение до ги доведе до докрай, а не само да плаща за проектиране, проучване и първи копки.

* Правят впечатление и други неща от обосновката – например, оценявайки нетната сегашна стойност на бъдещите постъпления от настоящия договор МЕ е използвало два пъти по-висока вътрешна норма на възвръщаемост, отколкото при изчислението на нетна сегашна стойност на новия проект (тоест намалило е повече нетната стойност на постъпленията от сегашния газопровод). Също така не става ясно защо прогнозните приходи при вариант 1 (строителство на отклонението на Турски поток, пълно прекратяване на договора с Газпром и предлагане на количествата на борсата) са по-ниски от очакваните постъпления при вариант 3 (строителство на отклонението на Турски поток и прекратяване на договора само по отношение на обемите за Турция (14 млрд. куб. м) и продължаване на транзита за 3 млрд. куб. метра за Македония и Сърбия).
** Популярен в Русия цитат от песен на Владимир Висоцки