Първите признаци за събуждане на икономиките, в комбинация с тревоги за доставките и пазарите на суровини доведоха до опасения за инфлация. Това предизвика очаквания за ръст на лихвите и турбуленции на борсите в развитите страни. У нас темата се свързва главно с енергийните цени, но перспективата за повишаване на лихвените проценти също ще окаже влияние.

В сряда стана ясно, че индексът на потребителските цени в САЩ е отбелязал ръст с 4,2% през април на годишна база – рекорд от септември 2008 . Събитието, което светът очакваше през последните месеци, застана в центъра на вниманието и поднови спора за

, лихвените проценти и цените на активите. Фондовите борси и особено високотехнологичните акции  спаднаха заради повишените инфлационни очаквания след данните за инфлацията в САЩ.  Дали това бе краткотрайна буря или начало на дълъг период на висока инфлация? Какъв да бъде отговорът на централните банки? Мненията се разминават.

Прегряване?

Страхът от инфлация задейства спусъка на много други опасения, защото бележи края на нетрадиционната политика на централните банки, която доведе до бум на фондовите борси. По-рано този месец финансовият министър Джанет Йелън на събитие, организирано от списание Atlantic, събуди опасенията, казвайки: „Възможно е лихвените проценти да трябва да се повишат до известна степен, за да сме сигурни, че нашата икономика не прегрява. ” Преди да стане финансов министър Йелън, известен икономист и съпруга на друг известен икономист, бе начело на централната банка на САЩ – Федералния резерв, по времето, когато започна повишението на лихвените проценти (края на 2015 г.). Но при първите сигнали за проблеми пред икономиката и до известна степен заради натиска на Доналд Тръмп Фед обърна посоката. А при избухването на пандемията през март 2020 г. понижи федералната фондова лихва почти до нула.

Сега, когато нивата на ваксинация в САЩ са високи, а процентите на заразените падат, бизнесът се връща към нормалното и това не става гладко.  Поради различни причини поскъпнаха суровините, като освен възстановяването на търсенето действат и специфични фактори – например, ръстът на цените на медта до голяма степен се дължи на политическо решение – правителството в Чили реши да повиши до облагането (лицензионна такса) на добивните компании, за да финансира екологични и социални мерки. Друго политическо решение – в Китай, пък допринесе за овладяването на цените на желязната руда.
Освен проблеми на пазарите на суровини, краят на пандемията бе белязан и с недостиг на работна сила, а някои сектори в САЩ и Великобритания като ресторантите се оплакаха от недостиг на кадри и бяха принудени да повишат заплащането, за да осигурят персонал. Към посочените фактори се добавиха и случайни събития, като ръста на цените на бензина в Източното крайбрежие след кибератака, спряла магистрален тръбопровод.

Най-общо, може да се откроят две тенденции, които допринесоха за инфлацията – краткосрочна и дългосрочна. Краткосрочната динамика е вързана с възстановяването на икономиките и откроените в този процес тесни места и проблеми с доставките  – от дървен материал до чипове. Такива движения постоянно се случват на отделните пазари и освен ако не става дума за ключова суровина като петрола, техният ефект остава ограничен до съответната индустрия. Те се превръщат в макроикономически проблем, когато повишението на цените започне да се случва синхронно.

Пазарът на автомобили втора ръка сякаш събира в едно всички причинители на инфлацията. Детайлите от данните за инфлацията в САЩ разкриха нещо необичайно – цените на употребявани леки и товарни автомобили скочиха с 10% само през април. От една страна, недостигът на чипове, който се отрази на автомобилостроенето, от друга – необходимостта на рент-а-кар компаниите, обикновено доставчик на използвани коли на вторичния пазар, да се върнат към нормална работа и да възстановят запасите си. На трето място, комбинираните чекове от 2000 долара на човек, получени от повечето американци в първите месеци на годината, позволиха да се ограничи броят на просрочените автозаеми и намалиха предлагането на на отнети автомобили на пазара. А политиката на ниски лихвени проценти направи финансирането евтино, допълва “Ню Йорк Таймс”. Но нека си представим, че в отговор на проблема Фед повиши лихвените проценти или че Конгресът увеличи данъците, за да възстанови бюджетния баланс. Това няма да възстанови производството на чипове, но може да задейства внезапната спирачка на фондовите борси.

Перфектна буря

Големият въпрос е обаче е друг – дали пандемията не е това разтърсващо събитие, което да промени установения финансов ред. Има най-малко две основания за този страх. Първото са масивните парични и фискални стимули, които наляха развитите страни, за да поддържат икономиките си (не само през 2020 г.). Второто е процесът на преструктуриране във връзка със Зеления преход, създаването на по-устойчиви вериги на доставки, повишаването на социалните стандарти и т.н., които увеличават себестойността на продукцията. Ръстът на цените на въглеродните емисии, който предизвиква очаквания за намеса на ЕС в  системата за търговия, е перфектната илюстрация за тези дълготрайни сили.

Изгледите за ръст на инфлацията при първите признаци на възстановяване на икономиките след пандемията са в нашия фокус още от миналата година. Тези опасения нараснаха в началото на 2021 г., когато бившият финансов министър на САЩ Лари Съмърс предизвика широк дебат за инфлацията, както само той умее. На негова страна застана и друг утвърден икономист – Оливие Бланшар.

От другата страна на този дебат са не по-малко известни икономисти, както и екипът на МВФ. Придържайки се към традиционната крива на Филипс, тяхно скорошно проучване установи, че ако фискалните стимули намалят безработицата до 1.5-3.5%, каквито предвиждания има, основната инфлация ще нарасне до 2.5-3% до 2023 г. Ако фискалната експанзия е временна и паричната политика остане ясна и решителна, рискът от инфлационна спирала в стила на 60-те години е малък, смятат те.

Ако завръщането на инфлацията е краткосрочен феномен, той би бил управляем. Но ако централните банки не успеят да убедят публиката, че това е само прекъсване, а не край на 30-те години на ниска инфлация, последиците може да са по-тежки.

Уязвими ли са пазарите

В края на седмицата пазарите показаха признаци на възстановявне след най-голямото си отстъпление от 11 седмици насам. Bloomberg коментира, че фокусът се е изместил върху ползите от икономическото възстановяване, макар и неравномерно.

Засега борсовите показатели не предполагат трайна промяна на инфлационната динамика. Фючърсните контракти за основни суровини като петрол и мед, например, предполагат, че търговците очакват дори лек спад през следващите години, а не да се покачват допълнително. А пазарът на облигации отразява очаквания за бъдеща инфлация около целевото ниво от 2 на сто. И все пак покачването на доходността по дългосрочните книжа, което започна още миналата година показва притеснения, че проблемите с инфлацията може да са по-трайни.

Въпреки уверенията на централните банки всички са нащрек за това как те ще вземат завоя. Несигурността е голяма – не само за цените на суровините, но и за лихвените проценти и бъдещите данъци (след мащабните стимули). Тънкият момент е промяната на очакванията и нагласите на инвеститорите. Това може да бъде разтърсващо, защото, както коментира пред FT Сонал Десай, главен инвестиционен директор на групата с фиксирани доходи на Франклин Темпълтън: „Има цяло поколение търговци, които са научени да инвестират след финансовата криза в свят без инфлация. Хората не трябва да подценяват несигурността, когато навлизаме в нова парадигма.“

Компаниите са под двоен натиск. Някои компании като  Procter & Gamble дори заявиха, че ще бъдат принудени да повишат цените. Други се въздържат да го направят, но това ще се отрази върху печалбите. В първия случай ръстът на инфлацията може да доведе до ръст на разходите по заемите, във втория ще бъдат засегнати маржовете и, следователно, цените на акциите.

Йелън не беше единствената, която подчертава рисковете. Лаел Брайнард, ръководител на комисията по финансова стабилност на борда, заяви, че комбинацията от повишени оценки с много високи нива на корпоративна задлъжнялост трябва да се следи внимателно поради потенциалните ефекти при промяна на цените на капиталовия пазар. Нарастващият апетит за риск на различни пазари на активи създава напрежение в оценките и опасност за финансовата система на САЩ, предупреди тя:

“Уязвимостите, свързани с повишения апетит към риск, се увеличават”.

-Лаел Брайнард

Засега Федералният резерв твърди, че няма трайна промяна на инфлационната динамика. В края на април, когато централната банка реши да остави лихвите без промяна и да продължи покупката на облигации за най-малко 120 млрд. долара месечно, председателят на централната банка Джером Пауъл отбеляза, че  инфлационният натиск може да се увеличи през следващите месеци. Той обаче допълни, че тези „еднократни увеличения на цените вероятно ще имат само преходни ефекти върху инфлацията.”

Все пак централните банки започнаха психически да подготвят пазара за връщане към нормалното, което ще рече положителни лихвени проценти и по-ниски цени на активите. Мнозина смятат, че тази промяна няма да дойде отведнъж. Да си припомним колко дълго бе очакването Фед да започне историческото покачване на лихвените проценти през 2015-а. Накрая то се случи.