БНБ

Практиката на управляващото мнозинство да злоупотребява с възможността за приемане на закони на едно четене може да изиграе лоша шега в област, в която не бива да допускат и сянка от съмнение, а именно, стабилността на валутния борд.

Председателят на бюджетната комисия Менда Стоянова е внесла предложения преди второто четене на Валутния закон, с които се променя Законът за БНБ в частта му за фиксирания курс на лева. Във връзка с присъединяването към Валутно-курсовия механизъм ІІ (ERM 2) и еврозоната, промяната предвижда валутният курс, с който България ще се присъедини към валутната зона, да се договори с останалите страни от еврозоната и Дания (единствената страна извън еврозоната, която е в ERM 2).

Инициативата на г-жа Стоянова е пореден сигнал, че подготовката за присъединяването към еврозоната е в ход. Тя почти съвпадна с интервю на управляващия директор на МВФ Кристалина Георгиева за БНР, в което тя каза, че България като цяло стои „много добре“ по пътя към еврозоната и влизането ѝ по план през 2023 г. е „напълно обозримо“. По-рано финансовият министър Владислав Горанов прогнозира, че страната ще получи покана за присъединяване към Валутно-курсовия механизъм през април 2020 г.

След като законовата поправка бе открита от сп. Икономист и тръгнаха интерпретации, БНБ и МФ публикуваха официално съобщение за промяната.

Тя допълва чл. 29 от Закона за БНБ, в който се определя фиксираният курс на лева, със следния текст:

Считано от датата на участие на България в механизма на обменните курсове (Exchange Rate Mechanism ІІ) официалният курс на лева към еврото е равен на централния курс между еврото и лева, договорен съгласно параграф 2.3 от Резолюция на Европейския съвет за установяване на механизъм на обменните курсове през третия етап на Икономическия и паричен съюз Амстердам, 16 юни 1997 г. и членове 1.1 и 17.1 от Споразумение от 16 март 2006 година между Европейската централна банка и централните банки на държавите членки извън еврозоната за определяне на процедурите за работа на механизма на обменните курсове в третия етап от Икономическия и паричен съюз (ERM ІІ – б.а.).

Не се променят ал. 1 и 2 на същия член, с които се определят официалният валутен курс (1.95583), както и чл. 30, който задължава БНБ да купува евро срещу левове на основата на спот валутни курсове, които не могат да се отклоняват от официалния валутен курс с повече от 0,5 на сто, включително таксите.

Законодателната инициатива на г-жа Стоянова като цяло не е изненада, проблем е начинът, по който се появи тя (на едно четене, без обяснения). Няма как България да се присъедини към еврото, като определи едностранно по какъв курс ще стане това. Останалите страни в еврозоната също имат думата.

Economix.bg обясни още през 2017 г.  че предстои договаряне на централния валутен курс и се позова  на цитираната в законопроекта резолюция. Всички участници в ERM II и ЕЦБ освен това имат право да започнат конфиденциална процедура за преразглеждане на централните курсове по време на престоя в ERM2.

Прави впечатление обаче, че текстът в законопроекта се позовава на параграф 2.3 от резолюцията, който гласи:

Решенията относно централните курсове и стандартния диапазон на колебание се вземат по взаимно съгласие на министрите на държавите-членки от еврозоната, ЕЦБ и министрите и управителите на централните банки на държавите-членки извън еврозоната, участващи в новия (тогава) механизъм, следвайки обща процедура, включваща Европейската комисия и след консултация с Икономическия и финансов комитет. Министрите и управителите на централните банки на държавите-членки, които не участват в ERM2, ще вземат участие, но няма да имат право на глас в процедурата. Всички страни по взаимното споразумение, включително ЕЦБ, ще имат право да започнат поверителна процедура, насочена към преразглеждане на централните курсове

Стандартният диапазон на колебания е +/-15%, страните могат да договорят по-тесен диапазон на колебание (+/- 2.25%) съгласно процедура, описана в следващия параграф 2.4. Договарянето на тези диапазони е обвързано с автоматичните интервенции на ЕЦБ и националните банки, ако колебанията надхвърлят договорените. Това означава БНБ да поддържа твърд валутен курс като едностранен ангажимент. Колкото до чл. 17 от Споразумението той се отнася до корекциите на централния курс (при стандартен диапазон).

Като страна с валутен борд България може да разчита, че няма да премине през т. нар. двойна промяна, тоест, че ще запази валутния борд по време на престоя в  ERM 2 и докато бъде одобрено присъединяването към еврозоната. БНБ и МФ са заявявали през последните години, че нямат намерение да променят както режима на фиксиран валутен курс (валутния борд), така и нивото на фиксирания курс.

Публикуването на подобно законодателно предложение без разяснения очаквано предизвика съмнения, че някой в правителството и БНБ тайно се опитва да промени валутния курс. Досега няма такива индикации, но и никой не очаква те да са явни. За да управляват страховете от финансови сътресения и инфлация, всички останали страни, които са се присъединявали към еврозоната, са имали план и комуникационна стратегия.

Българският план за присъединяване към еврозоната се състои от списък с мерки, съгласуван през 2018 г. и в някои области е силно формален. По този начин се ограничава едно от основните предимства на присъединяването към еврозоната – стимулът за реформи и за мерки за повишаване на конкурентоспособността. Инцидентът със законодателната поправка е предупредителен сигнал.


Съобщение на БНБ и МФ

На 23 януари 2020 г. председателят на Бюджетната комисия г-жа Менда Стоянова е внесла за разглеждане проект за допълнение на чл. 29 от Закона за БНБ. Българската народна банка и Министерството на финансите подкрепят внесения проект. Законопроектът се подкрепя и от ЕЦБ.

Целта на законопроекта е да се осигури съответствие на вътрешната нормативна рамка с европейската нормативна рамка, регулираща административния процес и оперативните процедури за одобряване на валутните курсове в условията на валутно-обменния механизъм (ERM II). Това съответствие е задължително условие за присъединяване към валутно-обменния механизъм.

Законопроектът не поставя под въпрос действащия режим на фиксиран валутен курс. Както многократно е подчертавано от правителството и БНБ, този режим ще бъде запазен до присъединяване на страната към еврозоната и приемането на еврото.