Fed

Решението на Федералния резерв на САЩ да намали лихвените проценти поради заплахата от рецесия заради коронавируса е ярка илюстрация на изчерпаните възможности за противодействие на шокове и слабата поносимост към такива шокове след десетилетие, през което централните банки изолираха икономиките при всеки признак на заболяване.

Във вторник Фед непредвидено понижи лихвите и даде знак, че може да повтори упражнението. Последният път, когато централната банка на САЩ е понижавала лихвените проценти на извънредно заседание, бе по време на кризата, през октомври 2008 г. ЕЦБ още по-рано заяви, че е готова с подходящи и насочени мерки, каквото и да означава това. Решението на Фед създава натиск върху паричните власти в еврозоната, където пространството за маневри и бездруго е спорно, както и в другите водещи икономики. Bank of Japan обеща да налее ликвидност, а Bank of England загатна за понижение на лихвените проценти. Австралия вече понижи основната ставка.

Без амуниции

Решението на Федералния резерв да намали целевия диапазон на лихвите с 50 базисни пункта означава лихвени проценти от 1% до 1,25%. В САЩ, където отрицателните лихвени проценти са неприемлива опция, се наложи понижение на лихвите при финансовата кризата от 5 процентни пункта (500 базисни пункта).

Това означава, че при настъпване на рецесия, Фед ще трябва да разчита главно на количествени облекчения (евентуално таргетирано предоставяне на ликвидност, forward guidance). САЩ нямат и голямо пространство за фискални стимули.

В ЕЦБ обаче са изправени пред по-трудна задача, тъй като една от трите основни ставки вече достигна минус 0.5% и централната банка едва ли би желала да задълбочава експеримента с отрицателните лихви точно когато  започна работата по преразглеждане на стратегията си. Има прогнози за понижение с 10 базисни пункта (0.1 процентни пункта) на редовното заседание на 12 март.

Възможно е епидемията да се окаже краткосрочен шок. Тогава централните банки ще бъдат изправени пред необходимостта да върнат лихвените проценти на старото ниво, което може да се изтълкува погрешно.

Освен всичко друго влиянието на корона вируса е изпитание за централните банки, които през последните години се постараха много, за да превърнат паричната политика от мистика в набор от решения, осланящи се на данни. Въпреки че много икономисти предвиждат, че редица икономики, в това число еврозоната ще изпаднат в рецесия през първите две тримесечия на 2020 г., засега липсват широки икономически данни (с отделни изключения като 80% спад при продажбите на коли в Китай). Прогнозите за Китай са за намаление на БВП с 2 до 4 процентни пункта през първото и (най-вероятно) второто тримесечие.

Засега най-силно потвърждение на страховете са конюнктурните PMI индекси. Композитният показател за Китай (Caixin China General Composite PMI) показа рязко понижение до 27.5 през февруари спрямо 51.9 през януари. В САЩ бе отчетено спадане на индекса на IHS Markit до 49,6 от 53.3 през януари (нива под 50 се асоциират със спад).

Черен лебед или шок, свързан с предлагането

Централният въпрос е дали понижението на лихвените проценти, което е мярка, целяща въздействие върху търсенето, може да овладее шокове, свързани (главно) с предлагането.

Опасенията за икономическите последици от коронавируса са свързани главно с разрушаването на веригите на доставки, в чиито център е Китай, както и с последиците от наложените ограничения за пътуване, забрани за пътувания и карантини. Последните се отразяват на редица индустрии, от туризма до културата и спорта.

Доколкото коронавирусът има отношение към търсенето, то е свързано с факта, че Китай е отговорен за около 37% от растежа на световната икономика след кризата. Но САЩ са сравнително по-незасегнати от свиване на търсенето от Китай. Делът на Америка на импортните пазари на Китай е 7% (2018) при 5% за по-малката германска икономика. Много по-засегната е Япония с дял от почти 10% във вноса на Китай, както и Корея (8.5%). Ако вземем друг разрез – Китай държи 27% от износа на Корея и 10% от японския износ, докато при американския и германския износ делът на страната е по 7%.

Съответно основните търговски партньори на Италия са Германия, Франция и Китай.

Отново за координацията

На този фон една от главните последици от пониженията на лихвените проценти ще е свързана с валутните курсове. САЩ действат изпреварващо с идеята да спрат поскъпването на долара спрямо основните валути. CNBC цитира различни експорти, работещи в Китай, според които изпреварващият ход на Фед осигурява пространство на Китайската народна банка.

Едно обстоятелство, което трябва да се има предви, е излизането от кери трейд, стратегия, която включва заемане в нискодоходна валута като еврото и покупка на активи например в долари, които имат по-висока доходност. Свръх ниските лихви в еврозоната направиха единната валута популярно средство за финансиране на подобни стратегии, но нарастването на волатилността доведе до изтегляне.

Всичко това поставя въпроса за координацията на политиките на централните банки, както и за съгласуване на фискални мерки и мерки, свързани с организация на доставките на ключови компоненти.

Засега обаче централните банки, действащи изолирано, не успяват да обърнат процесите. Съобщението на Фед във вторник предизвика ръст на фондовите борси, който продължи около 15 минути, и понижение на курса на долара спрямо еврото до 1.1209 долара, което също не се задържа. Макар в сряда индексите на Уолстрийт да се ориентираха към повишение, това се дължи по-скоро на Супер вторника и на обявените по-късно фискални стимули. Също така и поскъпването на петрола е свързано повече с очаквани действия на ОПЕК.


Краткотрайна заплаха

Историята предполага, че дългосрочните ефекти на COVID-19 могат да бъдат по-скоро малки, дори незначителни, пише Майкъл Спенс за PS. Това е вероятно, защото икономиката на Китай далеч не е крехка. Всъщност той е по-малко зависим от търговията, отколкото беше през 2003 г., по време на избухването на друг коронавирус, тежкия остър респираторен синдром (SARS) и е и е в състояние да реагира на сравнително големи шокове доста бързо. Един недооценен източник на сила е бързото разрастване на дигиталната икономика на Китай. Сега 35,3% (макар че е по-вероятно да са към 25%) от всички продажби на дребно в Китай се осъществяват онлайн; навлизането на мобилния интернет е много високо и нараства; и китайските системи за мобилни плащания са най-модерните в света. Тъй като повечето хора и фирми са свързани и активни онлайн, лесно е да се генерират големи количества данни, които благодарение на изкуствения интелект незабавно разширяват обхвата и ефективността на цифровите екосистеми.