Банката на Япония и Федералният резерв последваха ЕЦБ и избраха бездействието, като основната новина от решенията на паричните власти бе свързана със заявката за таргетиране на дългосрочните лихви в Япония.

Съмненията в ефективността на нетрадиционните мерки и проблема с недостига на активи, които да изкупуват, от една страна, и – от друга, неубедителността на възстановяването, са накратко причините за липсата на действия.

Лихвите в САЩ остават в диапазона 0.25-0.5%, но бе даден силен знак, че е възможно покачване на 14 декември. Федералният резерв за пореден път заяви, че решението му за лихвите ще зависи от постъпващите данни. Но вече трима президенти с право на глас по паричната политика бяха против и настояха за повишение на лихви с четвърт пункт още на приключилото на 21 септември заседание.
Все пак Фед реши да почака, докато получи допълнително потвърждение за напредъка в достигането на поставените цели, тоест подобряване на ситуацията на пазара на труда и връщане на инфлацията към 2%. Покачването ще бъде постепенно и лихвите ще остават на ниво, по-ниско от дългосрочния тренд, става ясно от изявлението.

Фед

Точковата диаграма, която посочва очакваните от Фед лихви и пазарните очаквания (чрез фючърсите)

Фед даде да се разбере, че е възможно едно повишение до края на годината (виж графика), но е малко вероятно да го направи през ноември – заради президентските избори. Пазарът оцени повишението през декември на 60% (само 15-18% очакваха ръст на 21 септември). През 2017 г. се очакват две повишения (преди бяха прогнозирани три). А в дългосрочна перспектива лихвите могат да достигнат 2,8% преди – 3%).
За сравнение в началото на годината се очакваха четири покачвания на лихвите през 2016-та или ръст с 1 процентен пункт общо.
Председателят на Федералния резерв Джанет Йелън през август все пак даде известни надежди за септемврийско повишение, но данните за пазара на труда от септември не бяха окуражаващи. Освен това през второто тримесечие БВП на САЩ се повиши с 1.1% вместо очакваните 2.6%. По-рано повлияха и страховете от Брекзит, както и сътресенията на пазарите в началото на годината.
През септември в очакване на решенията на централните банки, пазарът на държавен дълг се влоши, а доходността тръгна нагоре.

Евро-долар след британския референдум

Евро-долар

Цените на дългосрочните облигации в развитите страни силно се понижиха, при което облигации на стойност трилиони долари излязоха от зоната на отрицателната доходност. Тримесечният LIBOR през септември достигна най-високо ниво от 2009 г., доларът поскъпна (но след съобщението на Фед от 21 септември се понижи слабо).

Но председателят на Банката на Япония Харухико Курода не се стресна и даде заявка, че иска да контролира не само краткосрочните, но и дългосрочните лихвени проценти, за които се смята, че са извън влиянието на паричната политика. В сряда той обяви цели за доходността на 10-годишните облигации. В исторически план почти единственият такъв пример е опитът на Фед след Втората световна война. В известен смисъл такава бе и Операция Туист през 2011 г., целяща изглаждане на кривата на доходността в САЩ.

Централните банки влияят на краткосрочните проценти чрез операциите на открития пазар, но на дългосрочните влияят и правителствата чрез икономическата политика, демографията и пр. Един типичен пример за невъзможността на централните банки да въздействат на дългосрочните лихви като лихвите по ипотечните кредити, бе опитът на Фед от 2004 г.  Тогава дългосрочните лихви останаха под краткосрочните, което тогавашният председател на Фед Алън Грийнспан нарече загадка, обяснима с излишъка на спестявания.

Все пак, въпреки че ръстът в Япония е близък до нулата, безработицата е на най-ниски нива от 20 години, което отчасти се обяснява с намаляването на работната сила и спада на производителността, посочва WSJ.

[quote style=“1″ author=“WSJ“]

Комбинацията от нисък ръст и ниски лихви се дължи на фактори извън влиянието на централните банки, пише Грег Ип във WSJ. Застаряващото население свива работната сила и потреблението, което изсмуква стимулите за капиталова експанзия. Икономистите от Barclays посочват, че преходът на Япония от възрастни към по-млади работници, от промишленост към по-непроизводителни услуги и към  временна заетост подкопава заплатите. Второ, производителността стагнира по причини, които не са ясни. Третият фактор е фискалното затягане – усилията на правителствата да съкратят дефицитите, които скочиха след рецесията.

[/quote]Курода е решен да удържи доходността на 10-годишните облигации, която от март е отрицателна, около нулата. В сряда за кратко тези книжа се търгуваха при положителна доходност. Това означава, че може да им се наложи да изкупуват неограничено количество облигации, коментира Марсел Тилиант от Capital Economics.

Банката също така признава ограничената възможност да свали лихвите (-0.1%) към още по-отрицателни стойности, като посочва, че прекалено понижение може да предизвика съмнения в дългосрочното здраве на икономиката. В своя бюлетинот Wells Fargo коментират, че е показателна реакцията на йената – след първоначалното поевтиняване след количествените облекчения през 2013 г., тя реагира по-умерено на следващи ходове, а след въвеждането на отрицателни лихви дори поскъпна.

Има опасения, че банката, която изкупува 80 трлн. йени (786 млрд. долара) годишно, не може да разшири повече стимулите и ще се наложи да прибегне до други мерки.
Сега тя държи една трета от емитираните държавни облигации в Япония, а до края на 2018 г. ще достигне до 60%. По данни на Deutsche Securities Inc., японските банки имат облигации с падеж след повече от една година от 95 трилиона йени, като 30 трилиона йени са необходими за обезпечаване на заемите от централната банка. На практика банките държат 12-13% от активите си в държавни книжа, цитира Bloomberg данни на UBS. Това поставя под съмнение дългосрочната устойчивост на програмата за изкупуване на активи.

Действията на централните банки надуха гигантски балон на пазара на държавен дълг, предупреждават още експертите. Наливайки пари, чрез покупка на активи, те надуват цените им и ги прави нестабилни. Много инвеститори просто купуват облигации с надеждата, че последният глупак на пазара ще се окаже централната банка, коментира Джеймс Макинтош от WSJ.