интернет

Facebook отстъпи в продължителния спор с правителството на Австралия, който бе довел до ограничения за споделянето на новини от Австралия в социалната мрежа. Социалната мрежа ще вдигне забраната, след като правителството в Канбера се съгласи да промени своя закон за медиите, предвиждащ Facebook и Google да плащат за показването на новинарско съдържание. Случилото се идва след поредица от спорове между технологичните гиганти и някои от водещите медийни компании в различни страни по света.

Това обаче бе първият случай, когато правителство застава така категорично на страната на медиите. Не само случаят в Австралия, но и редица други факти от последните месеци показват, че балансът на силите се променя. И все още предстои влизането в сила на новото законодателство на ЕС в областта на авторските права, както  и приемането на Акта за дигиталните услуги и Акта за дигиталните пазари.

Съдейки по реакциите в социалните мреже, за много хора твърдата позиция на правителството в Канбера бе повод да се замислят за първи път, че като разчитат основно на Facebook, за да се информират, подкопават позициите на традиционните медии. Това е забележителен обрат в сравнение с дебата преди две години, когато опитът на ЕК и ЕП да се намесят в отношенията между технологичните гиганти и медиите чрез директивата за авторското право предизвика предимно опасения за свободата на изразяване. Тогава бе проведена мощна кампания срещу т. нар. данък линк и ЕП промени окончателните текстове.

Моделът на Австралия

Според кодекса, обявен от австралийското правителство през декември, Google и Facebook ще станат обект на принудителен ценови арбитраж, ако не успеят дапостигнат споразумение за таксата, която да плащат на австралийски медии. Предложеният закон предизвика голямо внимание, тъй като създава модел, който може да бъде последван от други правителства, на първо място Канада и Великобритания. Мнозина видяха в упорството на австралийското правителство да прокара закона дългата ръка на Рупърт Мърдок – основателя на News Corporation. Но аргументите на Канбера отиват по-далеч от интереса на една корпорация.

Проучване на на ACCC – австралийската комисия за конкуренцията и потребителите, откри, че от всеки 100 долара разходе за онлайн реклама, 53 отиват за Google, 28 за Facebook и 19 за останалите медийни компании.  Комисията освен това ще предложи регулации срещу т. нар. прекомерно ценообразуване и самопреференцииране от мобилните app store на платформите.

Засега медийният кодекс в Австралия се прилага само за двете компании, но може да обхване и други гиганти. Той залага съвсем различен подход – първо се дава шанс да страните да се споразумеят, ако това не стане се отива на задължителен арбитраж, който определя справедливата такса. Ако Facebook или Google откажат да плащат тази такса, правителството може да наложи глоби. Този подход изисква оценка на двустранната размяна на стойност – стойността, когато платформите получават от съдържанието на медиите и стойността, която последните получават, благодарение на привлечените чрез социалните мрежи потребители.

Докато Google се съгласи на сравнително по-ранен етап да плаща на издателите, от Facebook заявиха, че им се налагат санкции за използване на съдържание, което социалната мрежа не е вземала или искала. Но след силната реакция на решението да премахне новините от фийда на потребители в Австралия, както и да наложи информационно затъмнение за австралийските медии в целия свят, социалната мрежа трябваше да отстъпи една крачка назад.

Компромисът се състои в следното: Принудителният арбитраж няма да се прилага за Facebook, ако компанията докаже, че е подписала достатъчно споразумения за плащане на медийно съдържание. Правителството се съгласи също така, че Facebook и други дигитални платформи ще имат едномесечен срок за постигане на съответствие. Социалната мрежа от своя страна обеща да възстанови достъпа на австралийците до новинарско съдържание. В публикация от сряда, вицепрезидентът на Facebook  Ник Клег призна, че компанията е в прекалила с решението си да спре споделянето на новини в Австралия.

Примирието не бе посрещнато еднозначно. Сред критиците му бе британският медиен магнат лорд Ротърмиър, който написа във FT, че докато платформите убеждават отчаяните издатели да подписват сделки от типа „вземаш или напускаш“, няма да има справедлив, независим арбитраж.

Независимо от компромиса, ореолът на Facebook помръкна и отношението към социалната мрежа вече никога няма да бъде същото. Както пише Каролина Ар, Facebook се оказа бастион на свободата на словото само до момента, в който приходите му са застрашени; от този този момент нататък той се превръща в частно пространство. Според нея социалните мрежи трябва да бъдат регулирани като „корпоративно-граждански” пространства.

Това предизвика широки очаквания, че и други държави ще успеят на наложат правила, които да принудят интернет платформите да плащат на медийните компании за новините.

По-широката картина

Социалната мрежа, както и Google по-рано обявиха, че ще разпределят по 1 млрд. долара като плащания към медиите през следващите три години. Първоначалните им заявки бяха по-скромни.

За сравнение приходите на Facebook за 2020 г. са 86 млрд. долара, а приходите на Google Services – 169 млрд. долара. Каква част от тяхното съдържание е свързано с медии е трудно да се оцени.

Наскоро Google постигна споразумение за лицензиране с повече от 100 френски издателя, като според FT то е на стойност 22 млн. евро годишно.

Сумите, договорени с австралийските Nine Entertainment (издател на The Sydney Morning Herald ), Seven West Media и Junkee Media. Споразумението с Nine, която има и тв канал е за 30  млн. австр. долара, със Seven West – 10-30 млн. австр. долара. Освен това Google се договори и с News Corp за многогодишна сделка, чиито параметри не бяха разкрити, но Ню Йорк Таймс съобщи, че струва десетки милиони долари. Facebook също подписа споразумение със Seven West Media и преговаря с Guardian Australia, Nine Entertainment Co и News Corp Australia. Австралийски издатели настояваха американски гиганти да плащат за съдържание до 500 млн. долара годишно

Дяволът е в детайлите. Един проблем е дали позицията на медиите при тези преговори е достатъчно силна, особено когато с тях се преговаря поотделно. Отговорът дава Род Симс, председателят на ACCC пред The Sydney Morning Herald: „Никога не съм искал някой да отиде на арбитраж, исках заплахата от арбитраж да увеличи силата на медийния бизнес по време на преговорите, за да могат да стигнат до търговска сделка.“

Друг проблем е обхватът на споразуменията. За Google например е важно да изключи търсачката от приложението на разпоредбите на кодекса. „Google отчаяно се стреми да не плаща за новини, доставени чрез тяхната търсачка. Изглежда, че плащат над пазарната стойност, за да осигурят сделки [с медиите], които специално изключват Google Search“, коментира пред FT Джеймс Мийз, преподавател по комуникации в университета RMIT в Мелбърн.

Дълга предистория

Първите признаци на обрат всъщност са от миналата година, когато Alphabet, компанията-майка на Google предприе действия по лицензиране на медийно съдържание. Твърди се, че технологичният гигант вече се е договорил с 450 медии по целия свят. Това слага край на повече от едно десетилетие спорове с издатели като News Corp на Мърдок и германската група Axel Springer.

Най-големият европейски издател бе начело на коалиция от медии, която през 2013-2014 г. опита, но не успя да принуди Google да плаща за показване на извадки от новините в резултатите от търсене. През 2013 г. германският парламент прие закон за „спомагателното авторско право“, който даде на издателите правото да искат лицензионни такси за използване на тяхното съдържание, но след лобиране на Google бе направено изключение за агрегаторите на съдържание. Матиас Дьопфнер, тогавашният шеф на Axel Springerр не се предаде. През 2014 г. в едно незабравимо отворено писмо до Ерик Шмит, тогавашния изпълнителен директор на Google той написа: „Страхуваме се от Google.“ Спорът стигна дотам, че през Google изключи изданията на водената от Axel Springer коалиция от показване на извадките в резултатите от търсене, като показваше само заглавията. В крайна сметка обаче издателят на Bild се предаде и се съгласи с условията на Google News, след като установи спад на трафика от търсене с 40%, а само от Google News – с 80 на сто.

Подобно напрежение имаше и във Франция, което приключи след като Google отпусна около 82 млн. щатски долара за Фонд за цифрови иновации.

Значителен принос за промяната имат европейските регулации и по-специално директивата за авторското право, която влиза в сила тази година. В опит да намери алтернатива на тази директива, която изисква от агрегаторите на новини като Google News да плащат лицензионна такса (т. нар. данък линк) на авторите, технологичният гигант лансира Google News Showcase. Услугата, която тръгна първоначално като мобилно приложение включва панели с истории, подготвени от издатели. На издателите ще се плаща за създаването на брандирани панели, както и за свободно публикуване на определени статии, които са с платен достъп. Google постигна споразумения с издатели в Германия, Бразилия, Аржентина, Канада и др. Но някои издатели във Франция и Германия отказват да участват в новинарската програма на Google, освен ако тя не съответства на директивата за авторското право. Facebook също започна преговори за подобни споразумения.