Превъоръжаването на българската армия вероятно ще доведе до актуализация на бюджета за 2019 г. или до значителен дефицит през 2020 г. Това следва от решението на парламента, с което бе даден мандат на българското правителство да води преговори с „Локхийд Мартин“ за придобиване на осем изтребителя F-16V – блок 70.

За това решение ГЕРБ получи подкрепата на ДПС, докато Обединените патриоти бяха разединени. Решението да се водят преговори със САЩ на практика зачертава предходната процедура, която обаче според председателя на Комисията по отбрана Константин Попов не е била конкурс (мнение, изразено пред „Неделя 150“). Офертата на САЩ не отговаря на четири от седем условия, поставени в тази процедура – те надхвърля определения бюджет от 1.8 млрд. лева с ДДС (по информация на „Капитал“ е 2.1 млрд. лева), не може да се осъществи доставка на първите самолети до 24 месеца, предлаганата модификация не е на въоръжение никъде и, не се допуска разсрочено плащане. В своето решение българските депутати бяха мотивирани от две публично заявени обстоятелства – САЩ е стратегически партньор на България в НАТО (тоест това е политическо решение) и самолетът F-16 e доказан и ще бъде въоръжен с най-нови технологии (включително усъвършенстван радар).

Безспорно това е стратегически избор, който ще предпостави и останалите проекти за превъоръжаване на армията (в това число доставката на следващите изтребители, тъй като модернизацията на ВВС не приключва с осем самолета, а няма логика следващата поръчка да е за различен тип изтребител). Поради партизанските страсти, разпалвани от феновете на американската и шведската оферти, остава с по-малко внимание главният въпрос – отстъплението от наченките на стратегическо планиране в тази област. Решението на парламента не бе обвързано с преформулиране на военната доктрина на страната (какво ще правят тези самолети?). На заден план остава въпросът за индустриалното сътрудничество (какво ще прави „Авионамс“ – например).

В този коментар искаме да акцентираме на един аспект, който също остана подценен, а той е, че разходът не е планиран в Закона за държавния бюджет.

Съгласно средносрочната бюджетна прогноза, която играе ролята на мотиви към законопроекта, през 2019 г. не са предвидени разходи за изтребители (само 131 млн. лв. за сухопътните войски). През следващите две години са предвидени общо 400 млн. лева.

Но САЩ искат сумата да се плати авансово при сключването на договора. Министърът на финансите Владислав Горанов ще води преговорите за начина на плащане. Според министъра на отбраната Красимир Каракачанов, цитиран от БНР, България ще иска разсрочено плащане. Позицията на САЩ, посочена в доклада с офертите, е за еднократно заплащане на целия пакет след подписване на Договор за изпълнение. За да се допусне разсрочено плащане ще е необходимо изрично съгласие на американската Агенция за сътрудничество в отбраната. Целият пакет следва да бъде гласуван в Конгреса.

САЩ едва ли имат интерес да бавят преговорите (съществува политическа несигурност), затова е по-вероятно те да направят необходимото за бързо придвиждане на договора.

Но ако договорът влезе в сила от 2020 г., плащанията ще са за сметка на следващия бюджет (има се предвид касовия дефицит, който се гласува в закона за бюджета). За целите на изчислване на Маастрихтския критерий ще се вземе предвид дефицитът на начислена база, което означава, че покупката на изтребителите ще се отрази на дефицита след няколко години (при доставката).

Правителството може да избегне актуализация като пренасочи средства от други дейности, но само ако договори разсрочено плащане. Необходимо е авансовото плащане е примерно под 10-20%, така че сумата да се осигури чрез вътрешно преразпределение. Но това ще зависи от американската страна.

Възможно е и да се приложи схемата с покупката на хеликоптери „Кугър“ и „Пантер“ от 2005 г. Тогава правителството направи гаранционен депозит в „Сосиете Женерал“, като плащанията бяха направени от банката, а не директно от бюджета. Това позволи да не се завишава бюджетния дефицит.

Допълнена