ЕС - среща за еврозоната

На 15 декември ЕС проведе среща на високо равнище в разширен формат, посветена на бъдещото на Икономическия и валутен съюз. Поради важността на обсъжданите теми, на нея бяха поканени не само всички 25 страни, подписали фискалния пакт, но и Хърватска и Чехия, които са извън него.

Преди няколко месеца се очакваше на тази среща България да получи дългоочакваната покана за присъединяване към еврозоната, но това не бе коментирано. Всъщност българският премиер Бойко Борисов не се забелязва на масата на лидерите във фотоемисията от срещата за еврозоната.

Не бихме преувеличавали значението на неговото отсъствие, за което вероятно има банално обяснение. То обаче е метафорично.

Вече цяла година еврозоната се декларира като приоритет, но изявленията по темата почти се изчерпват с покриването на маастрихтските критерии и изброяване на европейски лидери, които са похвалили България за финансовата стабилност. На 15 декември към тази група Бойко Борисов причисли и “колегата” Драги (президентът на ЕЦБ Марио Драги).

Заседанието на 15 декември бе очаквано с надежди. То трябваше да зададе посоката на реформи в еврозоната и да даде тласък за разширяването й. Само допреди няколко месеца имаше спекулации, че именно на 15 декември България ще получи покана за присъединяване към валутния съюз. Не се случи нито едното, нито другото.

Формалният повод за отлагането на същинските разговори по бъдещето на еврозоната бе застоят на преговорите за съставяне на правителство в Германия. Това признаха германският канцлер Ангела Меркел и френският президент Еманюел Макрон, като последният прогнозира, че дебатът за еврозоната ще се състои през март 2018. Сега е време за структурни реформи и конвергенция на икономическите политики, заявиха двамата, подкрепени и от Марио Драги.

У нас темата – въпреки безспорната си важност, получи малко внимание, включително от финансовите медии. По време на импровизираната пресконференция на премиера Бойко Борисов в Брюксел се открои самотен кореспондент, който настояваше да получи информация за дискусията. Беше обяснено, че са обсъждани „детайли“ като това дали да има финансов министър на еврозоната и, както се разбра от думите на Борисов, България е против споделяне на рискове. Това е доминиращата досега германска позиция, която разчиташе на намаляване на рисковете (чрез политики на икономии и програми за реформи, наложени на страни като Гърция) вместо на споделянето им. Мнозина обаче признават, че това не е достатъчно. В същото време засилването на интеграцията не опира само до вноски в общия спасителен фонд (ESM)  – едно елементарно разбиране за споделяне на рискове.

Редуцирането на рискове пък не се отнася само до бюджетните икономии. Германия и Холандия дадоха ясно да се разбере, че това е условие и за банковия съюз. Преди да отидем към (общоевропейска) гаранция на депозитите, банките трябва да станат по-сигурни (тоест по-малко рискови),  заяви холандският премиер Марк Рюте. Това включва мерки за намаляване на лошите кредити и промяна на рисковите тегла на държавните облигации, държани от банките. Последното е важно, защото означава, че българските банки трябва да заделят повече капитал, за да покрият риска по ДЦК, доскоро смятани за безрисков актив. Германия също иска по-лесно отписване на суверенни дългове при събития като тези в Гърция – мярка, която може да повиши лихвите по държавните облигации на страните от южната периферия.

Неясна позиция

Въпросите в дневния ред на заседанието на 15 декември вероятно са се сторили досадни на българския премиер. Работата по трите основни теми – пътна карта за довършване на банковия съюз, създаване на Европейски валутен фонд и изграждане на съюза на капиталовите пазари, ще продължи през март, а решение трябва да се вземе през юни 2018 г. Така завършването на валутния съюз се превръща в предизвикателство за българското председателство на Съвета на ЕС. И става дума за бъдещето на ЕС през следващите пет до 10 години.
Ако не се стигне до решение през юни, ще бъде зачертана благоприятната възможност за реформи във валутния съюз, тъй като те ще бъдат отложени за след изборите за Европарламент през 2019 г. и избирането на нов състав на Еврокомисията.
А когато става дума за трудни политически решения, спънките често са в детайлите – като например, как ще се промени европейският бюджет, за да отговори за целта на повече конвергенция. От думите на българския премиер не се разбра каква е позицията на страната и дали настояването му за по-малко споделяне на рискове се отнася към европейския бюджет. Би било изненада, ако е така.

Борисов бе малко по-словоохотлив по темата за членство на България в еврозоната. Ние сме за това да има максимално твърди критерии (за влизане в еврозоната – това бе предадено неточно от агенциите, но той всъщност отговаря на въпрос за критериите за приемане на еврото, б.а.), защото ако някой закъса, ще трябва да вадим от нашите пари и да му помагаме, поясни той. Дали Борисов предлага дописване на маастрихтските критерии или нещо друго не стана ясно. Разбира се, критериите от Маастрихт са остарели и преценката е по много по-широк набор от показатели. В конвергентните доклади на ЕК и ЕЦБ, както в документа на комисията от началото на декември съвсем ясно се посочва, че въпросът не се изчерпва с четирите числови критерия, а реалната конвергенцията и структурните реформи също са важни. Борисов не обяснява как втвърдяването на критериите за прием (вероятно след като България влезе) ще имунизира еврозоната срещу кризи в сегашните й членки, което всъщност е централната тема.

Влизането в Банковия съюз впрочем бе обявено от ЕК като критерий за присъединяване към еврозоната, заедно с Маастрихтските критерии – виж стр. 11 на прикачения документ. Никой в София не коментира това, вероятно защото Банковият съюз не се харесва на всички и особено на част от системните банки, които ще минат под надзора на ЕЦБ.

Предложение на ЕК за нови бюджетни инструменти

Проблемите на еврозоната не са свързани с нейното разширяване, а с избора между по-пълна интеграция (включително фискална) и споделяне на рискове или редуциране на Икономическия и валутен съюз до валутна зона. При липсата на ясна българска позиция по тази централна за еврозоната дилема някак по-лесно е да си обясним защо София се суети и не предприема никакви реални стъпки за влизане в ERM ІІ и Банковия съюз.

Единственото, което мога да кажа, е, че с колегата Драги сме се разбрали експертите – гуверньорът на БНБ, финансовият министър, да работят по тази тема, без да вдигат шум, заяви още Борисов в Брюксел. Освен неразбиране на статута на централните банки, това изказване засилва съмненията, че под булото на конфиденциалността българското правителство губи решителност за влизането в еврозоната.

Застой

За една година тиха дипломация по темата България се придвижи от твърдението, че поемаме курс към присъединяване към еврозоната към по-безличното „Работи се по въпроса“.

Вижте как се промени езикът на отговорните лица: На 6 декември 2016 г. управителят на БНБ Димитър Радев заяви, че присъединяването към еврозоната ще бъде следващият акцент в работата на централната банка. През януари 2017 г. той заяви, че амбицията на БНБ е след една година банковата система да е готова за влизане в еврозоната. Но тозгодишния 6 декември Радев отбеляза, че се работи по техническите въпроси (които наистина не са малко). През май 2017 г. той и финансовият министър Владислав Горанов, участващи в банков форум, нарекоха влизането в еврозоната водещ приоритет и крайна цел. На 2 юни в София бе заместник-председателят на ЕК Валдис Домбровскис и след една от поредицата срещи финансовият министър Владислав Горанов каза, че “България категорично може само да спечели от присъединяването към еврозоната” и “Надявам се, че можем да коментираме с колегите едно ускорено присъединяване към ERM 2”. Той очакваше това да се случи в края на тази година. На 9 октомври в тв интервю Горанов бе по-уклончив: “Предпочитам да бъда относително деликатен, тъй като и колегите партньори от ЕС, членове на Еврозоната, не са склонни този дебат да се води на много висок глас. Но със сигурност изпълняваме всички номинални критерии както за влизането на лева в ERM2, така и впоследствие замяната му с евро”. Оттогава той не е коментирал темата, освен принципни въпроси (Например на 7 ноември той участва заедно с Домбровскис на форум в Брюксел, на който е подкрепил укрепването на еврозоната).

Тези цитати и последвалото мълчание оставят впечатлението за тупане на топката (Разбира се, читателят може сам да прецени дали е така, затова са линковете и прикачените документи). Каква може да е причината за тази промяна? Едно възможно обяснение е, че сондажите са показали, че заради изоставането на т. нар. реална конвергенция (жизненото равнище) и други специфични проблеми България няма да получи лесно покана. Въпреки че председателят на ЕК Жан-Клод Юнкер и заместникът му Домбровскис звучат окуражително, ключът към ERM ІІ се държи от ЕЦБ и страните-членки.

Безспорно засечките около съставяне на кабинет в Германия също са повлияли, тъй като българското правителство се стреми да координира позициите си с тези на Берлин. Но нещата се променят и София може би не успява да се адаптира.

И още една хипотеза: Вълненията около еврозоната в края на миналата година, както и през май бяха провокирани от страха от Европа на две скорости, но също така и от т. нар. неустоимо предложение (по думите на комисаря Пиер Московиси) към страни извън еврозоната. В последните документи, представяни от ЕК, неустоимото предложение е неясно и несигурно.
Това може да е дало повече тежест на настроенията срещу Банковия съюз. Към нежеланието за прехвърляне на правомощия от БНБ към ЕЦБ, сега се прибавят и парични аргументи. Според предложението на комисията, когато една страна участва в Банковия съюз, без да се е присъединила към еврозоната, тя трябва да осигури национален паралелен механизъм, заедно с предпазния механизъм за фонда за преструктуриране. (Тъй като ЕВФ е само за еврозоната, а фондът за преструктуриране е част от банковия съюз, изглежда това значи, че страната трябва да осигури своето участие.)

На тъмно

Всичко това са важни за България въпроси, но те не се обсъждат – нито публично, нито дори в официални документи, отразяващи българската позиция (виж например бюлетина от заседанието на Екофин от юни 2016 г., когато се обсъди пътната карта за банковия съюз). Ако човек, живеещ в България, иска да разбере какво се променя, какви са алтернативите, ползите и рисковете, той трябва да се справи сам със стотици страници доклади и документи. Това рядко е възможно. Липсата на публичност по българската позиция за еврозоната и Банковия съюз следователно оставя по-голямата част от гражданите на произвола на манипулациите. Тя също така е политика на свършените факти – поради тихата дипломация ние, данъкоплатците, не можем да влияем на процеса на вземане на решения.

Най-важното решение, свързано с подготовката за еврозоната, е приемането на националния план за  въвеждането на еврото. Той трябва преди всичко да гарантира устойчива конвергенция, тоест повишаване на жизненото равнище и устойчиви финанси и ще е странно, ако не се обсъжда публично.

Подробно за предлаганите реформи в еврозоната

ЕК предложи трансформиране на Европейския стабилизационен механизъм (ESM) в Европейски валутен фонд (EMF) от средата на 2019 г. С общ капацитет от 500 млрд. евро (без промяна) фондът ще предоставя финансиране на страни в криза и ще има роля в договарянето на спасителните програми, замествайки по този начин т. нар. Тройка. В момент спасителният фонд на еврозоната разполага с внесен капитал от 80 млн. евро и капацитет 500 млрд. евро ( виж тук ). Новият EMF също така ще подкрепя (чрез кредитна линия или т. нар. предпазен механизъм) единния фонд за преструктуриране, насочен към банките. За разлика от ESM, създаден със споразумение между страните, ЕMF ще бъде създаден с регламент. Комисията настоява тя да управлява фонда, но някои от страните-членки не са съгласни. Има предложение спешните решения за отпускане на спасителни заеми да се вземат с мнозинство 85%, като ще остане изискването за единодушие при важните решения.
Завършването на банковия съюз, включително чрез изграждане на единна схема за гарантиране на депозитите, е планирано за заседанието през юни, както става ясно и от писмото на председателя на Европейския съвет Доналд Туск до лидерите. Това е втората голяма тема, по която има консенсус. Предложенията включват комбинация между мерки за редуциране на рисковете (например, надзор от страна на ЕЦБ на системно значимите банки във всяка страна) и мерки за споделяне на рискове (например, обща гаранция по влогове).
Предложението на ЕК за създаване на европейски финансов министър от 2019 г., който да следи използването на европейския бюджет и да отговаря за фискалния и макроикономически надзор, не бе прието. Страните се противопоставиха на прехвърлянето на повече правомощия на комисията.

Няма да има общ бюджет на еврозоната, каквото предложение отправи френският президент Еманюел Макрон, но бюджетът на ЕС ще се промени. Обсъжданите промени са не само отговор на Брекзит, а целят да се повиши ефектът от еврофондовете и да се подкрепят структурните реформи.
Още до края на сегашния период през 2020 г. да бъде удвоен бюджетът за подкрепа на структурните реформи до 300 млн. евро, предлага комисията.

След 2020 г. тя предвижда да се създаде четири нови инструмента, които ще бъдат представени по-подробно през май 2018 г. Първият е нов инструмент за подкрепа на структурните реформи, а вторият – инструмент в подкрепа на страните, присъединяващи се към еврозоната (dedicated convergence facility). И в двата случая изборът на приоритетни реформи, които да бъдат подкрепени, ще се основава на Европейския семестър. Що се отнася до инструмента за страни, кандидатстващи за членство в еврозоната, той може да не  е толкова щедър, колкото са кохезионните фондове. До края на сегашния период ще бъдат финансирани мерки за техническа подкрепа, а след 2020 г. мерки за подобряване на управлението на публичните финанси, бизнес средата, финансовия сектор, трудовия и продуктовите пазари, както и публичната администрация.

На трето място е споменатият предпазен механизъм за фонда за преструктуриране на банки чрез Европейския валутен фонд.

Ще бъде въведена стабилизационна функция на бюджета на ЕС, която цели предпазване на страните от асиметрични шокове. Целта е да запази инвестиционният капацитет на засегнатите страни, а не да отслабва бюджетната дисциплина, твърдят вицепрезидентът на комисията Валдис Домбровскис и финансовият комисар Пиер Московиси. Идеята е, че при криза първо се орязват публичните инвестиции. За да се избегне моралният риск, средства от стабилизационния инструмент ще се отпускат само на страни, които спазват правилата за бюджетна дисциплина. Няма много подробности за това как ще действа този инструмент, но една от възможностите е временно намаляване на националното съфинансиране по европейски програми.
Тук е необходимо да се направи важно уточнение за хипотезите на споделяне на рискове. Докато кризата налагаше фокус върху преструктирането на дългове и спасителните програми, т. нар. асиметрични шокове могат да възникнат дори в страни с добра фискална дисциплина, например, в резултат на имотен балон или банкова криза. Когато се говори за споделяне на рискове в този смисъл, се имат предвид общи бюджетни инструменти, насочени към развитие и конвергенция, а не към гасене на пожари, което имаше предвид българският премиер с изказването си. (Асиметричните шокове се дължат на това, че страните може да не са синхронизирали бизнес цикъла си, а в същото време не могат да използват механизмите на паричната политика, когато са във валутен съюз – много грубо казано, не могат да повишат лихвите, ако икономиката прегрява или да девалвират валутата си, за да изнасят повече).

По бюджетните въпроси няма консенсус между страните.