евро

11 милиарда и 367 милиона евро.
Това е сумата на финансирането по европейски програми (1) през първия програмен период (2007-2013). Време е за въпроса какво постигна България с това изобилие от пари. Този въпрос застава още по-остро поради перспективата, някои от договорените проекти – специално в транспорта, да не бъдат приключени в срок и да се наложи вместо от европейския бюджет да бъдат финансирани от държавния. Ако досега властите успяваха да внушат, че основното е да се договарят проекти, „за да не загубим пари“, то перспективата тези проекти да се платят от джоба на данъкоплатците би трябвало да ни направи по-взискателни към подбора на проектите, тяхната ефективност и приноса им за благосъстоянието.

Най-лесният начин да се проследи ползата от еврофондовете е според индикаторите, които управленците, планирали голямото харчене, са заложили преди 2007 г. Тези индикатори са записали в Националната стратегическа референтна рамка – документ, който рядко привлича вниманието на публиката. Дори да смятаме, че те не са най-добрият измерител за ползата от европейските фондове, така или иначе тези критерии са избрани от самите чиновници, отговорни за програмите. Следователно ще ги оценяваме по това, което сами са избрали.

Прегледът на изпълнението и на останалите индикатори показва почти пълен провал. Основният показател, който измерва успеха от политиката на сближаване – БВП на човек от населението като дял от средното в ЕС нараства доста по-слабо от прогнозите. Това увеличение дори е по-бавно, ако се има предвид, че базовата стойност (за ЕС-27, без Хърватска) всъщност е 36%. Напредъкът, който България постига през двете години, предхождащи влизането в ЕС (догонване като увеличаване в процетни пунктове спрямо средното ниво на доходи в ЕС по Паритет на покупателна способност) е почти равен на постигнатото след 2007 г., с помощта на еврофондовете. За сравнение, Полша успява да стопи 18 процентни пункта разлика след присъединяването си към ЕС, Румъния – 19 пр. пункта. Няма друга страна със сходно ниво на доходи, която да е напреднала толкова малко след присъединяването си към ЕС (2)

Само три от 17 показателя в Националната стратегическа референтна рамка са изпълнени. Това са обемът преки чуждестранни инвестиции през периода (благодарение основно на бума през 2007 г., когато бяха привлечени рекордните 9 млрд. евро); нивото на икономическа активност и дела на населението със средно образование, което няма допълнителна квалификация. В таблицата са включени и два индикатора, за които нямаме данни, нито целева стойност, нито ясен показетел. Това са оценки на СИБИЛА за нетно въздействие на ОП „Транспорт“ върху реалния БВП спрямо сценарий с нулево усвояване на програмата (1.35), съответно за нетно въздействие на ОПОС върху реалния БВП (0.6%), което идва на мястото на индикатора за нарастване на привлекателността на регионите.
НСРР

СРЗЗа 18-тия индикатор – нарастване на доходите и заетостта в слабо развитите райони, няма данни, нито е посочено как следва да се изчисли той. Но са налице достатъчно анализи, които показват задълбочаване на проблема. Съседната графика илюстрира един аспект на влошаването на този индикатор, вместо да е обратното. Подобна картина разкрива и показателят за процент от населението в риск от бедност, който се влошава, вместо да се подобри.

Има различни причини за неизпълнението на целите на европейските програми. От една страна, част от целевите стойности са писани сякаш с поглед в тавана. В други случаи вероятно е повлияло забавянето на някои проекти. А при някои показатели като средногодишен ръст на БВП и безработица е очевидно влиянието на кризата от 2008 г., за която не можем да виним българските власти.

Въпреки това прави впечатление, че не са постигнати дори цели, които са под прекия контрол на администрацията като дял на населението с достъп до ВиК и обхванати от обучения.

Търсейки по-преки индикатори за ползата от еврофондове, поискахме от кабинета на вицепремиера Томислав Дончев по-подробни данни за някои специфични показатели.

Те показват, че безспорният ефект от еврофондовете се свежда до инвестициите в технологична модернизация на предприятията, и изграждането на магистрала „Тракия“. Особено показателен е броят туристи, облагодателствани от туристическите атракции. Предвидената сума за туризма по ОПРР е 387 млн. лв. (само за крепости се дадоха 200 млн. лева), а подобни проекти се развиват и по селската програма. Така че ефектът от похарченото за туристически атракции е повече от разочароващ. Лесно може да се пресметне, че при цена на билетите под 10 лева и липса на съпътстващи услуги до крепостите и другите „Чудеса на България“, с такава посещаемост въпросните туристически строежи биха възвърнали инвестицията в продължение на векове. Но ЕС е щедър и не държи на такива категории, поне в представите на евробюрократите.

индикатори

1) Без финансирането по инструменти, които се управляват директно от ЕК

2) Чехия, Словения и донякъде Унгария имат по-малък напредък, но при по-високо ниво на доходи.