Маргрете Вестагер и Тиери Бретон
Обновена

След като години наред Европейската комисия се опитваше да ограничи експанзията на големите технологични компании чрез забрани, глоби и законодателни инициативи по отношение на данъците, нарушения на конкуренцията и защита на правата на потребителите, тя се прицели в ядрото на техния бизнес – алгоритмите и данните.

На 15 декември ЕК представи пакет, съдържащ актовете за дигиталните пазари и за дигиталните услуги, който допуска възможността за принудителна продажба на дигиталните гиганти, които системно не покриват неговите изисквания. Предложенията оставят отворени въпроси – от въпроса за критериите до прекомерна административна тежест. Още при предварителното обсъждане стана ясно, че технологичните гиганти няма да се дадат без бой, като най-показателно бе не особено дипломатичното становище на Facebook, Inc.

Пакетът е насочен предимно към големите технологични компании, които напоследък властите предпочитат да наричат gatekeepers (вратари или пазачи на информационния вход, както ЕК ги нарича) – понятие, което акцентира не толкова и не непременно върху концентрацията и пазарното влияние, а върху контрола върху тесните места в дигиталната система – ключова инфраструктура и данни. Пакетът трябва да се разглежда заедно с по-ранни инициативи на ЕК, които изискват споделяне и преносимост на данни, както и прозрачност и одит на алгоритмите, които дигиталните гиганти използват, за да класират, препоръчват или блокират стоки,  услуги или реклами на други компании.

Законът за дигиталните услуги се отнася до отговорностите на интернет платформите за нелегално съдържание или фалшиви стоки, както и по отношение на прозрачността и дезинформацията в рекламите. Към момента големите компании като Facebook или Amazon премахват фалшиви новини и стоки на доброволна основа. Те се противопоставиха на първоначалните намерения да носят отговорност не само за нелегално съдържание, но и за вредно съдържание.

Технологичните гиганти трябва да проверяват продуктите на външни доставчици, които продават на своята платформа, и да споделят информация, за това как модерират незаконното съдържание. Това се отнася до платформите с над 45 милиона потребители, определени като много големи. Големите платформи трябва да осигурят по-голяма прозрачност на рекламите, да информират потребителите кой стои зад рекламите и защо виждат съответната реклама. Те трябва да назначат поне един служител, отговорен за прилагане на изискванията на закона за дигиталните услуги.

Законът за дигиталните пазари се отнася до правилата на пазарите, като по-конкретната му цел е да предотврати възможността технологичните гиганти да използват контрола, който имат, за да дават предимство на своите стоки и услуги. Тази практика, известна като self-preferencing, e широко използвана и регулалаторите вече имат история на заведени и приключени дела за злоупотреба с господстващо положение. На 10 декември например, германският антимонополен орган започна разследване на Facebook заради това, че изисква потребителите на Quest 2 имат профил в социалната мрежа, за да могат да използват устройствата на компанията за виртуална реалност Oculus, която Facebook придоби. Социалната мрежа също така ограничава достъпа на независими производители на приложения, за сметка на своя софтуер за VR. Подобни примери има и по отношение на Google, Apple и Amazon. В цяла поредица от случаи през последните месеци Apple e обвинявана, че необосновано затваря своя App store, което разгневи компании като производителя на игри Epic и доведе до съдебни дела и формиране на анти-Apple коалиция.

За нарушения ще се налагат глоби до 10% от оборота. Междувременно Би Би Си съобщи, че новото Звено за дигиталните пазари във Великобритания, което ще заработи през 2021 г., ще налага глоби до 10% от глобалния оборот.

През годините ЕК се опитваше да ограничава злоупотребите с монополно положение с инструментите на антимонополното законодателство – като например, решението да наложи глоба от 2.4 млрд. евро на Google заради това, че използва търсачката, за да даде незаконно предимство на друг свой продукт — услуга за сравнително пазаруване Google Shopping. Компанията обжалва.

С приемането на двата закона ЕК няма да се налага да доказва злоупотребата с доминираща позиция в съда. Достатъчно е компаниите да попаднат в обхвата на дефиницията за gatekeeper и да извършват някои от посочените дейности. Въпреки това динамичната и изменяща се природа на дигиталния бизнес е аргумент всеки случай да се разглежда поотделно и комисията си е запазила правото да прави разследвания, за да установи дали практиките на някой нов играч не налагат промяна на правилата.

Правилата също така ще задължат големите платформи да споделят данни с техните по-малки конкуренти. По-ранни версии също така предвиждаха да се забрани на платформите да регистрират автоматично потребителите за повече от една услуги.

Сериозно препятствие ще бъде одобрението на Европейския съвет и на парламента. FT цитира българския евродепутат Ева Майдел, според която има опасност да се приеме лошо законодателство, което няма да роди автоматично европейска алтернатива на Google и подобните му. Но всъщност ЕК не обявява подобна цел, това би било дискриминация.

Различни европейски представители, както и хора от академичните среди, също не са чужди да идеята за разделяне на монополите. Засега ЕК предлага подобно решение като крайна мярка. Тиери Бретон още миналата година даде да се разбере, че би го подкрепил при извънредни обстоятелства. В САЩ, която е родината на Google, Apple, Facebook и Amazon, това започва да се обсъжда сериозно.

Но не е ясно как новата администрация на избрания за президент Джо Байдън ще реагира, ако ЕС изпревари Америка или наложи регулации, които се изтълкуват като опит за изтласкване на американски компании от европейския пазар. Опитът на Франция да наложи дигитален данък на гиганти като Google, Apple, Facebook и Amazon вече предизвика обвинения в дискриминация и заплаха за търговска война.


Из съобщението на Европейската комисия (със съкращения):

Законодателният акт за цифровите услуги ще въведе редица нови, хармонизирани задължения за целия ЕС по отношение на цифровите услуги, внимателно степенувани въз основа на размера и въздействието на тези услуги, като например:

  • правила за отстраняване онлайн на незаконни стоки, услуги или съдържание;
  • защитни мерки за ползватели, чието съдържание е било погрешно изтрито от платформи;
  • нови задължения за много големите платформи да предприемат базирани на риска действия за предотвратяване на злоупотреба с техните системи;
  • широкообхватни мерки за прозрачност, включително по отношение на онлайн рекламата и алгоритмите, използвани за препоръчване на съдържание на ползвателите;
  • нови правомощия за обстоен преглед на работата на платформите, включително посредством улесняване на достъпа на изследователите до ключови данни на платформата;
  • нови правила за проследяемост на бизнес ползвателите в онлайн пазарите, за подпомагане на проследяването на продавачите на незаконни стоки или услуги;
  • нова процедура за сътрудничество между публичните органи за гарантиране на ефективно прилагане в рамките на единния пазар.

Платформи, които достигат до повече от 10 % от населението на ЕС (45 милиона ползватели) се смятат за системни по своя характер и поемат не само специфични задължения да контролират собствените си рискове, но и се подчиняват на нова структура за надзор. Настоящата нова рамка за отчетност ще се състои от съвет на националните Координатори за цифрови услуги със специални правомощия за Комисията при надзора над много големи платформи, включително възможността да ги санкционира пряко.

Законодателният акт за цифровите пазари е наочен към платформите, които действат като “пазачи на цифровия вход”. Това може да им даде правото да действат като частни създатели на правила и да функционират като препятствие между предприятия и потребители. Понякога такива дружества контролират цели платформени екосистеми. Когато даден “пазач на информационния вход” участва в нелоялни бизнес практики, това може да попречи или да забави достигането до потребителя на ценни и иновативни услуги на неговите бизнес ползватели и конкуренти. Примерите за тези практики включват нелоялна употреба на данни от предприятията, функциониращи на тези платформи или ситуации, където ползвателите ползват само отделна услуга и имат ограничени опции за промяна към друга услуга.

По-конкретно Законодателният акт за цифровите пазари:

  • ще се прилага само за големите доставчици на услуги на основната платформа, които са най-податливи на нелоялни практики, като например търсачки, социални мрежи или посреднически онлайн услуги, които отговарят на обективните законодателни критерии за обозначаване като “пазачи на информационния вход”;
  • ще определи количествени прагове като основа за определяне на предполагаемите пазачи на информационния вход. Комисията също така ще разполага с правомощия да посочва дружества за пазачи на информационния вход след пазарни разследвания.
  • ще забрани редица явно нелоялни практики, като например блокиране на потребителите да деинсталират всякакъв предварително инсталиран софтуер или приложения;
  • ще изисква от пазачите на информационния вход проактивно да предприемат определени мерки, например целеви мерки за разрешаване на софтуер на трети страни да функционират правилно и да си взаимодействат с техните собствени услуги;
  • ще налага санкции за неизпълнение, които биха могли да включват глоби от до 10 % от световния оборот на пазача на информационния вход, с оглед на гарантиране на ефективността на новите правила. За повтарящите се нарушители тези санкции могат да включват и задължението за предприемане на структурни мерки, по възможност стигащи до продажбата на някои предприятия, когато няма друга също толкова ефективна алтернативна мярка за гарантиране на спазването;
  • ще разреши на Комисията да извършва целеви пазарни разследвания за оценяване дали практиките на някой нов пазач на информационния вход следва да се добавят към настоящите правила, за да се гарантира, че практиките и услугите на новия пазач на информационния вход са съобразени с бързия темп на цифровите пазари.