На десетата година след световната финансова криза, голяма част от икономиката на ЕС не може да възстанови пълния си потенциал. Запазват се значителни разлики в жизнения стандарт и по редица показатели е налице дивергенция вместо конвергенция между страните от ЕС.

Докладът предлага множество примери за разширяващите се различия между икономическите резултати на страните от ядрото на еврозоната и периферните икономики. Това се дължи на различните икономически модели, различното влияние на дълговата криза и структурни предизвикателства.

Страните от еврозоната, които често се смятат за ядро на европейския проект не показват по-голямо сближаване от останалите.

В нейната близо 20-годишна история ясно се открояват два етапа. През първата половина – от 1999 г. до финансовата криза е налице възходящо развитие, като се забелязват признаци на сближаване, до голяма степен поради бързото развитие на Испания. След кризата единствено страните от Източна Европа, Германия, Австрия и Белгия, достигат съпоставимите нива на БВП. Италия задълбочава влошаването на показателите си, което е започнало още преди 2008 г.

Значителна част от периферните страни са изправени пред дългосрочно забавяне на растежа, което се вижда от оценките за потенциалния растеж и д ългосрочната безработица. При това положение мерките на ЕЦБ, както и обсъжданите в момента мерки, свързани със стабилизационна функция на европейския бюджет по време на кризи, може да се окажат неефективни.

потенциален

Съдържание за абонати