ЕС

Острата фаза на еврокризата може би приключи. Но зоната ще куца още години поради нисък растеж и висока безработица, ако не бъдат предприети дейстивя на три фронта – изчистване на банковите баланси, разхлабване на паричната политика и предприемане на пазарни реформи

Последните новини от еврозоната са окуражаващи, пише „Ню Йорк Таймс”. Всички проблемни страни, с изключение на малкия Кипър, се очаква да отбележат ръст следващата година. Бюджетните дефицити, един симптом на кризата, се намаляват. Дефицитите по текущата сметка – също.

Ирландия, пример за суровата рецепта на икономии плюс структурни реформи, току-що излезе от спасителната програма. Португалия ще направи това през следващата година. Дори Гърция се заиграва с идеята да се върне на пазарите на държавен дълг до края на 2014 година.

Сред големите икономики Испания отбелязва подобрение. Перспективите за Италия са по-мрачки. Но дори там, изборът на младия Матео Ренци за лидер на лявоцентристките демократи дава надежда, че той ще работи с премиера Енрико Лета за реформиране на страната. Лета елегантно се опитва да промени политическата система и Конституцията, като миналата седмица бе прието премахване на държавното финансиране на политическите партии. Това, което е по-неясно, е дали той ще може да реформира икономиката и да намали държавния дълг, който тази година ще достигне умопомрачителните 133 процента от БВП.

Модерно е да се смята, че Франция е болният човек на Европа. Президентът Франсоа Оланд със сигурност прави малко, за да ограничи социалната държава и да увеличи конкурентоспособността. Но цикличният подем дойде навреме, за да попречи  Франция да бъде въвлечена в кризата.

Това не значи, че еврозоната е в добра форма. Безработицата е над 12%, а Европейската комисия прогнозира, че тя ще нарасне само с 1.1% през 2014 г.

Рецесията носи риска от политически експлозии. Очаква се на изборите за Европейски парламент през май традиционните центристки партии да се представят зле, а гласоподавателите да се ориентират към протестни движения.  Във Франция от това ще спечели крайнодесният Национален фронт, в Италия – движението Пет звезди на Бепе Грило; в Гърция – радикалната „Сириза”, а в Англия – евроскептичната Партия на независимостта.

Избирателният пробив на крайни групи на европейските избори не трябва да предизвика земетресения в страните-членки. Правителствата могат да ги пренебрегнат. Но малките парламентарни групи са склонни към нервност, което прави по-трудно за правителствата да управляват.
Междувременно плановете за по-задълбочен фискален и политически съюз в еврозоната бяха замразени. Това е добра новина, въпреки общоприетото мнение , че зоната се нуждае от фискален съюз. Хората в Европа не са готови за създаване на супердържава.

Но реформите трябва да продължат и двете най-големи неща, които трябва да бъдат свършени, са в ръцете на ЕЦБ. Първо, трябва да бъдат прочистени балансите на банките и да се подготви създаването на банков съюз.

Другото голямо нещо в дневния ред на ЕЦБ е как да повиши инфлацията до зададената цел – под, но близо до 2 на сто. Банката прогнозира инфлация от 1.1% следващата година и 1.3% през 2015 г. Такава ниска инфлация прави трудно за еврозоната да расте бързо, като тежестта на дълга се усеща по-силно.

Марио Драги, президентът на ЕЦБ, заяви този месец: „Ние сме напълно наясно с рисковете за понижаване на растежа, които един продължителен период на ниска инфлация предполага”. Това, което не е ясно е дали ЕЦБ е готова на решителни мерки, включително покупка на държавни облигации като форма на количествени облекчения.