електронна търговия

Онлайн търговията е нараснала много силно в отделни сегменти, стана ясно по време на онлайн дискусията Възможности и проблеми на електронната търговия, организирана от Economix.bg.

Данните бяха представени от Жанет Найденова, председател на Българската Е-комерс Асоциация. Освен нея в събитието участваха Яница Димитрова (“Еконт”), адв. Христо Копаранов (Попов, Арнаудов и партньори) и Христо Петров (“Голдън Вижън”).

71% от населението на България има достъп до интернет и 31% от интернет потребителите са онлайн купувачи, според данните на БЕА. Числата се отнасят само до местния пазар, без да се включва трансграничната търговия. Жанет Найденова се спря и на демографския профил на клиентите.

Тя посочи, че е налице много голяма динамика по отношение на категориите продукти, които се закупуват по време на пандемията. Например, покупките на електроника, лаптопи, принтери, онлайн игри, книги забавлени гейм конзоли и подобни стоки са отбелязали ръст над 50-60% за миналата година. Бързо са нараснали продажбите на спортни уреди, както и на уреди за кухнята, за дома, мебели – тоест стоки, които позволяват по-качествен живот в тази затворена среда. Същото се отнася и за продуктите за здравето. Най-големите повишения са в категориятат на FMCG и по-специално, хранителните продукти, къето ръстът надхвърля 100 процента. Смело може да се каже, че 2021 г. ще е годината на бързооборотните потребителски стоки, каза Найденова.

От друга страна, в категории като мода, авточасти, да не говорим за онлайн пътувания и самолетни билети понижението през първата половина на 2020 г. е било над 70 процента.

Тя представи данните на European E-commerce Report за продажби на крайни потребители – B2C (състои се от онлайн продажби на продукти – 51% и онлайн продажби на услуги – 49%).

Прогнозните данни за 2020 г сочат, че обемът през изминалата година е достигнал 974 млн. евро, сподели Жанет Найденова. Според проучвания на БЕА за 2020 г. средният ръст на продажбите на продукти е 36% спрямо 2019 г., а за онлайн услугите, в които влизат самолетни билети, туристически пакети, онлайн билети за събития, ще бъде отбелязан средно 30% спад. Така средният ръст ще е около 10% за 2020 г. или трикратно по-малък от реализирания през 2015-1019 г.

Все още около 60% от онлайн поръчките са с наложен платеж, но делът на плащанията с кредитни и дебитни карти достига 32%, показват още данните. Проучване сред членовете на БЕА (тоест по-големите онлайн магазини) сочи ръст на плащанията с карти от 160% през 2020 г., стана ясно на форума.
Един онлайн купувач инвестира средно в България за онлайн покупки 637 евро годишно (при около 300 евро за страните от Източна Европа), съобщи още Жанет Найденова.

Яница ДимитроваРезултатът от пандемията е, че динамиката на онлайн търговията стана по-трудно предвидима, което е предизвикателство за логистичните компании, каза Яница Димитрова, представител на “Еконт”.  Във връзка с управлението на динамични капацитети компанията разчита на софтуерно решение, което позволява да се следи натоварването на логистичните центрове и транспортните средства, техния маршрут и да се прелокират обеми, съобщи тя.
През миналата година общият брой пратки (врата-врата, врата-офис и офис-врата), преминали през куриерската компания, бележи ръст от над 33% спрямо 2019 г. Броят изпратени пратки с наложен платеж се повишава с 20%, а броят получатели по пратки с наложен платеж – с над 14%. Отчитаме ръст при изпратените пратки с опция преглед, тест и избор – с 22.2%, а клиентите – получатели, които използват преглед, тест и избор, нарастват с 13%
Ако разгледаме източниците за генериране на пратки – тези със запазен диапазон или с директна интеграция регистрират ръст в броя изпратени пратки от 145%, а броят на подателите при тези параметри се увеличава със 135%, стана ясно от данните на “Еконт”.

КопарановАдвокат Христо Копаранов от “Попов, Арнаудов и партньори” представи регулаторните изисквания и по-конкретно правилата на Закона за електронна търговия, Закона за защита на потребителите и др. Той представи изискванията за информация, която се предоставя преди сключване на договора, като е важно търговецът да може да докаже, че я е представил на потребителя. Той говори още за нелоялните практики, включително непоисканите търговски съобщения, заблуждаващата реклама, имитацията, например, на домейн или външен вид на сайт. Ако се прави сравнителна рекрама, тя е допустима само ако става дума за обективно сравнение, което може да бъде доказано. Адвокат Копаранов представи подробно изискванията във връзка с промоциите, по-специално обещанията за подаръци при покупка на дадена стока и промоции от типа “купи 3 на цената на 2”. Безплатни стоки като добавка към продавана стока не може да се предоставят с три изключения: рекламни продукти с незначителна стойност с ясно изписан бранд, безплатни принадлежности (например, каишка към часовник) и отбив при продажба в по-големи количества. Игри с награди на стойност, която значително надвишава цената на продаваната стока или услуга не са допустими, допълни той. Презентацията на адв. Копаранов разгледа и приложимите изисквания на ЗЗЛД и GDPR, например, необходимостта от съгласие за рекламни бисквитки и бисквитки за проследяване или при промяна на целите. Сайтовете трябва да имат политика за поверителност на данните и политика на бисквитките, както и изграден канал за комуникация с потребителите, припомни още юристът.

Адвокат Копаранов обърна внимание и на публикувания нов закон за цифровото съдържание и цифровите услуги. С него се уреждат договорите, свързани с цифрово съдържание и цифрови услуги, като софтуер и приложения, които досега са имали частична уредба в ЗЗП. Новият закон ще влезе в сила след 9 месеца и се отнася до търговия с потребители, а не с други търговци.
Налице е и нова регулация на веригата на продажби на хранителни стоки в ЗЗК, с която България надскочи европейските директиви, посочи юристът.

Христо Петров, управител на “Голдън Вижън”, коментира опциите пред стартиращите предприемачи в онлайн бизнеса. Една от тях е възможността представителите на свободни професии, които предлагат онлайн услуги да се регистрират в в Регистър БУЛСТАТ. За това е необходим диплом за съответната специалност, което е проблем по отношение на специалности като копирайтъри, специалист по изграждане на сайтове и пр.
Друга възможност да се търгува като физическо лице, но НАП приравнява тези онлайн търговци на ЕТ, попълват се същите справки като ЕТ, изисква се съставяне на отчети и т.н.

Най-изрядният вариант е да се регистрира фирма, каза Петров. Но ако онлайн търговецът продава в чужбина, ще се окаже, че спазването на регулациите е трудно. Например, когато се търгува през маркетплейси като Amazon или Etsy, заради таксите и комисионитет е необходима ДДС регистрация. Такава регистрация е необходима (по чл.99), ако търговецът е внесъл стоки за повече от 20 хил. лева, при плащания на реклами или постове към Facebook или Instagram, хостинг или облачни услуги от чужбина и т.н. Друг проблем е, че извън България не може да се използва пощенски паричен превод, тоест когато се изпращат стоки с наложен платеж, например, до Гърция , трябва да се пускат касови бележки. Когато се надхвърли прага за дистанционни продажби от 35 000 евро, той трябва да се регистрира за целите на ДДС в Гърция и вече не се дължи ДДС по българската, а по гръцката ставка. ДДС в Гърция е 24%, а такъв % за ДДС не може да се въведе на касов апарат, защото в България няма такава ставка.
Ако се плаща с кредитна или дебитна карта, отново се изискват касови бележки, но това е неудобно, ако се продава на 15 пазара и клиентите плащат в 15 валути, които имат различен курс всеки ден. Съществува само едно улеснение да търговците, които приемат плащания с карти – отчитането с одиторски файл, но то е с ограничено приложение и има множество изисквания, например, да не се приемат други плащания, които изискват касови бележки, софтуерът да не управлява други продажби, освен продажби онлайн, да се генерира УНП от одобрено СУПТО и т.н. По данни към декември 2020 г. се използва само от 60 търговеца.
Петров коментира и най-честите грешки на онлайн търговците, например, да не се следи дали е прехвърлен прагът за регистрация по ДДС в различните страни от ЕС. Бе засегната и темата за предстоящите промени в дистанционните продажби.

Не пропускайте!

Промени в ДДС относно е-търговията и вноса