Енергетика

Основните енергийни проекти на България се редуцираха до “Южен поток” и изграждането на междусистемни газови връзки със съседните страни, след като на различни етапи и с различни основания отпаднаха “Бургас-Александруполис”, АЕЦ “Белене” и “Набуко”.

Южен поток

През  юли 2010 г. бе подписана пътната карта за проекта.
На 13 ноември 2010 г., по време на посещението на руския премиер Владимир Путин в София бе учредено съвместното дружество за “Южен поток”. Акционери в него са “Български енергиен холдинг” ЕАД и “Газпром”, с по 50 процента в капитала, мястото на регистрация е България. Капиталът му тогава бе 15.6 млн. лева.

През 2011 г. БЕХ и “Газпром” избраха консорциума между украинската компания ОАО „ЮЖНИИГИПРОГАЗ” и българското дружество „ГАЗТЕК БГ” АД за изпълнител на прединвестиционното проучване за българския участък от проекта „Южен поток”.
На 15 ноември 2012 г. бе подписано инвестиционното споразумение за “Южен поток”, което предвижда проектно финансиране, като 70% от средства ще бъдат привлечени от външни източници. Това спестява необходимостта България да осигури най-малко 500 млн. евро. Руската страна заяви, че ще осигури финансирането, като България ще изплати своя дял за сметка на транзитните такси през следващите 15 години.

Конфигурацията на газопровода “Южен поток” е с дължина на основната тръба приблизително 540 км и с отклонение към Провадия от 59 км, три компресорни станции – във Варна, Лозен и Расово, с технически капацитет общо 63 млрд. куб. м газ годишно. Общата индикативна строителна стойност на проекта през българска територия трябваше да бъде 3308,65 млн. евро. Но при окончателното договаряне на 31 октомври 2013 г. бе обявена стойност на строителните работи от 3.5 млрд. евро без ДДС (не са включени разходи за лихви и проектиране)

Старите тръби, по които върви транзитът за Гърция и Турция, остават български. Запазват се количествата, транзитирани по съществуващите тръби – те са 17 млрд. куб. м.

На 7 декември 2012 г. руският президент Владимир Путин даде тържествено началото на строителството на „Южен поток” в град Анапа.

През юли 2013 г. ръководителят на “Газпром” Алексей Милер бе на посещение в София, като настоя за ускоряване на ОВОС и строителните разрешителни, така че строителството да може да започне през есента. Първият газ по новите тръби трябваше да пристигне в България през декември 2015 г. , а газопроводът да  заработи с пълна мощност (63 милиарда куб. м. газ годишно) през 2018-2019 г.

Висшият експертен екологичен съвет към Министерството на околната среда и водите (МОСВ) одобри участъка, през който ще премине тръбата през август 2013 г.

Първа заварка тръбата през България бе направена на 31 октомври 2013 г. след посещение на шефа на “Газпром” Алексей Милер в София.

След това Европейската комисия отправи възражения поради несъответствия с Третия енергиен пакет, който изисква част от капацитета на тръбата да е запазена за трети страни. Въпреки това през пролетта на 2014 г. за строител на българския участник бе избран консорциум между “Газпроект Юг” и руската Стройтрансгаз (заменена заради санкциите с “Центргаз”).

Правителството на Пламен Орешарски бе принудено да ограничи работата по проекта, като в края на управлението си бившият премиер разпореди спиране на дейността.

През август 2014 г. стана ясно, че все пак БЕХ е осигурило 191 млн. лева за увеличение на капитала на проектната компания “Южен поток България” и освен това е взел заем, за да покрие своя дял в проекта.

На 1 декември 2014 г. при посещение в Турция руският премиер Владимир Путин обяви края на проекта заради спирането на строителството през България.

По-късно чуждестранните инвеститори се изтеглиха от “Южен поток Транспорт” – строителя на морската част от газопровода.

АЕЦ Белене

Проектът за “АЕЦ Белене” има дълга история. Той бе размразен по време на управлението на НДСВ през 2002 г., за да се стигне до ново замразяване през 2012 г.

През това време бяха натрупани разходи за милиарди.

На 3 септември 2008 г. бившият премиер Сергей Станишев даде официален старт на строителните дейности на площадка Белене. Очакваше се първи блок да е готов през 2013 г., а втори – през 2014 г.

Контрактът бе на стойност почти 4 млрд. евро, но започнаха спорове за т. нар. ескалационна добавка. Русия поиска индексация до 6.3 млрд. евро. През 2010 г. тогавашният икономически министър Трайчо Трайков настоя за цена от 5 млрд. евро. При подписването на договора за проектна компания на 30 ноември 2010 г. бе договерена максимална необвързваща цена от 6.298 млрд. евро. Трайков обаче отрече да има съгласие от българска страна за цената.
Договорът с Росатом се отнася само до строежа на централата, а не за цялата инвестиция.Според доклад на ИПИ обаче цялата инвестиция ще бъде на стойност над 11.66 млрд. евро, като в сумата се включват разходи за инфраструктура, заместващи мощности, лихви и прочие.
В проектната компания НЕК първоначално трябва да има 51%, но впоследствие заради влизането на нови инвеститори делът й ще намалее и така “Росатом” ще стане основен акционер.

Междувременно договорът с Атомстройекспорт, който изтече на 30 септември 2010 г., бе удължен. Бяха подписвани няколко анекса, с които се даваха отсрочки за завършване на преговорите. Последното удължаване бе до 31 март 2012 г.

На 2 февруари 2010 г. BNP Paribas прекрати участието си в проекта поради изтичане на мандата. На следващата година HSBC бе избрана за консултант.

На 16 март 2012 г. стана ясно, че правителството иска диверсификация и нов инвеститор в АЕЦ “Белене“, която няма да е само българо-руска.
На 28 март 2012 г. правителството обяви, че на мястото на АЕЦ “Белене” ще се строи газова централа, а доставеният реактор ще бъде инсталиран като седми блок на АЕЦ “Козлодуй”. Руската страна настоя да бъдат изпълнени ангажиментите по проекта.

На 27 август 2012 г. Уестингхаус” бе избрана за предпроектните проучвания на седми блок в “Козлодуй” (подобен договор бе сключен и с “Арева” преди това за “Белене”).

Още преди тази развръзка, на 22 юли 2011 г. “Атомстройекспорт” обяви, че е подала иск срещу НЕК в Международния арбитражен съд за 58 млн. евро по свършена, но неплатена работа. От НЕК веднага отговориха, че са готови с контраиск срещу руската компания за по-голяма стойност – 61 млн. евро.

През октомври 2011 г. НЕК внесе контраиск в Арбитражния съд в Женева, след като руската компания не оттегли своя иск за 58 млн. евро.

На 11 септември 2012 г. “Атомстройекспорт” заяви, че увеличава сумата на иска към НЕК до 1 млрд евро. Основната сума по иска е за доставено, но неприето официално и/или неплатено оборудване.

На 27 юли 2012 г. БСП внесе в парламента подписка с над 773 000 подписа за свикване на референдум за строителството на АЕЦ “Белене”. Бе насрочен референдум на 27 януари 2013 г., който се отличи с ниска активност – 20.2%. Повече от половината обаче се обявиха за строеж на нова ядрена мощност. Тъй като активността е над 20%, все пак се наложи въпросът да се разгледа и от парламента.

На 27 февруари 2013 г. парламентът реши окончателно да се спре проектът АЕЦ „Белене”.

През юни 2013 г. “Атомстройекспорт” (АСЕ) внесе иска в арбитражния съд в Париж срещу НЕК за 872 млн. евро. По последни данни искът е за 1 млрд. евро. Очаква се делото да бъде решено през септември 2015 г.

Актуализация през декември 2014 г.

Големия шлем

Решението за изграждане на петролопровода Бургас-Александруполис бе подписано от Русия, Гърция и България на 15 март 2007 година. Инициативата за това бе на Гърция и датира още от 1994 г. В Международната проектна компания България и Гърция притежаваха по 24.5%, останалите 51% са на Русия. Общата стойност на строителството се оценяваше на около 1,5 млрд. евро. Очакваните приходи за България от такси бяха около 35 млн. щ. д. годишно. През ноември 2011 г. екоминистерството одобри  оценката на въздействие върху околната среда (ОВОС) на проекта, след като той предвиди и разтоварване на пристанище. Месец по-късно проектът бе прекратен
Проектът за АЕЦ “Белене” бе размразен от правителството на НДСВ през 2005 г. Смята се, че по времето на социализма в проекта са инвестирани 1 млрд. долара. Първоначалната оценка за дострояването на двата реактора бе 2.5 млрд. евро. При управлението на Тройната коалиция в него бяха вложени около 1 млрд. лв., част от тях е заемът от 250 млн. евро от БНП Париба. През есента на 2009 г., германският партньор на НЕК – RWE, която имаше 49%, се оттегли. Проектът бе прекратен през март 2012 г.
България се присъедини към проекта “Южен поток” през януари 2008 г., като се предвижда дял от 50% в компанията, която ще разработи трасето през наша територия. Очаква се този проект да бъде рентабилен, като от транзитни такси страната ще печели от 250 до 400 млн. долара (при увеличаване на количествата от 31 на 63 млрд. куб. м газ). За целта ще бъде изградена изцяло нова газопроводна мрежа в някои участъци, в която собствеността ще бъде разделена 50:50.

Проекти извън “Големия шлем”
Договорът за проучване на нефт и газ в Черно море с френската фирма “Тотал”, испанската “Репсол” и австрийската OMV предвижда инвестиция над 1 млрд. евро за следващите пет години. Теренът ще бъде проучван пет години.
През 2014 г. правителството на Пламен Орешарски подписа меморандум за строителство на Седми блок на АЕЦ “Козлодуй” с американската “Уестингхаус“.

Прочетете за интерконекторните газови връзки