НЕК

През последните дни наблюдаваме безпрецедентен сблъсък на интереси по повод новите цени на електроенергията, които да важат за следващия ценови период.

Резервите в системата изглежда са изчерпани или поне възможностите на НЕК да обира дефицитите привършват. Това слага край на тактиката на отлагане на тежките мерки чрез залагане на нереалистични предпоставки в ценовите решения на комисията за енергийно регулиране (преди ДКЕВР, сега КЕВР), които пораждаха последващи искания за компенсации и нови дефицити в НЕК.

Откакто встъпи в длъжност, ръководителят на новосъздаденото министерство на енергетиката Теменужка Петкова уверяваше, че няма основания за поскъпване на тока. Тези нейни уверения се основаваха на предоговарянето на цените с т. нар. американски централи, на промените в закона за енергетиката и на обещания за одити и проверки. Още през април, когато Петкова обърка числата в споразумението с “Контур Глобал” и AES, се появиха съмнения, че тя няма ясна представа как да се задържат цените. Ефектът на това споразумение върху цените в рамките на едногодишния период не само е недостатъчен, но и се оказа под условие – разплащане на задълженията към централите, които са в размер на 750 млн. лева. Нито НЕК, нито БЕХ могат да осигурат тези средства без държавна гаранция, а такава не е предвидена, нито е поискана от парламента. Министерството не успя да договори разсрочено изплащане на тези задължения.

Не по-малко надежди се възлагаха на промените в закона за енергетика, с които бяха прекратени преференции за нови ВЕИ. Освен това бяха премахнати преференциите за изкупуване на електроенергия, която не е от високоефективно производство. Тези промени свиха дефицита в НЕК от 800 млн. лв. на 400 млн. лева, твърди председателят на енергийната комисия Делян Добрев. Според министерство на енергетиката над 230 млн. лева от  загубата на НЕК за 2014 г. е дошла от изкупуването на енергия от топлоелектрически и заводски централи над определената квота. Новият ценови модел обаче заложи икономия от кафявата енергия само 130 млн. лева. А в становището на НЕК по отношение на цените в сектор Топлоенергетика пък се посочва, че е завишена прогнозата за производството на редица топлофикации, за да се обоснове по-висок дял на електроенергията от ВЕКП (посочени са централите в Русе, Перник, Сливен и ТЕЦ “Свилоза”).

Така мерките за компенсиране на тарифните дефицити, посочени от ЕК като едни от най-големите в ЕС, бяха крайно недостатъчни. Колкото до одита, в момента се проверяват производителите на ВЕИ.

Очевидно бе желанието на правителството да не допуска поскъпване на електроенергията, но то не успя да осигури условията за това. Така новото ръководство на КЕВР, което се врече да не допусне ръст на цените, направи това, което правеха всички преди него – натъмани сметките, така че част от тежестта да се понесе отново от НЕК, не призна част от разходите на ЕРП, заложи нереалистични предпоставки за приходите от въглеродни квоти (отново!), предвиди малко увеличение за бита и разпредели “задълженията за обществото” поравно.

Броени дни преди 1 юли стана ясно, че системата е далеч от баланс. Ябълката на раздора са 285 млн. лева, колкото трябва да поеме големият бизнес чрез т. нар. задължения към обществото.

Говорейки от името на най-едрите индустриални производители, председателят на КРИБ Кирил Домусчиев показа стремеж към отхвърляне на проблема. “При положение, че пазарът се либерализира и всеки може да участва на свободния пазар, защо ни е този НЕК? Да го закрият!”, каза той в ядосано интервю за “Стандарт”. Но закриването на НЕК няма да елиминира дефицитите в системата. Това би оставило кредиторите на НЕК (в това число американските централи), БЕХ и неговите кредитори с несъбираеми вземания, но в същото време би лишило системата от удобния буфер, в който се трупаха свръхразходите за зелена, кафява и Маришка енергия.

За да се балансира енергетиката, трябва да се понижат цените, по които се изкупува зелената енергия (по старите договори), да се намалят наистина цените на двете американски централи, да се договори разсрочване на старите задължения. И наистина да спре изкупуването на всякаква кафява енергия по преференциални цени.

Докато това не се направи, спорът ще e кой да плати сметката – НЕК, домакинствата, малкият бизнес, по-големият бизнес или най-големият бизнес?

Комисията за енергийно регулиране предлага вариант, при който таксата за задължения към обществото се изравнява за домакинствата и бизнеса и това изглежда справедливо. Досега населението плащаше добавка от 53 лв. (5 стотинки на квтч), а бизнесът – под 19 лв. за мегаватчас. В резултат:

– цената за бита се увеличава средно с 2%;

– малкият бизнес на регулиран пазар, който в момента плаща най-скъп ток, ще се изправи пред подобно умерено увеличение (например, с 1.5% за небитовите потребители на ниско напрежение на ЧЕЗ)

– големите енергийни потребители от индустрията бяха застрашени от увеличение на цената с над 20% в резултат на увеличаване на такса “задължения към обществото” за свободния пазар от 18.93 лв. на 40.21 лв.

Но както стана ясно от разяснения на председателя на енергийната комисия Делян Добрев, предстои приемането на наредба, която ще разтовари най-големите 20-25 предприятяия от 85% от зелената добавка. Увеличението за големия бизнес ще е от от 19 на 21 лева.

За останалите потребители на свободния пазар, предимно от сферата на услугите, се предвижда увеличение на такса “задължения към обществото” от 26 лева на 40 лв. В резултат токът за  малки фирми, молове, общини ще поскъпне с  8-9%, твърди Делян Добрев.

Неясна остава цената за износ. В момента търговците, които експортират ток, не плащат добавка „задължение към обществото”, за разлика от битовите потребители и бизнеса. КЕВР планира да въведе добавка и за тях, но внимателно по думите на председателя й Иван Иванов. КРИБ настоява същата добавка (според бизнеса тя трябва да е 15 лв., а не 21 лв.) да се приложи и за износа.

Конкурентоспособност под заплаха

Силната реакция на работодателите не е случайна. Изненадващото за тях решение на КЕВР ги поставя в трудни условия на международните пазари в момент, когато износът расте с близо 13 на сто, събуждайки надеждите за възстановяване на икономиката. Разходите са електроенергия варират в широки граници – от по-малко от 1% за Аурубис и 2% в “Лукойл Нефтохим” до 14% от себестойността при Стомана индъстри (данни от публикуваните отчети за 2013 г.). Но ако се елиминират разходите за суровини и материали, енергийният компонент доминира – и при трите водещи предприятия той надхвърля разходите им за заплати.

Тревогите за конкурентоспособността на икономиката наистина са важен фактор, но тази дискусия някак не се състоя истински.

Според работодателите и правителството токът за индустрията у нас е най-скъпият в ЕС. Тези твърдения не отговарят напълно на данните на Евростат. От последните обаче ясно се вижда, че у нас цените за бизнеса са близки до тези за домакинствата, докато в Европа бизнесът е в по-добра позиция.

Цени на електроенергия

Цени на електроенергията за средния бизнес, 2014 г.

ток

Цени не електроенергия ,средни по размер домакинства, без данъци, 2014 г.

В нито един от сегментите, които следи Евростат (според обем на потреблението), индустрията в България не плаща най-скъп ток в Европа. Твърдението на  министъра на икономиката Божидар Лукарски, че токът за бизнеса у нас е най-скъп може би се основава на една друга статистика, която измерва цените по Паритет на покупателната способност. Тогава индустрията у нас наистина плаща повече отколкото е средното ниво в ЕС. Но сравнение на база PPP не изглежда обосновано за бизнеси, които работят за износ – такива са повечето големи потребители.

Твърдението, че българската индустрия ще плаща най-скъпия ток в Европа вероятно е взето от декларация на големите енергийни консуматори (БФИЕК). В текста й се посочват примери от Гърция и Румъния, където има таван на цените за цените за индустрията (както ще има и у нас с новата наредба). От КРИБ пък се позововатат на доклад на Европейската комисия (вероятно този). Според него делът на разходите за енергия и доставка  е един от най-високите в ЕС (78% от общата цена).

Други данни – на Европейския енергиен портал, пък показват, че най-голямото увеличение на цените през последните години е понесъл малкият бизнес.

Големият проблем сякаш е другаде. Българската икономика е 4.3 пъти по-енергийно интензивна от средното за ЕС (включва и потребление на петролни продукти и газ). Наистина в периода след 2007 г. енергийната интензивност е намаляла с 20%, главно поради затворянето на предприятия като “Кремиковци”, но остава най-високата в Европа.

В резултат бизнесът се чувства притиснат от всяко решение за повишаване на цените на електроенергията и дори иска те да бъдат намалени. Затова дългосрочно вярното решение е да се дадат отстъпки от цената срещу ангажимент за намаляване на енергоемкостта. Този ефект трябваше вече да е по-осезаем, след като за енергийна ефективност само по ОП “Конкурентоспособност” бяха похарчени 304 млн. лева.