БЕХ

Големите енергийни компании подобряват резултатите си през 2017 г., но се задълбочават проблемите на ТЕЦ “Марица изток” 2. Това показват финансовите отчети на държавните енергийни предприятия.

Българският енергиен холдинг е отчел увеличение на приходите си с 40%, но това изцяло се дължи на покупка на квоти за емисии парникови газове, които по-късно то препорадава на дъщерното си дружество ТЕЦ “Марица изток 2”. В резултат на тази стратегия холдингът успя да намали разходите за надбавки към инвестиционните посредници спрямо предходните години, когато ТЕЦ е закупувал квотите самостоятелно, пише в отчета. Закупените квоти са на стойност 74 млн. лева и са препродени на ТЕЦ-а на същата цена, но е начислена лихва от 3.8 млн. лева, тъй като сумата не е заплатена.
Останалите приходи на БЕХ се формират от дивиденти, лихви и такса за управление на дъщерните дружества. Приходите от дивиденти, които вървят с година назад, намаляват от 116 млн. на 85 млн. лева, основно заради по-ниската печалба на АЕЦ през 2016 г. Това пък отразява инвестиционните разходи на АЕЦ във връзка с удължаване на експлоатационния срок на пети и шести блок.
Така печалбата на холдинга намалява от 124 млн. лева през 2016 г. на 105 млн. лева през 2017 г.
През миналата година са обезценени 10% от инвестицията в “Южен поток” на стойност 22 млн. лева, ставая ясно още от отчета (виж по-надолу за “Булгартрансгаз”).

БЕХ е започнал процедурата за револвиране на облигационния заем на стойност 500 млн. евро, чийто падеж е през ноември 2018 г. Освен това холдингът ще търси банков заем за 150 млн. евро.

АЕЦ “Козлодуй” отчита нетна печалба от 117.9 млн. лева през 2017 г., един впечатляващ резултат. Печалбата е нараснала 90 пъти спрямо 2016 г., а коефициентът на рентабилност е почти 0.13.

Продажбите на АЕЦ в натурално изражение растат с 1.5% по-малко, но приходите нарастват с 12.4%, В това число приходите на свободния пазар са се увеличили с 12.4%, като количествата реализирани чрез енергийната борса са скочили шест пъти и са повече от количествата (като мегаватчасове) енергия, продадена на регулирания пазар. Освен БНЕБ, другият най-голям клиент на АЕЦ при търговете за продажба на електроенергия на свободни цени е Чез Трейд България.
Приходите на регулирания пазар намаляват с 22% в натурално отношение, но в резултат на значителното увеличене на цената те нарастват с 13.3% в стойностно изражение.

Финансовият резултат на НЕК обаче не е така впечатляващ. Дружеството излиза на малка печалба от 135 хил. лева след загуба от 130 млн. лева през предходната година. Тази загуба се формирана изцяло поради отчетени нетни разходи, свързани с Арбитражното решение по АЕЦ “Белене”. Освен това НЕК е отчела приходи от данъци върху дохода, в резултат на което нетната й печалба достига 6.87 млн. лева. Коефициентът на рентабилност е под 0.003.
Приходите от продажби са намалели с 3.9% или 105 млн. лева, но със 174 млн. лева са се увеличили постъпленията от фонд “Сигурност на енергийната система”, с които се компенсират разходи за зелена енергия и по-високите цени по дългосрочни договори.
Дружеството е намалило задълженията си към банки, но е увеличило дължимото към БЕХ и към министерство на енергетиката (държавата предостави финансиране, за да се покрие обезщетението по арбитражното решение). Общо дългът към свързани лица и МЕ е 3.5 млрд. лева.
Към края на миналата година стойността на АЕЦ “Белене”, включена в салдото на активи в процес на изграждане е в размер на 2.159 млрд. лева, като с този проект са свързани и имоти и машини на стойност 80 млн. лева.
НЕК отчита и значителни условни задължения във връзка с искове на “Уорли Парсънс” (54 млн. евро), “Топлофикация София” (40 млн. лева) и “Обединени енергийни търговци” (10.8 млн. лева). По последното дело НЕК и ЕСО са осъдени да възстановят недължимо платени добавки към цената за зелена и кафява енергия, но предстои резултатът от обжалване пред ВАС.

Положението на ТЕЦ “Марица Изток 2” продължава да се влошава въпреки опита на БЕХ да помогне с покупката на квоти. Приходите от продажба на електроенергия се увеличават с 10% до 604 млн. лева.
Разходите за дейността обаче нарастват с 22% до 774 млн. лева или оперативната загуба се удвоява до 166 млн. лева. Това се дължи на рязкото увеличение на разходите за емисии парникови газове – от 77 млн. лв. през 2016 г. до 196 млн. лева през 2017 г.
Задължениятая на дружеството достигат 998 млн. лева, като само към БЕХ те са 374 млн. лева. Съществен принос за ръста на задлъжнялостта имат задълженията за квоти парникови газове, чиято цена расте, а безплатните квоти, на разположение до 2020 г. плавно намаляват.

Мини Марица Изток увеличават нетната си печалба си 3.8 пъти до 5.6 млн. лева. Приходите са нараснали с 11.5%.

ЕСО отчита рязко намаляване на печалбата си от 82 млн. лева през 2016 г. на 31.7 млн. лева през 2017 г. Това се дължи на по-големи разходи за енергия на балансиращ пазар, ръст на технологичните разходи за преноса и на вноската за фонд Сигурност на енергийната система.

Печалбата на “Булгаргаз” намалява от 36.7 млн. лева през 2016 г. на 9.5 млн. лева през 2017 г.
Приходите от продажба на природен газ нарастват с 11.4%, но себестойността на продадения прирорен газ се е увеличила повече – с 16.45%.
Интерес представляват финансовите операции на търговеца. В края на 2017 г. е сключена сделка с ТБ Д за обратно изкупуване на прирорен газ на стойност близо 10 млн. лева с падеж март 2018 г. (това е вид финансиране). През миналата година са сключени договори за цесия на обща стойност 154 млн. лева, с които се прехвърлят на необявено лице вземания от топлофикационни дружества в София, Плевен, Бургас, Сливен, Перник, както и Газтрейд Сливен и ТЕЦ “Марица” 3. В началото на тази година са прехвърлени на НЕК и вземания от “Топлофикация София”, “Топлофикация Плевен”, “Топлофикация Бургас” и “Топлофикация Петрич” на обща стойност 75 млн. лева.

Нетната печалба на “Булгартрансгаз” намалява от 66 на 61 млн. лева. Поради преоценка на буферния газ (газа в Чирен и в тръбопроводите) общият всеобхватен доход за периода достига 95 млн. лева, като расте спрямо предходната година.
Приходите на транспортната компания нарастват заради вътрешните доставки, докато приходите от транзит са почти без промяна. Паричните средства на дружеството достигат впечатляващите 411 млн. лева.
През март 2018 г. е одобрено придобиването на активите и част от земите на “Южен поток България” на стойност 13 млн. лева.