НЕК

Българската енергетика се отлепи от дъното през изминалата година, но остават рискове, свързани с популисткото говорение, неясни инвестиционни проекти, както и във връзка с дълговете на предприятията от сектора. Това се казва в становище на Българския енергиен и минен форум. От организацията приветстват началото на пазарни реформи в сектора: стартиране на енергийната борса и плановете за развитието на платформите й.

Като успех за дългосрочната енергийната политика на страната може да се оцени и публикувания на 18.11.2016 г. официален отговор на ЕК на запитване на България за наличие на неправомерна държавна помощ по отношение на тарифната политика в областта на развитие на възобновяемите енергийни източници, а то е „налице е държавна помощ, но тя е балансирана и допустима“.

Постигнатите отстъпки при преговорите с “Росатом” по казуса с произведеното оборудване за АЕЦ“Белене“ и осъществяване на навременното заплащане на дълга са също позитиви, но в изказванията на отговорни политици за следващите действия с това оборудване прозира липсата на адекватни от пазарна гледна точка позиции, които могат да продължат кризата в отрасъла с изтичане на поредните милиони за обслужване на неясни интереси, се казва в становището. Припомняме, че засега е заявен интерес на трима инвеститори към възобновяване на проекта за АЕЦ “Белене”, но параметрите са неясни.

Политиката и упоритите усилия на политическото ръководство на енергетиката за изграждане на междусистемни газови връзки (открита бе връзката с Румъния – б.р.) и търсене на нови източници за доставки на природен газ, както разширяване на газохранилището в Чирен се ползват с подкрепа. Но нашите експерти констатират неглижиране на други важни проекти, твърди БЕМФ.

Успешно проведените преговори с упълномощени представители на собствениците на ТЕЦ-овете в комплекса Марица изток-AES и Contour Global за предоговаряне на някои условия в договорите за изкупуване на произведената от тях електроенергия доведоха до ефективно облекчаване на терифния дефицит на НЕК с около 100 млн.лева годишно.

От друга страна не можем да оценим като положителни някои политики на ръководството на отрасъла за стабилизиране на държавните дружества НЕК, Мини  „Марица-изток“ и ТЕЦ“Марица изток-2“, в които определено липсват радикални пазарни реформи и те продължават да затъват.

Структурираният Фонд „Сигурност на енергийната система“ не е най-добрият пример за модерна енергийна политика, защото той е базиран на безпринципното правило на събиране на един вид данък „десятък“ от всички производители на електроенергия и насочване на събраните средства към потъващия НЕК, което в крайна сметка не води до подобряване на състоянието в сектора, смята форумът.

Посочва се липсата на държавна политика по отношение на енергийната бедност в България, която е основната пречка пред успешната либерализация на енергийния пазар.

Твърде дълго се забави очакваната разработка на Световната банка за модела на либерализация на енергийния пазар, която няма да дочакаме да видим до края на 2016 г.

Според БЕМФ българската енергийна политика е “обърната“: предприемат се действия, говори се за нови проекти, планират се инвестиции без това да е част от една интегрирана планова рамка от принципи и стандарти, съпроводено с анализ на последствията. Приетата през 2011 година енергийна стратегия отдавна не е актуална, а предложената от неизвестен колектив специалисти, но така и не обсъждана и неприета стратегия по времето на кабинета Орешарски не е енергийна стратегия, а инвестиционна програма.

Прогнозите за 2017 година са определено негативни – по-нататъшно намаляване на производството, потреблението и износа на електроенергия заради икономическите кризи в някои от съседните страни-традиционни потребители на българска електроенергия, „свиване на коланите“ и подготовка за изплащане на падежи на облигационния заем на БЕХ (500 млн. евро – б.р.) и други дългови книжа на основни дружества в отрасъла, повишаване на натиска за повишаване на цената на електроенергия на регулирания пазар поради свиването му и все по-високия дял на дългосрочните договори на него, и други. Подчертаваме и нашето многократно споделяно становище, че поддържането на непазарна цена на електроенергията на дребно в България, продължаващото „изтискване“ на енергийните дружества и тяхната декапитализация не могат да породят положително икономическо развитие, а само отлагане на поредните кризи.

Що се отнася до идеята за изграждане на газов хъб „Балкан“ е, тя ще си остане „екзотика“ и през 2017 г., не защото не е интересна, а защото липсва управленски и експертен потенциал за реализирането й. Същото се отнася и за идеите за възраждане на проекта АЕЦ“Белене“.

Според БЕМФ неразбирането и пасивността на българските политици и по отношение на възможностите на България да бъде лидер в политиката за създаване на Регионален енергиен съюз, вече дават предимства на Румъния, която с активността си в тази област заема все по-отчетливи лидерски позиции, които и Европейската комисия високо оценява и приема. Гърция, от своя стране вече убедително се развива като транзитна страна в газовите връзки между Изтока и Западна Европа и България все повече ще й се налага да се съобразява с това.