валута

Първи бяха Турция и Аржентина, но сега вече все повече развиващи се страни изглеждат под натиск, а светът се пита дали не виждаме повторение на мексиканската криза.

Валутата на южната ни съседска се понижи за месец с 11% спрямо долара на фона на опасения, свързани с вмешателството на президента Реджеп Таийп Ердоган в работата на централната банка. Нормално би било тя да повиши лихвените проценти, но турският едноличен лидер не желае това. Доходността на деноминираните в долари ДЦК на Турция се повиши от 5.3% през януари до 7.1%. Това вещае по-големи бюджетни разходи.

В Аржентина заради спада на песото централната банка бе принудена в рамките на няколко дни да направи три повишения на целевата лихва, която достигна 40%.

И Аржентина, както и Турция страдат от големи двойни дефицити (на текущата сметка и бюджета) и разчитат на чуждестранно финансиране. И двете страни направиха политически грешки, особено Турция. Но южната ни съседка освен това расте с прегряващи темпове (7.3% миналата година спрямо 3.9% за Аржентина).

Но те не са сами.

Централната банка на Индонезия в четвъртък повиши лихвените проценти за първи път от четири години, за да ограничи спада на валутата си. Турската лира в понеделник отбеляза ново рекордно дъно спрямо долара, докато бразилският реал е на най-ниско ниво от повече от две години. Индексът MSCI Emerging Markets Index, който следи капиталовите пазари в развиващите се страни се понижи с 10.7% от януари насам, JPMorgan Emerging Market bond index, който следи облигациите е с 5.5% под най-високото си ниво.

Откъде идва натискът?

Докато уязвимостите в развиващите се страни не са изключение, а обичайното състояние на нещата, кризите на тези пазари винаги следват събития в развитите. През 1994 г., когато Федералният резерв затегна паричната политика, това доведе до ръст на долара и доходността на ДЦК, което постави на изпитание курса на мексиканското песо. Последва ефект на доминото.

През 2013 г., когато тогавашният председател на Федералния резерв Бен Бернанке само загатна за за оттегляне на паричните стимули повишената доходност на ДЦК постави под натиск от разпродажби развиващите се пазари (“taper tantrum”).

Инвеститорите, които през последните години купуваха облигации и акции на бързорастящите икономики сякаш внезапно осъзнаха, че техниките икономики не са устойчиви и могат лесно да бъдат съборени от отделни събития – като растящият долар, например. Ръстът на щатската валута последва повишението на лихвите в САЩ и забавянето на европейската икономика.

Несигурността, която поражда в Европа формирането на правителство на „Пет звезди” и „Северната лига” в Италия накара много инвеститори да търсят убежище в САЩ. Това също даде сила на долара.

Основната причина за тревога е дали развиващите се страни ще успеят да изплатят дълговете си, деноминирани в долари. Те не са толкова зависими от доларово финансиране, както през 90-те, а след тогавашната криза много развиващи се страни изградиха валутни резерви. Поради изобилието от лесни пари и отрицателните лихви обаче през последните години много страни, вкл. корпоративният сектор, натрупаха задължения, деноминирани в долари.

По-скъпият долар и повишените лихви оскъпяват финансирането. Най-лошата комбинация е висок дълг в долари и високо ниво на дълг спрямо БВП.

Според МВФ общите вземания, деноминирани в долари извън САЩ са нараснали до 14 трилиона долара спрямо 4 трилиона през 2000 г.

Доходността по американските облигации започна да расте през миналия септември, когато стана ясно, че ще има големи данъчни съкращения. Тогава доходността на 10-годишните американски книжа бе малко над 2%, сега е 3.11%, най-високо ниво от седем години. Повишаването на доходността на ДЦК на САЩ намалява привлекателността на задграничните инвестиции за щатските компании. Освен това повишаващата се доходност е свързана с ръста на лихвените проценти.

Към това се добавиха растящите цени на петрола, който достигна 80 долара за барел. Много страни, които разчитат и на внос на петрол, са под допълнителен натиск заради поскъпването на суровината. Обичайно ръстът на долара води до спад на цената на петрола и обратно, но не и този път. Цените на петрола засягат големи вносителки като Индия.

Съдбата на развиващите се пазари отново е в ръцете на чуждестранните инвеститори. Според EPFR Global през последните две седмици има отлив на инвестиции (за първи път от 2016 г.) Индексът на облигациите на развиващите се страни JPMorgan’s EMBI падна до нивата от ноември 2016 г., времето на президентските избори в САЩ.

Факторът Тръмп

Освен силният долар и повишените лихви в САЩ имаме и друг фактор. С известно забавяне протекционистичните намерения на Доналд Тръмп започнаха да се реализират. При това не само спрямо страни като Китай, а дори по отношение на страни като Европа. Докато през миналата година, еврото поскъпваше поради добри данни за европейската икономика, сега са налице признаци на забавяне.

Търговският спор с Китай, въпреки противоречивите съобщения за възможна търговска сделка, заплашва да обърка веригите на доставки по целия свят.

Разнородна група

За развиващите се страни важи известната максима за щастливите и нещастните семейства. В добри времена те растат в синхрон, но в лоши времена са нещастни по своему.

Аржентина например има специфични проблеми, наследени от правителствата на Нестор Киршнер и Кристина Фернандес де Киршнер. Засега страната е единствената, за която може да се твърди, че е в непосредствен риск, като валутатата й се понижи със 17% за малко повече от месец.

Мексиканското песо, една от най-добре представящите се валути през предходното тримесечие, се понижи заради опасения за предоговаряне на NAFTA и предстоящите президентски избори. От средата на април валутата се е понижила с 9%, почти колкото турската лира.

Кои са следващите?

Въпросът е дали Аржентина и Турция ще останат изолиран случай и дали бързата намеса на МВФ ще помогне да се избегне масова криза.

Според Адам Слейтър от Oxford Economics четири страни са най-заплашени от по-високата доходност на американските ДЦК. Това са Турция, Бразилия (където също предстоят избори – б.а.), Чили и Малайзия. На второ място той поставя Колумбия, Южна Африка и Аржентина.

FT цитира мнението на Дейвид Шпегел от Fundamental Intelligence, Strategy & Analytics (Fisa), според когото трябва да се сравняват защитите на твърдата валута – като валутни резерви, нетни ПЧИ и баланс на текущата сметка спрямо дългосрочният дълг с настъпващ падеж (той игнорира краткосрочния дълг, който или е обезпечен или е част от търговско финансиране). По неговата методология, развиващите се пазари са по-изложени на риск от всякога. След 2001 г., чуждестранните инвестии в ценни книжа на развиващите се пазари и местният дълг са нараснали от 1.2 трилиона долара до 6.9 трилиона долара, което е над нивото преди световната финансова криза. А защитните механизми са по-слаби. След второто тримесечие на миналата година, за първи път от кризата насам, чуждестранните портфейлни инвестиции в развиващите се страни са повече от валутните им резерви (без Китай с неговите огромни валутни резерви).

Институтът по международни финанси пък следи отношението между валутните резерви и нуждите от рефинансиране. Според тези данни в опасната зона са не само обичайните заподозрени, а и страни като Полша и Украйна.

Като цяло най-уязвими са страните с големи дефицити по текущата сметка и тези, които разчитат на приток на пари от чужбина, за да финансират бюджета си или дупката в платежния баланс.
Това са Аржентина, Турция, Колумбия, Южна Африка, Индонезия, Индия и Мексико. Но Индия и Индонезия намират подкрепа от силния си икономически растеж (МВФ прогнозира ръст от 7.4% за Индия тази година). Страни като Южна Африка и Мексико пък могат да разчитат на доверие поради намаляването на дефицита на текущата сметка и предприетите реформи.